Родените през Виденовата зима с 1,5 см по-ниски

https://www.24chasa.bg/novini/article/7293197 www.24chasa.bg
Протестите пред парламента през януари 1997 г., когато се сваля правителството на Жан Виденов. СНИМКА: Румяна Тонeва

Акселерацията в България е спряла за родените през 1996 и 1997 г. Преживелите Виденовата зима в майчината утроба и през първата си година са средно с 1,5 см по-ниски от останалите в поколението Y.

Причината е, че те са понесли тежкото икономическо време през вътреутробния период и първата си година, а именно тогава се определят близо 50% от ръста на детето. От момента на зачеването до раждането се формират 30% от ръста, а около 15% се решават през първата година на детето. Така

родените през

кризата на

1996 г. достигат

средно 174,5 см

Тези данни показва обобщение на антрополога към БАН доц. Рачо Стоев. Той разглежда множество мащабни изследвания за последния век. Тенденцията сега е децата отново да растат по-високи. От последните замервания през 2015 г. се получава интересно явление, което показва, че ръстът на 18-годишните момчета е същият, както на 15-годишните, а височината на пълнолетните момичета е същата както на 13-годишните.

“Причината за това е, че новото поколение е родено вече след кризата, някъде към 2000 г. Те още ще растат и ще надминат тези, които са родени през Виденовата зима”, разказва доц. Стоев. В извод от вековното проучване може да се каже, че децата, родени по време на криза, растат по-ниски, а след кратка пауза акселерацията се е завърнала обратно с пълна сила.

Освен на ръста влияе силно на половото съзряване. При момичетата, родени в края на XIX век, първата менструация настъпвала на 15-годишна възраст, а при живеещите в града - с година по-рано. До 60-те години възрастта намалява и се задържа на ниво около 13 години. Сега и в големит, и в малките населени места у нас

половото

съзряване на

момичетата е

на 12,5 г.

“Първият мензис е силно обвързан със социалния фактор”, казва доц. Стоев.

В Северозападна Европа възрастта е малко по-висока - с около година. При момчетата обикновено настъпва с 2 години по-късно, като сега е на 14 г., но и тук разликите не са толкова драстични, както в Норвегия например. Там първата менструация през XIX век е настъпвала средно на 17,5-годишна възраст.

Децата на разведени стават по-високи

Факторите, които влияят на израстването, са няколко: висок социален статус, добра лична хигиена и голяма жилищна площ. Ключов фактор е и храната. В началото на XX век българинът яде месо на главните християнски празници, а през останалото време се храни с хляб и млечни продукти или хляб и фасул.

По данни от 1934 г. храната му е в голяма степен калорична и надминава 3400 калории на ден, което е много за тогавашна Европа. Сред тези калории се включват около 800 г хляб на ден, докато сега средно българинът приема по 200-300 г. “Консумацията на хляб постоянно намалява. Преди век храната ни е била бедна на белтъчини и мазнини, а сега е главно обратното”, добавя доц. Стоев. Последните години силно е нараснала консумацията на месо.

Друг фактор за растежа са грижите на баби и дядовци. Когато едно дете е добре обгрижвано, то расте по-високо. По същия начин се отразява самотното майчинство. Децата на разведени родители израстват повече, защото майката например не се концентрира в това да прави кариера или да е едновременно и съпруга. Така тя обръща повече внимание на детето. Подобна е ситуацията при децата на родители инвалиди, които заради физическото си състояние са през цялото време със синовете и дъщерите си.

На ръста влияе също жилищната площ. “При по-лоши жилищни условия ръстът е по-малък. Когато децата имат самостоятелна стая, могат да се развият повече”, казва доц. Рачо Стоев.

За последния век българинът е пораснал с 10 см

Точно с 10 см е пораснал българинът за последния един век. В началото на ХХ век средната височина е 166 см. “След 1900 година има подобряване на здравословното състояние и намаляване на раждаемостта. Тези фактори силно влияят на растежа”, казва антропологът от БАН доц. Рачо Стоев.

Той прави обобщение на поредицата изследвания и забелязва, че процесът на израстване продължава до 1985 г. Тогава българинът достига до 176 см. Но по това време настъпва период, в който жизненото равнище в България се понижава. Връхната точка е 1996-1997 г. - така наречената Виденова зима. “Подобна тенденция се среща при всички държави, които са преминали през икономическа криза. Пример за това е Япония. През 1918 г. там има влошаване на храненето и децата израстват с около 2 см по-ниски от родените 2 г. по-късно”, казва доц. Стоев.

Във вековното българско проучване на акселерацията влизат данни, взети от новобранци в началото на XX век, както и измервания на ученици и студенти през 2014 и 2015 г.

През своя 35-годишен опит доц. Стоев има наблюдения и върху измененията в ръста на българина още от V век. Данните за това време са взети от костни останки. Те показват, че прабългаринът е бил висок 171 см, но

по време на турското

робство ръстът спада

до 166 см

Балканските войни, както и Първата и Втората световна война не са се отразили по подобен начин на българина. “Вероятната причина за това е големият дял на натуралното стопанство и самозадоволяването през дадената епоха”, предполага антропологът. Хората са се хранели с продукти, които сами са отглеждали, и не са понасяли икономическите проблеми в страната толкова тежко. Докато след 80-те години три четвърти от населението в България заживяват в градовете и не произвежда само хранителните продукти. Освен това през годините на войните населението ражда по-малко деца и компенсира с по-големи грижи.

Сред балканските ни съседи сърбите ни надминават по височина. Те са средно 178 см в днешни дни. С тях обаче имаме генетична разлика. Сърбите спадат към динарския тип, който е по-висок. Повечето българи са от атлантопонтийския тип. Със сходни като нашите гени е населението, което живее в земите в Източна Македония, Северна Гърция, Северозападна Турция и крайбрежието на Черно море в Кавказ.

В началото на XX век най-ниски са били португалците, а сега ни изпреварват по ръст. Така е и при гърците. Това говори, че стандартът на живот там се е подобрил повече, отколкото у нас. Доказано

най-ниското население

в Европа и на Балканите

са ромите

Ниският социален статус, лошата хигиена, многодетността и лошите условия, при които растат децата, се отразяват на ръста им.

От всички европейски страни най-драстично е израстването в Норвегия. Там височината е нараснала с около 20 см за периода от началото на XVIII век до днешни дни. Така от средно 180 см сега достига дори до над 2 метра. Заради лошото хранене преди 3 века норвежците са продължавали да растат до 29-ата си година.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Приближен на сочения за наркобос Виктор Боцев-Джуката отърва панделата! Георги Златков призна, че е участвал в бандата на Джуката за разпространение на дрога, сключи споразумение с прокуратурата и се размина с 2 години условно с 4-годишен изпитателен срок, научи "България Днес". Според прокуратурата Виктор Джуката е ръководил бандата между май и

Силвия Кацарова е съвестен сметкоплатец! Естрадната певицата стриктно следи плащането на задълженията си. Преди дни беше забелязана в офиса на мобилен оператор да се издължава за телефон, интернет и телевизия. Кацарова бе една от малкото клиентки, които си тръгнаха с усмивка, след като джобовете й олекнаха.

Божигол чуква 33 г. с баджанака, Лозанова също идва на празника на бившия, татуира си името на вратаря 33 години празнува днес новата звезда на "Левски" Валери Божинов. "България Днес" научи от отлично запознати източници, че нападателят няма да прави шумен купон. Божигол ще посрещне Христовата възраст у дома.