10 критерия, взети от два европейски съда, гарантират, че медиите няма да злоупотребяват
10 европейски правила как да се обработва личната информация на политици и обществено значими личности от журналистите са записани в проект за промени на Закона за защита на личните данни. Промените в закона се правят, за да отговори той на европейския регламент GDPR, който влезе в сила от миналата година. Проектът вече е внесен в Народното събрание и предстои гласуването му на първо четене. А миналата сряда текстовете бяха одобрени от комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Този проект обаче бе разтълкуван като опит за налагане на цензура над издания, които са неудобни на властта. Поне от в. “Сега” - изданието, финансирано от газовия бизнесмен Сашо Дончев. Те се позоваха на становище на Програма “Достъп до информация”, за да обявят, че се въвежда откровена цензура срещу медиите.
“Текстовете на законопроекта бяха подобрени след обществения дебат през 2018 г., като много от критиките и бележките в дискусията бяха съобразени и взети предвид. На заседанието на парламентарната комисия в сряда се разгоря отново дебат по разпоредбата, която се отнася до
баланса между
свободата на
изразяване за
журналистически
цели и правото на
защита на
личните данни
Въпросът бе поставен от Програма достъп до информация (ПДИ), която подложи на критика въвеждането на 10 критерия, въз основа на които ще се преценява дали журналистическото слово е законосъобразно или пък нарушава защитата на личните данни. Според ПДИ по този начин “излиза, че свободата на словото е изключение от принципа, който е защита на личните данни”, принуди се да поясни всъщност позицията на Програма “Достъп до информация” адвокат Александър Кашъмов в петък. Той разпространи специално свое становище, в което за цензура не се говори.
Критериите са взети от практиката на Съда за човешките права в Страсбург и Съда на ЕС в Люксембург, обясниха обаче експерти, участвали в изготвянето им. Правилата нямали за цел поставянето на цензура пред журналистите, а да гарантират на медиите, че при спазването им нямало да бъдат санкционирани за нарушение на защитата на личните данни. Европейският регламент предвижда, че пълната защита на личните данни не важи, когато е с цел журналистическа публикация. Депутатите предвиждат и допълнително смекчаване на текстовете за работата на журналистите. Те ще вкарат на второ четене поправка, че критериите се ползват само когато е допустимо.
Именно допълнителното облекчаване на работата на журналистите е било тема на специална среща в петък, на която са участвали както адвокат Кашъмов и шефът на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов, така и редица други известни юристи и журналисти. На разговора всъщност успели да постигнат
съгласие, че
десетте критерия
за медиите са
балансирани и
обективни
Всички те са насочени към това ползваните от журналистите лични данни да не водят до заплаха за хората, за които пишат, както и дали разкриването им е от значение за обществото. Допълнително отново се гарантира тайна на източника на информация, който ползват медиите. Журналистите няма да са задължени да прилагат всичките 10 критерия наведнъж, а ще имат свободата да преценяват в зависимост от публикацията, заради която обработват лични данни. “Въвеждането на критериите ще балансира правото на информация и свободата на словото с правото на защита на личните данни”, се казва в становище към законопроекта на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори.
“Председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Цветан Цветанов покани членовете на работната група, работили по текстовете преди второ четене и присъстващи на заседанието, да изразят позиции по така изложените критики. След обмяна на мнения стана ясно, че надделява виждането за коригиране на текста вместо за цялостното му отпадане. Постигна се съгласие, че разписаните критерии не следва да се прилагат кумулативно, т.е.
намерението не е
да се възложи на
всеки журналист
да обоснове
наличието на
10-те точки,
преди да започне да пише статия. Текстът трябва да гласи, че "балансът между свободата на изразяване и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими". Изразът “доколкото са относими” обаче липсва в настоящия текст”, описа коректно проблема и адвокат Кашъмов в специален пост на блога на Програма “Достъп до информация”.