Символът на италианската столица бе прославен в “Долче вита” на Фелини
Буря от полемики и критики предизвика решението на кметството в Рим да задържа за себе си монетите, които всеки ден туристи от цял свят хвърлят в най-прочутия фонтан с надеждата да се върнат във Вечния град.
Досега изгребваните от дъното на басейна монети отиваха за благотворителната католическа организация “Каритас” и съответно за бедните. Става въпрос за
1,5 млн. евро
годишно
Не успявайки нито да закърпи дупките по римските улици, нито да събере планината боклуци поради липса на пари, общината изведнъж намери панацея за проблемите си. Да прибира монетите за себе си, а да не ги подарява току-така на бедните, реши кметската управа. Това стана след решение от 28 декември, което беше финалът на реформата, стартирала година преди това.
Според новите критерии със събирането на монетите, броенето и внасянето им се занимава общинската фирма “Ачеа”, която се грижи за почистването на столичните фонтани. От 1 април обаче се предвиждаше затваряне на кранчето с монетите за католическата организация. А те съставляват 15 на сто от средствата, с които тя финансира безбройните си дейности за социално слабите – от безплатните менси до помощ за имигранти и бедни италианци.
С монетите на туристите обаче римската управа искаше да реставрира част от културно-историческото си богатство. За “Каритас” прекъсването на този животворен ручей от фонтана обаче означаваше и край на много от инициативите. Въпреки това тя обяви, че ангажираността ѝ за “правосъдието и за достойнството на страдащите хора ще продължи още по-решително от всякога”.
Благотворителната организация благодари и на над 5-те милиона доброволци, които полагат безплатен труд в 51-те центъра (менси, общежития, фамилни къщи, медицински амбулатории и др).
В същото време социалните мрежи бяха залети от критики към кметското решение – възмутиха се журналисти, политици, религиозни лица, обикновени граждани. Така в крайна сметка кметицата Вирджиния Раджи реши да направи крачка назад.След като свика съветниците по културата и социалните въпроси, стана ясно, че както и досега
общинската фирма
ще събира и брои
монетите,
а след това ще продължи да ги дава на “Каритас”. На всеки три месеца тя се отчита на общината как точно харчи парите. Това значи, че и в бъдеще всеки българин, който хвърли монета в прочутия римски фонтан, спонсорира благотворителни каузи за нуждаещи се италианци и имигранти.
За пръв път потокът от монети от басейна на фонтана потича в посока към “Каритас” през 2001 г. Инициативата е на тогавашния кмет от левицата Валтер Велтрони. Тя беше потвърдена и от следващите кметове. Едва по време на мандата на сегашната кметица от популисткото движение “5 звезди” Вирджиния Раджи започна преосмисляне на добрата практика.
Със сигурност фонтанът “Треви” е една от най-известните римски “картички” и символ на града по подобие на Колизея. Няма любител на Рим, който да не е гледал филма “Долче вита” на Федерико Фелини и най-вече прословутата сцена с къпането на Анита Екберг във фонтана под погледа на Марчело Мастрояни. Но
защо трябва
да хвърлиш монета с
гръб към фонтана?
Има много легенди. Според една от тях хвърлянето на монета във фонтан или кладенец носи късмет. Много вероятно става въпрос за древна традиция, тъй като навремето се е вярвало, че водата била обитавана от божества. Келтските и германските племена поставяли дървени статуи до кладенците. Германите пък хвърляли оръжието на победения враг в потоци или езера като оферта за божествата, които смятали, че ги обитават.
С други думи, да направиш оферта за някое божество, било, все едно да си гарантираш късмета и сбъдване на изразеното желание.
Изграждането на фонтана “Треви” продължава 30 г. През него се изреждат десетина артисти, сред които Никола Салви, Джузепе Панини, Джан Лоренцо Бернини. Фонтанът е висок 25,9 метра,
широк е 49,15 м и
всеки ден избликва
80 000 куб. м вода
Проектът за фонтана в съвременния му вид датира от 1732 г. по времето на папа Климент XII, но се реализира от Климент XIII през 1762 г. Произходът на фонтана обаче води към древноримски времена. Тогава пълководецът Агрипа, зет на импeратор Октавиан Август, изгражда акведукта “Верджине” (Вирго), за да отвежда вода до термите си. Той прави и междинен басейн, подхранван от три различни водни струи.