Под усмивката на 29-годишен австриец с външност на фотомодел се крие зловещото ново лице на крайната десница на Европа. Студентът по философия Мартин Зелнер е лидер на набиращия все по-голяма популярност сред младите неонацисти “идентитаризъм”. Хайл хипстер!
Една хладна вечер през април 2016 г. мигранти, търсещи убежище от Сирия, Ирак и Афганистан, изпълняват театрална постановка на еврейски драматург във Виена. Стотици хора са дошли за представлението. И тогава започва неочаквана инвазия. Млади мъже и жени нахлуват с викове в залата и заливат с фалшива кръв част от присъстващите. Членове на крайнодясната група, наречена “Идентитарно движение” (Generation Identity), развяват плакат, на който пише, че присъстващите са лицемери. В публиката се чуват възгласи
“Нацистите вън”
Една от изпълнителките в пиесата е бежанка от Мосул на име Има. Тя била принудена да напусне родината, когато иракският град бил превзет от “Ислямска държава”.
“Дойдохме от страната на страха”, разказа Има пред Би Би Си. “Когато влязоха в залата, мислехме, че ще ни убият. В родината ми има толкова много убийства и мъртви хора, че именно това е първото, за което се сещаме.”
Лидерът на идентитаристите в Австрия Мартин Зелнер омаловажава инцидента. “Всъщност не мисля, че хората са били травмирани”, казва той. “Не знам някой да е получил сериозна травма или да е имал медицински проблем заради случилото се.”
Кои са “европейските
идентитаристи”?
Те искат хомогенна Европа с белокожо население. Идентитаристите смятат, че континентът се превръща в “ислямска държава”, и разпространяват заговорническа теория, според която на мястото на светлокожите европейци скоро ще се настанят мигранти от страните в Близкия изток и Африка. В основата на тази теория са залегнали изкуствено завишени статистически данни и неподкрепени с факти демографски прогнози. В действителност делът на граждани от трети страни в момента възлиза едва на 4% от общото население на държавите в ЕС, посочва “Дойче веле”.
Независимо от своите възгледи идентитаристите се опитват да се отърват от клеймото “расисти” и да се разграничат от традиционните ултрадесни. Тъкмо с оглед на това тези млади хора използват по-неутрална терминология. Мартин Зелнер например нарича себе си не “националист”, а “патриот”. Членовете на движението описват своята идеология като “етноплурализъм”, нищо, че тя всъщност цели разделянето на нациите и предотвратяването на масова миграция с цел да бъдела съхранена “европейската идентичност”.
Идентитаристите прокарват и идеята за “обратна миграция”. Зад този термин се крие желанието религиозните свободи да бъдат ограничени до такава степен, че на мюсюлманите да не им остане нищо друго, освен да се завърнат в страните си.
Но защо т.нар. идентитаристи са по-успешни от другите крайнодесни групи?
Отговорът: маркетинг.
По отношение на маркетинговата тактика тези крайнодесни активисти показват драстичен напредък в сравнение със старомодните неонацистки движения. Всичко е ново и свежо, като се започне от уебсайтовете до банерите, музиката в клиповете им и стила на техните активисти. Скинарите и татуировките вече не са актуални. Напротив, модерният идентитарист носи скъпи слънчеви очила на известна марка и дрехи от бутиците по централните улици на европейските столици.
С тесни дънки, очила
с дебели рамки и
безупречна прическа
- Мартин Зелнер е не само олицетворение на типичния идентитарист, но и един от най-активните лидери на част от европейската крайна десница. Ръководената от него група в Австрия привлича все по-голямо внимание с крайните си постъпки срещу бежанци. Като много други от своето поколение Зелнер често може да бъде видян пред камерата на мобилния си телефон. В неговия случай обаче целта не е поредното селфи, а монолог за злините на мултикултурализма и как мюсюлманите искат да превземат Европа.
Онлайн търговията на идентитаристите се развива, като движението предлага всичко - от пуловери с широки плетени поло яки до стикери, призоваващи хората да “защитят Европа срещу инвазията”.
Определяните като нацисти активисти показват и много женски лица, подчертавайки баланса между половете в клиповете си и подреждайки жените на предните редици на техните протести. Целта им е да избягат от тежестта на старите европейски неонацистки партии, в които преобладава мъжката сила и така са непривлекателни за (поне) половината от населението.
Във видеата си в “Ютюб” например Мартин Зелнер често се снима с годеницата си Бритъни Петибон - с външност на барби, влогърка, привърженичка на алтернативната десница и на конспиративните теории.
Нейни постове за т.нар. бял геноцид и за педофилски кръг, свързан с Хилъри Клинтън, принуди организация срещу клеветничеството в САЩ да я включи в списъка на групите, подбуждащи омраза.
Един от начините, по които двойката печели влияние, е като кара властите да реагират пресилено. В началото на март 2018 г. Мартин и Бритъни получиха забрана за влизане във Великобритания, където възнамеряваха да държат реч в “Хайд парк”. Експулсирането на Зелнер бе голяма новина за алтернативно десните и идентитарните сайтове в продължение на седмици. Той го осъди като “новия тоталитаризъм”: “Ние биваме измествани, побеждавани от радикалния ислям и не ни се позволява да говорим за това!”.
“Индентитарно движение” представлява мрежа с клонове в повечето европейски страни. И въпреки че в последно време тъкмо австрийският клон задава тона на движението, началото му всъщност бе поставено във Франция през 2012 г. Групата се самонамести в новинарските емисии след окупирането на джамия в град Поатие, исторически свързан със съпротивата срещу исляма. През следващата година същата група се качи на покрива на централата на френската Социалистическа партия и поиска оставката на тогавашния президент Франсоа Оланд заради подкрепата му за гей браковете. Този ход беше приет като акт на сплашване и активистите бяха отстранени от полицията.
Зад хипстерските дрехи и всеобхватната маркетингова кампания обаче се крие дълбоко тревожна философия. В страницата си “За нас” френските идентитаристи наричат своята мисия
“декларация
за война”:
“Ние сме жертви на поколението от май 1968 г. На тези, които твърдят, че искат да ни освободят от тежестта на традициите, знанието и властта в училищата, но което първо се еманципира от собствените си отговорности. Единственото ни наследство е нашата земя, нашата кръв, нашата идентичност.”
Именно това е ключово за идентитаристите. Опорните точки се пренасочиха от досегашната “раса” към речи за “кръв” и “наследство”. В медиите идентитаризмът и неонацизмът се третират като различни видове идеология, но реално е много трудно да се каже къде свършва едното и започва другото.
Активистите често използват жълто-черен флаг със символ, представляващ щитовете на спартанците в битката за Термопилите.
“Ислямизация?
Не, благодарим!”
Този плакат например окачиха през 2016 г. група млади австрийци, водени от Зелнер, на паметника на императрица Мария Терезия във Виена, след като с помощта на кран бяха забулили с никаб главата на 20-метровата статуя.
Ако трябва да определим общия за всички европейски идентитаристи лозунг, то той би бил мисия “Защити Европа”.
През лятото на 2017 г. движението на Зелнер събира над 150 000 паунда чрез групово финансиране, за да наеме лодка в Средиземно море за акции срещу неправителствени организации, спасяващи от удавяне мигранти в опасност. С плакати, казващи “НЯМА НАЧИН - Няма да направите Европа свой дом!”, крайнодесните групи заявиха, че ще арестуват нелегални мигранти и ще потапят лодките им, за да не им позволят да достигнат Италия. Планът им обаче не се осъществява. Лодката им е задържана, а капитанът - арестуван.
През 2016 г. германските идентитаристи пък закачиха банери на Бранденбургската врата в Берлин, като поискаха “сигурни граници”, без да вземат предвид, че до 1989 г. именно на това място се простираше една от най-сигурните граници.
През април 2018 г. стотина френски идентитаристи изминаха пътя до планинския град Бриансон в опит да блокират незаконните мигранти. Австрийският клон на
Зелнер плати
за червен
хеликоптер
с надпис
“Защити Европа”
да кръжи над групата млади мъже и жени. Те носеха плакати и оранжеви пластмасови мрежи и издигнаха ограда на границата между Франция и Италия, която стотици хора всеки месец продължават да пресичат пеша. Проявата струваше повече от 150 000 паунда.
Разклоненията на движението изникват в цяла Европа от Ирландия до Словения с много нюанси и под различни добронамерено звучащи етикети - нелиберални и идентитаристични, крайнодесни, ново-дясно, алтернативно дясно и т.н.
Що се отнася до все пак съществуващата малка разлика между идентитаристите и неонацистите, то може да се каже, че първите не са открито антисемитски. Те отбягват въпроси, касаещи евреите и холокоста, и съдят телевизиите веднага щом се прокрадне предположението, че са нацисти.
През юли 2018 г. съдът в Грац оправда 17 членове и привърженици на организацията, които бяха обвинени в създаване на престъпна групировка и разпалване на омраза срещу мигрантите от Турция и срещу мюсюлманите. Това съдебно решение сякаш окрили идентитаристите. На следващия ден в ютюб се появи видео с разговор между Зелнер и неговата приятелка Бритъни Петибон. И двамата уверяват, че тактиката на движението не е расистка. По възгледите си десните хипстери в Австрия обаче не се отличават особено от други крайнодесни протестни движения, включително и от ксенофобската ПЕГИДА (Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада) в Германия.
Популистките партии - противници на имиграцията - са познат елемент от европейската политика поне от 80-те години на ХХ век, но интересът към тях се увеличи в последно време.
В Австрия популярността на идентитаристите расте в синхрон с нарастващото влияние на другите десни сили. През декември 2017 г. дяснопопулистката “Партия на свободата” влезе в коалиционното правителство на консервативната “Австрийска народна партия”. Новото правителство вече поде инициативата да се намалят социалните помощи за чужденци, а за бежанците да се усложни процедурата за получаване на австрийско гражданство.
В различни европейски страни
все повече
младежи залитат
към десните
партии
Резултатите от последните избори го доказват: на първия тур от регионалните избори във Франция партията на Марин Льо Пен беше предпочетена от 35% от избирателите на възраст между 18 и 34 години, а на местните избори във Виена, проведени през октомври, “Партията на свободата” събра 24% от гласовете на избирателите под 30 години.
Събитието, което показа ярко подобен подем на национализма и в Полша, бе тазгодишният Марш на независимостта. Миналата година той събра близо 100 000 души, а тази постави нов рекорд, привличайки 250 000 участници. По централните улици на Варшава шестваха хора от Румъния, Чехия, Словакия, Русия, Беларус, Украйна, Хърватия, Швеция, Холандия, Люксембург.
В Германия партията “Алтернатива за Германия” вкара крайнодесния нативизъм в Бундестага. Двамата големи победители в Италия тази година – Северната лига и движението “Пет звезди”, предлагат строги лимити за имиграцията. Все по-често идентичността се превръща в ключов въпрос в европейските избори, а идентитарната десница започва да определя дебата.