В МУ-Варна над 1600 чужденци намират отлични условия за обучение, наука и професионална реализация

https://www.24chasa.bg/novini/article/7304716 www.24chasa.bg

Д-р Екатерина Бомерт – специализант и докторант във Варна, участва в екипа, разработил първия биопродукт у нас за лечение на роговица. Д-р Щефан Баарфус - асистент в катедрата по психиатрия на Медицински университет – Варна и практикуващ специалист в клиниката по психиатрия в Университетската болница „Св. Марина“ във Варна. Д-р Гиоргос Андронико – лекар в Отделението по неврохирургия в Окръжна болница „Св. Анна“ във Варна. Това е една малка част от многобройната мултинационална общност от млади хора, идващи от цял свят, избрали да учат медицина в Медицински университет – Варна и намерили поле за реализация в нашата страна.

Към момента във варненския медицински университет се обучават близо 1600 чуждестранни студенти от 48 държави, като повече от половината са от Германия, следвани по численост от британските студенти. „Над 90% от нашите студенти са граждани на страни-членки на ЕС“, пояснява проф. Албена Керековска, заместник-ректор по учебната дейност. „В последните години все повече нараства броят на кандидатите от Ирландия, Испания, Австрия и Италия.“ Тук се обучават още студенти от Белгия, Франция, Дания, Норвегия, Финландия, Швейцария, Холандия, Гърция, Португалия, Люксембург, Беларус, Сърбия, Израел, Турция. Има студенти и от САЩ, Канада, Австралия, Япония, Ямайка, Обединени арабски емирства, Южна Корея, Боливия, Палестина.

Модерната материално-техническата база на университета, съвременните високотехнологични методи на преподаване, възможността за обучение на английски език, дипломите, признати във всички страни от ЕС, са само част от привлекателните страни на университета, заради които младите хора избират да кандидатстват в Медицинския университет във Варна. С всяка година кандидатстудентските кампании за чуждестранни студенти протичат в условията на все по-нарастваща конкуренция – за едно място се борят трима или повече кандидати. Изпит по биология и химия, както и изпит по езикова компетенция са бариерата, която успяват да преминат само тези, показали нужните знания и умения.

Веднъж прекрачили прага на мултинационалния университет, студентите попадат в среда с много възможности да учат избраната специалност и да се развиват. С близо 60 годишни традиции в обучението, МУ-Варна е един от най-бързоразвиващите се модерни и високотехнологични университети в страната, предлагащ отлични възможности за обучение и изследователска дейност на високо европейско ниво. Групите са малки, средата е приятелска, а преподавателите са индивидуално ангажирани с всеки един студент. Клиничното обучение, като част от общото обучение на студентите по медицина, е заложено в учебния план на по-ранен етап в сравнение с по-голяма част от страните, от които идват студентите. И тук университетът не отстъпва от високите си критерии за качествено обучение – на студентите се предлага модерна и високо-технологична клинична база в Университетската болница „Св. Марина“.

Под вещото ръководство на своите високо-квалифицирани преподаватели, голяма част от които с международен авторитет и признание, студените могат да изберат да тръгнат по пътя на науката, за което ще срещнат пълната им подкрепа. Така, както избира да направи д-р Екатерина Бомерт. След като се дипломира в МУ-Варна и след повече от две година работа в Бад Хомбург, д-р Бомерт се завръща в България, за да направи своята докторантура и за да специализира очни болести. Научната и дейност е свързана с разработване на носител за първия биопродукт в България за лечение на роговицата, който спомага за обновяване на роговичната повърхност при различни дегенеративни състояния. Тя използва базата и условията на Лабораторията по транслационна медицина и клетъчна терапия на университетската болница „Св. Марина“ във Варна.

На практика голяма част от завършилите във варненския медицински университет чуждестранни студенти се завръщат в родните си страни, за да практикуват медицинската професия там. Друга част обаче, като д-р Щефан Баарфус от Германия и д-р Гиоргос Андронико от Кипър, решават да останат в България. Д-р Баарфус е асистент в Катедрата по психиатрия на Медицински университет – Варна и същевремненно практикуващ специалист в Трета клиника по психиатрия във варненската университетска болница – водеща в областта на старческата психиатрия. Д-р Андронико от Кипър пък е лекар вече близо две години в Отделението по неврохирургия в Окръжна болница „Св. Анна“ в морската ни столица.

За студентите от четвърти курс по медицина Шасоа Ариф от Великобритания и Зарина Брейди от Ирландия пътищата на науката също са отворени. Те вече са се насочили към нелеката област на неврохиругията. След като представят свои разработки на 17-тия Европейски конгрес по неврохирургия във Венеция и участват в провелия се във Варна през изминалата година курс по спинална хирургия на международното дружество AO spine, те ще представят свой проект на тазгодишната конференция на Световната федерация на неврохирургичното общество, която ще се проведе през март в Белград.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Гледачите в столичния зоопарк вземат дезинфекциращ душ преди влизане при прасетата. Мярката е заради разпространяващата се африканска чума на територията на нашата страна. Въпреки че заразата все още не е достигнала Софийско, в зоологическата градина вземат мерки, за да опазят здравето на животните.

Дениз и Елица са секси морските патрули на "България Днес" Снимки: Ивайло ПЕТРОВ www.ivaylopetrovphotography.eu Черната и русата! Не една, а две горещи спасителки на плажа бдят за спокойствието на народа. И особено за мъжката част. Дениз Хайрула и Елица Младенова са секси морските патрули на "България Днес",

10 лева броят фетишисти, за да си купят носени и непрани дамски гащи. Ароматният бизнес набира популярност в платформите за онлайн търговия, а скандалните обяви зачестяват през последните месеци. "Гащичките ми са напоени със соковете ми и са с неустоимо възбуждащ аромат", гласи една от най-провокативните реклами,