В България младежите са политически неграмотни и апатични, радикалите предпочитат да са анонимни

63% от младите европейци биха подкрепили нови политически партии и движения, защото те “могат да намерят по-добри решения”, отколкото съществуващите. Това показват резултатите от проучвания преди евроизборите през май 2019 г.

Българските младежи обаче не се вписват в европейската тенденция. Те масово изпитват апатия, която води до политическа неграмотност. В България има редица младежки организации, както леви така и десни. Те обаче не са играчи на политическата сцена и остават неизвестни за обществото. Масово тези движения са маргинални и нямат изявени лидери, които да присъстват в общественото пространство, каквато е тенденцията в Европа. Има, разбира се, младежки подразделения на големите, парламентарно представени партии. Техните програми обаче изцяло се припокриват с тези на организацията майка, а често стимул за членовете не е идеологията, а кариерното и финансово израстване.

Десните движения, били те крайни или по-умерени, трудно могат да бъдат определени като политически. Повечето от тях нямат програма, а ако имат такава, нямат планове да окажат реално влияние на политическата ситуация в България. Често те са водени от първична омраза към различни етноси, заради което организират акции и протести. Разликата с европейските неонацисти е липсата на отговорност. Българските ултранационалисти няма да се явят в телевизионно предаване и да защитят идеите си.

Най-популярна вероятно е Български национален съюз (БНС), по-известна като организаторка на ежегодния “Луковмарш”. “Нашето основно ядро са младежите, но в редиците ни има хора от различни поколения”, се казва на сайта на БНС. Националистите твърдят, че вече повече от 15 години, “въпреки пречките и репресиите, с които враговете се опитват да ни спрат”, продължават борбата за нова и по-добра България.

Друга голяма неформална дясна организация е “Национална съпротива” (НС). Символ на организацията е лъв, зад който стои българският трикольор. Идея на организацията, създадена през 2008 г., е да обедини национално мислещите и националистическите организации в страната в една структура. Във фейсбук страницата си движението посочва: “Ние сме против чуждите банки и финансови структури, които всъщност са лихвари и спекуланти, тероризиращи и заробващи трудещите се българи и родния бизнес”. През 2013 г. ,,Национална съпротива”, съвместно с ултраси от различни агитки, направиха опит за създаването на нова националистическа партия - Националистическа партия на България (НПБ). Десетки организации обаче скочиха срещу тяхната регистрация, като главният прокурор Сотир Цацаров казва, че е недопустимо, пише НС в свои публикации.

Левите движения, сред които “23 септември”, също не липсват в България. Те защитават комунизма като алтернатива на сегашната система. Силата на европейските младежки движения са социалните медии и платформите за видеосподеляне. В България обаче комунистите от “23 септември” са подложени на цензура като техен канал беше изтрит. “Никога не сме нарушавали правилата на платформата. Към канала никога не са отправяни предупреждения и не беше посочена причина за изтриването му. Беше направено запитване към администраторите на сайта, но отговор така и не беше получен”, посочват от движението.