Проявяването ѝ започва с началото на
пубертета, но горна граница няма
Влюбването със сигурност е едно от най-вълнуващите и изпълващи чувства, които човек изпитва поне веднъж в живота си. И дори да се е разочаровал, е готов да му се отдаде отново.
Докато за едни то носи радост, спокойствие и сигурност, за други може да се превърне в сериозен психологически проблем. Понякога хората дотолкова се пристрастяват към това да бъдат обичани, че се страхуват да не загубят любовта на човека до себе си и започват да правят неприемливи неща в опит да го задържат. Този модел на нездравословно поведение не е истинска любов. Това психолозите наричат любовна, или емоционална зависимост.
“Любовта и особено началното експлодиращото чувство наистина може да доведе до зависимост. Предразположен да я развие е всеки човек. Среща се поравно както при жените, така и при мъжете. Характерното за нея е, че е като всяка друга наркомания, само че зависимостта не е към субстанция, а към любовта, също както има хазартна, интернет зависимост или такава към пазаруване”, казва Анна Тодорова. Тя е лицензиран психолог и психотерапевт с богат не само клиничен, но и личен опит по проблемите на любовната зависимост. Тя е член на Американската психотерапевтична асоциация. Работила е 3 години и в Аризона, САЩ.
Причините за появата ѝ са индивидуални при всеки човек. Най-често обаче тръгва от родителите.
“Когато имаме родители, които не са ни дали необходимата физическа и емоционална топлина, това увеличава шансовете ни да станем любовно зависими. Риск обаче крие и другата крайност, когато става дума за майки орлици например. Деца, отгледани от прекалено загрижени и обсебващи родители, по-скоро биха развили страх от обвързване, т.е., когато поотраснат, биха били любовно сдържани”, обяснява психоложката.
Друга причина, с която се свързва появата на любовната зависимост, е, че
влюбването за
мозъка е
като надрусване
със стимуланти
- отделя се много допамин и серотонин и човек може да се пристрасти към това чувство, като не спира да си го иска, при това чрез нови партньори или от сегашния си, което понякога е невъзможо.
“Човек помни как се е почувствал в този първи път, в който обичаният от него го е докоснал, погледнал, прегърнал или казал нещо. Това го удря като свръхдоза хероин и не може да се отърси. Не случайно се казва и любовна зависимост, за да се подчертае колко това състояние е близко до болестта на зависимостта”, обяснява психотерапевтката.
Всяко едно влюбване, без значение дали е постепенно, или от пръв поглед, преминава през няколко фази. Една от тях е тази на опознаването. Тя идва съвсем естествено и е търсена особено когато човек е вече в период, когато планува задълбочаване на взаимоотношенията чрез сключване на брак и създаване на семейство. При любовно зависимите хора обаче тази фаза се пропуска и паралелно с влюбването те започват да правят планове за бъдещето си с този човек - как ще се оженят или омъжат, ще имат бебе, къде ще живеят и т.н. Човекът срещу тях е перфектен и това е.
“Перфектни хора обаче няма и разочарованието, което неминуемо следва в един момент заради първоначалните високи очаквания и идеализирането, удря любовно зависимите много по-тежко. Те започват да проявяват неприемливи поведения - изискват по-висока интимност, непрестанно внимание и контакт чрез обаждания или есемеси, вкопчват се в човека, обект на чувствата им, изпитват ужас от изоставяне. Необходимостта от близост е неприемливо силна, защото е породена от желанието да се компенсира липсата, която са усещали по време на детството. Тези хора имат ниска самооценка и тя се храни от вниманието на другия човек. Ако погледнем навътре, често намираме един човек, който не е бил много обичан или пък е бил твърде критикуван”, разяснява психотерапевтката.
Всичко това обаче натоварва човека отсреща. За него тези нужди са неадекватни, той не ги разбира и обикновено си тръгва. Тогава се случва и тоталното изваждане от релси на любовно зависимия, което се изразява в следене, дебнене, посещение на работното място, заплашване със самоубийство.
Обикновено тогава идва и търсенето на помощ от психолог. То обаче не е породено от разбирането, че има проблем, а от желанието да се научи някой “психологически” трик, с който да си върнат любимия човек.
“Почти няма случаи, в които любовно зависимите да потърсят специализирана помощ, защото са осъзнали подобен проблем. Много хора пък идват по други причини, тъй като любовната зависимост корелира и с други зависимости, т.е. може да дойдат със заявка за хазартна зависимост, а да открием и любовна успоредно с нея.
Друг случай пък е клиентка, която
идваше при мен
3 г., но за
реалния проблем
започнахме да
говорим едва
след втората
година
Тя беше тотално обсебена от един мъж и аз усетих, че ако я контрирам, просто ще си тръгне, затова трябваше да спечеля доверието ѝ, което отне доста време. Тя много бавно започна да разбира, че проблемът е у нея, а не у ужасните мъже, но се справи.
Разбира се, това е рядък случай. Има клиенти, които идват, доверяват ми се много бързо и за 3-4 сесии успяват да се справят”, разказва Анна Тодорова.
Въпреки че любовната зависимост съществува като термин едва от 30 години, тя не се е обособила като самостоятелна диагноза, но методи за лечение има. Те включват хипноза, когнитивно-поведенческа терапия, EMDR терапия (десенсибилизация и повторна преработка на информацията чрез движение на очите) и дори групова терапия.
За всеки пациент е приложим различен метод или група от методи, но общото е, че лечението винаги започва едва след осъзнаване на проблема, което в повечето случаи отнема най-много време.
“Пращала съм любовно зависими хора, които нямат финансова възможност, на
сеанси на
анонимни
алкохолици,
защото стъпките, които се следват там, могат да се прилагат и при тях. Просто се заменя алкохолът с името на човека, от който се опитват да се откажат”, казва Анна Тодорова.
Има и по-тежки случаи, при които осъзнаване така и не настъпва, признава тя.
Проявата на любовна зависимост започва с пубертета, т.е. около 12-13-годишна възраст, а горна граница няма. От нея може да бъде засегнат всеки човек, дори и много високоинтелигентен. Най-често обаче се проявява при тийнейджърите, но пък лечението при тях е най-бързо, защото те по-лесно се доверяват и споделят.
“Разбира се, с момчетата е малко по-трудно, защото те не го изговарят директно, за да не излезе като слабост, защото е прието разбирането, че мъжете нямат право да са емоционални, което е грешно. Затова тях първо ги уча, че това не е слабост. Освен това задържането на подобна емоция при мъжете вътре у тях крие риск, тъй като обикновено избива в агресия, която прикрива болката. Така се появяват и изказвания като, “ако някой я пипне, ще го убия”, казва психологът.