Големите дарители на България

https://www.24chasa.bg/novini/article/7317237 www.24chasa.bg
Евлоги и Христо Георгиеви са сред най-големите български дарители. СНИМКА: Десислава Кулелиева

- Шефкет Чападжиев от Чикаго е дал около 1,7 млн. долара досега

- Маргарита Занеф от Сидни дари на НХГ 1 770 000 лева

- Игнат Канеф от Торонто е пратил над $ 2 млн. в Русе

Всичко, което трябва да знаете за:

Уви! И по щедрост и дарителство сме на едно от последните места в света!

Проучване на Charity Aid Foundation за 2017 г. ни нареди на 127-о място от 139 държави в класирането в категориите дарителство, доброволчество и оказване на помощ за чужденци.

По критерия помощ, оказана на чужденци, сме на 124-о място с 34%, по даряване на пари - на 107-о място със 17% (тук има леко подобрение), а по доброволчество сме на предпоследно място в света - 138-о с 5% оценка.

Жалко, че въпросната фондация няма категория за мошенически номера в дарителството - сигурно щяхме да сме в първата тройка, ако не и шампиони.

Само дни преди това изследване да бъде публикувано, става ясно как мошеници се опитали да откраднат 190 хиляди от пловдивчанката С. Т. Тази сума била събрана за лечението от левкемия на съпруга й. След смъртта му тя пожелава да дари тези пари за лечение на други болни хора. В една от социалните мрежи попада на болен от рак на стомаха, на когото предстои операция, и решава да му подари сумата.

При оформянето на документите обаче се оказва, че те са фалшиви, а сметката му в банката не е дарителска. Така измамата е разкрита и остава правораздавателните органи да си свършат работата. Но случката можеше и да няма хепиенд, а измамниците да се радват на цели 190 хил. лв.

Друго изследване от 2018 г. постави

България на 18-о място

сред 30 европейски страни

по благоприятна среда за дарителство. Страната ни е с индекс 3,75 при максимален 5 в Глобалния индекс на средата за дарителство, твърдят от университета в Индиана, САЩ

Два случая с големи дарения от последните 2 г. обаче дават надежда, че може би има “светлина в тунела”.

В началото на февруари т.г. българският емигрант Шефкет Чападжиев дари 1 млн. долара на болницата в родния си град Мадан. Парите са постъпили в специална сметка на община Мадан. По волята на 79-годишния дарител, който от 1964 г. живее в Чикаго, парите трябва да бъдат използвани само и единствено за ново медицинско оборудване и обзавеждане в местната МБАЛ “Проф. д-р Константин Чилов.

Пак през февруари, но 2018-а, за своя 70-годишен юбилей Националната художествена галерия получи впечатляващ подарък. Българката Маргарита Занеф, която повече от 50 години живее в Австралия, дари на галерията 1 милион и 770 хиляди лева. Директор на НХГ беше Слава Иванова и тогава тя обеща парите да бъдат инвестирани в изкуство - ще се купят нови експонати за всички раздели на галерията.

“Крайната цел е обогатяване на националната колекция за днешните и за бъдещите поколения - това е мисията на всеки един музей. Госпожа Занеф ще продължи да живее чрез колекцията, която ние ще създадем благодарение на щедрото й дарение”, каза г-жа Иванова.

Коя е Маргарита Занеф? През 60-те години на миналия век емигрира в Австралия. Съпругът и синът умират рано и тя остава сама. През целия си живот обича изкуството и колекционира картини. През 2008 г. прави завещание, в което пише, че след смъртта й адвокатската кантора Biddulph & Salenger трябва да продаде имотите й и да раздели парите на две.

Едната част дарява на НХГ в София, а другата част отива за Художествената галерия на Нов Южен Уелс, която се намира в Сидни. Жената умира през 2016-а на 95-годишна възраст.

За благородния жест на българката е решено в НХГ да бъде поставена паметна плоча, на която ще бъде изписано името на Маргарита Занеф. Има идея и една от залите на галерията да носи нейното име.

Ето имената на още щедри дарители.

Чападжиев дарява от Родопите до Чикаго

Над 1,7 млн. долара за църкви, джамии, чешми, паметници, болници и социални домове са сред благородните му жестове

Един от най-щедрите български емигранти е родопчанинът Шефкет Чападжиев.

Преди по-малко от месец сънародникът ни, който живее в Чикаго от 1964 г., дари $ 1 млн. на болницата в родния си град Мадан.

По волята на 79-годишния дарител парите трябва да се използват за купуване на модерно медицинско оборудване и обзавеждане в общинската болница “Проф. д-р Константин Чилов”.

Ден след като преведе парите по специално открита общинска сметка Чападжиев сподели пред “24 часа”, че отдавна е искал да направи нещо за родния си град. При завръшщането си през лятото на 2018 г. му се наложило да посети местната болница.

“Тогава видях, че част от оборудването е от времето, когато напуснах Бългрия преди 50 г. Затова реших, че това е най-точното място за моето дарение. В болницата ходят всички – млади и стари, бедни и богати, християни и мюсюлмани”, казва Чападжиев.

Това не е първото дарение, което успелият емигрант прави за болницата в родния си град. През 1997 г. превежда 5000 долара за закупуване на лекарства. 

За годините, в които живее отвъд океана, е дарил под една или

друга форма още

около 700 000 долара

Сред получателите са двете български църкви в Чикаго, както и църквата и джамията в Мадан.

Чападжиев е финансирал болници и социални домове в САЩ и България, помогнал е за издигането на бюст на Алеко Константинов в Чикаго, както и за изграждането на няколко чешми в Родопите. Една от тях е по пътя за Пампорово, а друга е в центъра на миньорския град и винаги е била един от символите му. Чападжиев е бил дарител и на Републиканската партия в САЩ.

Сред жестовете, които малцина помнят, е този към българските футболисти, които се класираха за полуфиналите на световното първенство в САЩ през 1994 г. Когато стигат до престижното 4-о място Чападжиев събира момчетата от българския отбор на прием в най-известния небостъргач в Чикаго “Джон Кенкок” и

подарява на всички

по една камера

Сънародникът ни е роден на 24 април 1939 г. През 1949 г. интернират семейството му в Северна България, защото баща му има малко магазинче и новата власт го смята за богаташ. Позволяват на фамилията да се върне едва през 1953 г. Няколко години по-късно пращат Чападжиев да отбие военната си служба в Трудови войски само защото е помак. Тогава твърдо решава, че ще напусне България, за да отиде някъде, където ще го оценят не по произхода му, а по това, което може. Вече е прочел “До Чикаго и назад” на Алеко Константинов и изборът му е категоричен – Чикаго! “Исках и аз като Алеко да видя нови места, да опитам нови възможности. Понеже по онова време не беше позволено да се пътува свободно, единственият начин бе да пресека нелегално границата с Гърция”, разказва Чападжиев пред “24 часа”.

Първият опит през 1959 г. се проваля. През юли 1963 г. за втори път рискува живота си и заедно със своя приятел Хамид Русев успяват да пресекат граничната бразда. Двамата току-що са навършили 24 г. След като остават 11 месеца в гръцкия емигрантски лагер “Лаврион”, получават по 600 долара помощ от Световната организация на църквата, които по-късно връщат, но тогава им трябват, за да финансират пътуването си до Америка. Първо стигат в Ню Йорк , а от там хващат влака за Чикаго. Когато пристигат, Чападжиев има 75 цента в джоба.

Първата му работа отвъд океана е да разнася олио за $ 1,25 на час. После е сервитьор в ресторанта на Международния валутен фонд. За кратко с Хамид Русев отварят ресторант, но не им потръгва и го закриват. После работи в печатница. “Преди да създам моя бизнес за подвързване, печатане и сгъване, няколко години работих като наемен работник в такава фабрика, наблюдавах и се учех”, разказва Чападжиев.

През 1976 г. продава двете си стари коли, тегли заем $ 10 000, и купува 3 машини на старо и почва собствен малък бизнес за сгъване и подвързване. През 1979 г. купува първата си фабрика. В печатниците му са се сглобявали по над 25 млн. списания и брошури на ден.

През 1993 г. продава

бизнеса си

и започва да управлява спечеленото от 30-годишния си емигрантски живот. Днес притежава недвижими имоти в Чикаго, Ню Йорк, Флорида и в столицата на Еквадор - Киту, откъдето е съпругата му Магдалена. Освен в недвижими имоти инвестира в общински бонове. От 35 г. играе и на борсата. В момента има акции в 8 компании, които работят в областта на енергетиката, телекомуникациите, фармацевтичната индустрия, транспорта. Чападжиев е първият българин, който през 2008 г. плати 200 000 долара, за да лети в Космоса. В момента е 160-и поред в листата на чакащите.

На въпроса кой му дава съвет как най-успешно да инвестира парите си, Чападжиев отговаря: “Обичам да чувам много и различни мнения. Америка ме научи да не деля хората на черни и бели, на християни и мюсюлмани, на бедни и богати, а на добри и лоши, каквито има сред всяка от тези групи. Гледам да общувам с добрите и да отбягвам лошите. Те ме натоварват, а животът ме е научил, че не мога да ги променя.”

Казва, че за да правиш успешен бизнес, са нужни няколко качества. Първо – усет, за да прецениш ситуацията и да си решителен. Второ важно качество е да не се отчайваш. Трето важно нещо е да не хитруваш на дребно. Ако не си плащаш данъците, държавата ще затвори фабриките ти. Ако не си честен към клиентите, те няма да дойдат при теб. Ако не се грижиш за работниците, те ще избягат при друг”, разсъждава Чападжиев.

Чападжиев е почетен гражданин на щата Илинойс.

Носител е на наградата на Международната организация по миграция за принос към България и българите.

В Мадан вече обмислят как да се отблагодарят на щедрия дарител. Най-вероятно паметна плоча във фоайето на болницата ще съобщава, че голяма част от оборудването е купено с парите, предоставени от Чападжиев. Обмислят да сложат и стикери върху новите апарати с името на дарителя.

Крум Пиндоф финансира с над 1 милион долара варненската болница

Роден в Егейска Македония през 1915 г., но израснал във Варна, бе един от най-големите дарители на Канадския червен кръст - Крум Пиндоф. Той живееше в Торонто до 2013 г., когато почина на 97 г.

До 2005 г. името му бе малко известно в България. Тогава канадският вестник “Глоуб енд мейл” съобщи, че Пиндоф и съпругата му Ева са дарили 5 млн. долара за жертвите от земетресението в Тайланд, което е най-голямото частно дарение в историята на Канадския червен кръст.

“Видях по телевизията какво се случва там и не можах да спя цяла нощ. От 1993 г. работя по проекта “Пиндоф". Оттогава сме успели да съберем около 5 млн. долара за дарения. От години съм свързан с една благотворителна организация. Миналата и тази година давам по 2 млн. долара. За следващите 10 години сме предвидили общо 20 млн. долара. Това е организация, която праща доктори, които пътуват да помагат на болни хора в нужда. Със съпругата ми сме преживели 2 световни войни и знаем какво е това”, каза през 2005 г. пред “24 часа” щедрият дарител.

3 години по-късно и Българският червен кръст получи подобен жест. Пиндоф дари 829 605 канадски долара - над един милион лева – на варненската болница “Света Анна".

Волята на дарителя бе със средствата да бъде закупена медицинска апаратура - лапароскопски апарат, респиратори, интензивни инкубатори и монитори за новородени, перфузори и 150 болнични легла.

Това не е първото дарение на семейство Пиндоф за България. През 1991 г. двамата изпратиха 20 000 пакета с хранителни помощи за възрастни хора, засегнати от икономическата криза в страната. През годините изграждат и поддържат сиропиталище в Орахавица, Хърватия, старчески домове в Босна и Херцеговина, подпомагат с 2 милиона канадски долара децата, пострадали от войните.

През 1997 г. сънародникът ни прави дарение на стойност около 350 000 канадски долара, с което за болницата във Варна е закупен компютърен томограф. Години по-късно финансира и купуването на 3 ЕКГ апарата, операционни лампи, ехограф, артроскоп, шейнърна система за артроскопски операции.

Семейството на Пиндоф се преселва във Варна, когато Крум е на 16 години. Съвсем млад влиза в туристическия бизнес. “Бях секретар на туристическата компания “Варна тур". Тя водеше туристи от Германия, Полша и други страни във Варна”, разказа през 2005 г. щедрият дарител.

Напуска България, когато е на 25 години. Тук остават майка му и сестрите му. “Когато войната започна, туризмът умря и затова бях принуден да отида в Германия”, разказва сънародникът ни. Започва работа в един туристически офис във Висбаден. После, понеже говори руски, го пращат в Русия. Работи известно време в Южна Украйна, но след това отново се връща в Германия. Там среща съпругата си Ева и започва да се занимава с търговия. “Успях да събера пари, да купя 2 автобуса, но после животът стана труден и през 1955 г. със съпругата и 2-годишната ми дъщеря София заминахме за Канада”, разказа Пиндоф.

Още на границата един от служителите му казал, че само след няколко години ще кара кадилак. Отначало живеели под наем при роднини в Торонто. Започнали работа в цех за пакетиране на месо. “Единият работеше през деня, другият - през нощта. На входа си предавахме детето, защото не можехме да го оставяме само. После се обадих на една обява за дистрибутор на грамофонни плочи. Скоро след това имахме свой склад”, спомня си Пиндоф.

През 1960 г. основават компания за дистрибутиране на музикални продукти “Пиндоф рекърдс сейлс”. „В средата на 60-те години открихме първия си магазин “Мюзик уърлд”, казва сънародникът ни. През 2005 г. магазините им са близо 90, президент на веригата е съпругата му Ева.

Преди години офисът и националният дистрибуторски център на компанията в Торонто се простираха на 25 000 кв. м.

Фирмата имаше регионален офис в Монреал. Разпространяваше продукцията на музикалните компании “Сони”, “Уорнър", “Юнивърсъл”, “Еми”, “Фокс".

За приноса си към музикалната индустрия Крум Пиндоф e избран за член на канадската Музикална галерия на славата през 1995 г., а компанията му е обявена от “Файненшъл пост” за една от 50-те най-добре управлявани канадски компании.

Игнат Канеф даде земя и пари за църквата ни в Торонто

Изгради сгради, болница, детска грпадина в родината си и отвъд океана

Друг известен български благотворител е строителният предприемач Игнат Канеф. Той живее в Торонто от 1951 г., но никога не е късал връзката с България. Освен строителната си компания оглавява и благотворителна фондация, която носи неговото име. Дясна ръка в благотворителните му инициативи е съпругата му – българката Димитрина, която е 25 г. по-млада от него.

Първото си голямо дарение за местната болница Канеф прави през 1955 г. Вече е купил първия си парцел и е сложил началото на собствен строителен бизнес. “Бях събрал около 300 долара, работех денонощно, в събота и неделя, пестях, и реших да ги вложа в къс земя. Това стана точно на 25-ия ми рожден ден през 1951 г.”, разказа Канеф пред “24 часа” преди време. За 1 месец построява малка дървена къщичка от 72 кв. м, която продава, а с парите от продажбата купува други 2 места.

Оттогава не спира да дарява за благородни каузи по света и у нас.

Днес в Йоркския университет в Торонто има сграда, която носи името

Ignat Kaneff Building

Това е малка благодарност на университета за едно от най-големите дарения, които Канеф прави през живота си - 2,5 млн долара за реконструкция на една от сградите на Юридическия факултет през 2009 г.

Едно от най-големите му дарения, свързани с България пък, е земя и над 1 млн. долара за построяването на православния храм “Свети Димитър”, в Торонто. Храмът е осветен от бившия Русенски митрополит и сегашен патриарх Неофит и от митрополита на Северна Америка и Австралия Йосиф.

През 1976 г. Канеф дарява средства за построяване на детска градина в родното си село Горно Абланово. Помогнал е за ремонта на местната църква, за обзавеждането на компютърен кабинет в местното училище и за закупуването на линейка. През 2001 и 2003 г. дарява оборудване за русенското училище “Отец Паисий”. Малко преди това Канеф праща образователна и бизнес литература в Русенския университет “Ангел Кънчев” в подкрепа на новосъздадения Факултет по бизнес и мениджмънт.

Друго голямо дарение Канеф прави през 2012 г.

Тогава

дава 2 млн. лева,

които са половината от необходимата сума, за построяването на модерен конферентен комплекс към университета, който днес се нарича “Канев център”. Центърът, открит през октомври 2013 г., има зала с 800 места, сцена с площ 120 кв. м., заседателна зала със 70 места, конферентна зала със 100 места – всички оборудвани с най-модерни системи за осветление, озвучаване, презентации и превод.

Няколко години подред фондацията на Канеф дарява големи суми на Русенската болница - общо над 1 млн. лв. С тези пари са построени две нови отделения - детско и хематологично. През 2017 г. на общо събрание на лечебното заведение е решено то да се преименува на УМБАЛ “Канев”.

През 2014 г. Канеф дарява 300 000 лв. за построяването на културен дом в родното си село, а читалището е преименувано на “Канев-Пробуда 1924”.

Благородният български емигрант е роден в с. Горно Абланово, Русенско, и е едно от 7-те деца в семейството на Христо и Мина Къневи. Напуска България през 1941 г. едва 15-годишен, за да търси прехраната си. Първо се озовава в Австрия при Никола Парушчолаков, градинар от Горна Оряховица, който развива градинарски бизнес. Будното момче жадно попива първите бизнес уроци. Няколко години по-късно решава да замине за Канада.

Когато се установява в Торонто, се цани за наемен работник в строителството. Забелязва, че гладът за жилища за новопристигащите имигранти е огромен, и решава да се заеме със строителен бизнес. Първата фирма основава през 1956 г. На следващата година строи първата си по-висока сграда – на 3 етажа с 9 апартамента, а 10 г. по-късно вече вдига друга с 262 жилища. Постепенно годишният оборот на компанията му надхвърля 250 млн. долара.

Днес

богатството му се

оценява на над

1 млрд. долара Собственик е на 8 голф игрища и множество недвижими имоти. През 2003 г. е назначен за почетен консул на Република България в Мисисага. През 2016 г. поучава една от най-високите награди в Канада – Ордена на Канада. Носител е на орден “Стара планина първа степен”.

Част от работниците му са българи. “Българите, които работят при мен, ги смятам като братя, с тях съм по-сигурен”, каза преди време Канеф за „24 часа”.

Той разказва, че е наследил предприемаческия си нюх от дядо си по майчина линия. “Той търгуваше с коне, а аз от малък все край него се въртях. После, 10-12-годишен, помагах на баща си. Вечер след училище ходех да събирам яйцата”, разказва Канеф.

Когато пристигнал в Канада не знаел и дума английски. Регистрирал първата си фирма “Канеф канстръкшън” през 1956 г., която сега се нарича “Канеф пропъртис”. На въпроса кога е направил първия си милион, отговаря: “Милион ли? Не съм ги чел.

Мнозина мислят,

че да имаш пари,

е лесно

Но милион като имаш, трябва да го пазиш, а като нямаш - не е проблем. Парите без авторитет са нищо”, споделя Канеф.

Той зорко следи какво става на строителните му обекти. “Към 7 ч сутрин отивам на строежа. Към 10 ч - в бюрото, където преглеждам пощата. В офиса съм до около 1 ч на обяд. После обядвам с хора, с които работя извън фирмата - банкери, политици. Следобед играя голф с клиенти. Това е част от работата ми. Всеки ден опитвам да играя с 3-ма нови клиенти”, казва сънародникът ни.

Споделя, че не търпи мързеливи хора край себе си. “Работя много повече, отколкото ми е нужно даже. Мога да наглася хората си да свършат цялата работа, но аз обичам да си правя нещата сам. Другарувам все с млади хора. Не съм отсъствал в живота си един ден от работа по здравословни причини. Единственият ми съвет е работа, защото без работа нищо не става”, казва Канеф.

Левски дарява на Българското книжовно дружество

Евлогий и Христо Георгиеви, Ненчо Палавеев, Тодор Пиперевски, Димитър Ценов са сред най-видните дарители

Левски е дарител на Българското книжовно дружество, сега Българска академия на науките. Този факт доизгражда портрета на Апостола на свободата. Мислел е и за просветата на ония, които един ден ще бъдат свободни.

Дружеството е основано през 1869 г. в Браила. На 26 септември неколцина книжовни люде се събират в дома на Варвара Хадживелева. Следващите дни е приет устав и е избрано ръководство с председател Марин Дринов. Негови помощници са Васил Д. Стоянов и Васил Друмев.

Избрано е и петчленно настоятелство по финансовите дела. Задачата му е да събира средства, които по онова време се наричат “спомоществования”.

Същата година Левски прави две обиколки на България. Връща се в Букурещ през август и в късната есен заедно с Любен Каравелов полага основите на БРЦК. Преди това Каравелов участва в учредяването на книжовното дружество.

Той казва на Левски, че родолюбивата организация се нуждае от пари. Апостола знае, че има излишни. Спестил ги е по друмищата на империята. Неговото тефтерче е пример как се води счетоводство в името на отечеството.

За яйца, маслини, шекер, боза и ябълки прилежно са посочени харчовете. Вълната за чорапи и две ризи също влизат в сметката. Плюс две копчета за ризите. “В Плевен изпроводяк, кафе и други дребни”, е голямо разточителство. “Салеп пих, почерпих и къщните хора”, признава друга своя щедрост Дякона.

Апостола тегли чертата, под която се вижда, че е икономисал 22 френски франка и 70 влашки бана. Внася ги в касата на Българското книжовно дружество. В разписката от 3 януари 1870 г. името му или е сбъркано, или нарочно променено. Записан е като В. Д. Левски, вместо правилното В. И. Левски.

Евлогий Георгиев

дава 10 346 000 лева

“на ползу роду”

Тази сума не включва по-дребни дарения и пари, харизани по различен повод в Румъния. “Затова няма да сбъркаме, ако кажем, че Евлогий Георгиев изразходва за благотворителни цели около 12 000 000 лв., като след смъртта си оставя близо 2/3 от цялото си състояние на българския народ”, пресмята историчката Елена Стателова.

Пo българинът от всеки друг, след Освобождението филантропът е обявен за чужденец и е прогонен от родината си. Циркът се играе във Второто народно събрание, където Евлогий е избран за депутат.

По това време неговата банкерска къща е с основен капитал 11 631 000 влашки гроша. Милионерът може да се радва на спокойствие и охолство, но решава да помогне на младото княжество. През 1879 г. приема да стане български дипломатически агент в Букурещ, а после скланя да се кандидатира и за народен представител. През януари 1880 г. Евлогий е избран с 1413 гласа в Тетовска околия на Русчушки окръг. Народното събрание обаче касира избора, понеже не бил български поданик, имал руски паспорт!

Ненчо Палавеев

е най-големият

благодетел

на Копривщица и околията. Печели милионите си по широкия свят. Когато годините му натежават, Палавеев дочува, че родата чертае планове за подялба на неговото богатство. Решава да провери слуховете.

Пълни един ковчег с камъни, пломбира го и го праща в Копривщица. После се маскира и пристига в градчето. Вместо траурно настроение, хаджи Ненчо става свидетел на революционни сцени като по април 1876 г. Палавееви са се счепкали около пломбирания ковчег.

В кулминацията на кавгата милионерът сваля маската. “Всичко ще остане на ползу роду!”, обявява волята си той и добавя: “Богатството не е за всяка уста лъжица!”

Най-значимото му дело е Паметникът костница на загиналите в Априлското въстание. С негови средства е вдигната камбанарията на църквата “Св. Никола”. Палавеев дава пари за параклиса “Св. Архангел” и за постройки към храм “Св. Богородица". Пак той изгражда читалището, основното училище и климатичния пансион. Със спечелени в странство грошове е залесен връх Площивница, преименуван на Хаджи Ненчов.

В благородните си начинания милионерът помага дори на Вълко Червенков. Читалището в родната му Златица е построено от пътешественика. Под родолюбивата стряха бъдещият партиен деец срича първите марксически книжки.

Когато искат да затворят копривщенската гимназия, Палавеев организира фонд за издръжка на училището. “В тази гимназия е учил В. Червенков, но не е свършил там. Нямаше много ученици. За да привлече ученици и отвън, чичо ми отвори и пансион”, разказва племенникът на благодетеля.

Тодор Пиперевски

харизва 100 млн. лв.

Най-щедрият може би дарител в българската история е Тодор Пиперевски. За него обаче се знае малко, а той има невероятна житейска история. Роден е в град Щип, Македония през 1887 г. В същия град 6 години по-рано (1881) се ражда и Тодор Александров, бъдещият лидер на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).

Землячеството, идеите и борбата на българите в Македония сближават двамата Тодоровци. Пиперевски става касиер на организацията и е такъв до 1934 г., когато организацията е разтурена и забранена, а самият той, изпратен на заточение.

Тодор Пиперевски заживява в София. Той и Димитър Савов (баща на политика от началото на прехода Стефан Савов - бел. ред.) учредяват търговско-предприемаческо дружество “Савов–Пиперевски". Към тях се присъединява и директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов и през 1911 г. тримата регистрират фирмата “Фабрика Савов-Пиперевски-Чилов” за производство на химически торове и туткал.

За изграждането на фабриката тримата съдружници осигуряват пари от Българската генерална банка и от банка “Андреевич и Сие", която се намира в Белград.

След смъртта на д-р Чилов наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати. Пиперевски остава акционер.

Между 1938 и 1940 г. той изгражда и модерна тъкачна фабрика АД “Марица” в Пловдив със 150 стана и модерни инсталации. Придобива акции от АД “Българска Оризарна” и АД “Реколта” - Пловдив. Построява солидна къща в София, малка вила в Своге, купува и други имоти.

Със съпругата си Стефана нямат деца и Пиперевски със завещание от 2 юли 1942 г. дарява всичките си акции и активи от АД “Н. Чилов” на стойност над 100 милиона лева на българската държава. Иска да се учреди фонд при Министерството на вътрешните работи и народното здраве, като с парите от лихвите на капитала на дружеството да се изпращат периодично на специализация в чужбина по двама лекари от освободена Македония. След завръщането си лекарите се задължават да работят една година в Щип или в друга болница в българска Македония.

През 1940 година Пиперевски дарява 50 000 лева на Македонския научен институт. В завещанието си оставя на института още 500 000 лева. 100 000 лева дарява на Щипското братство в София и 50 000 лева - на Македоно-одринското опълченско дружество.

На 18 март 1943 г. ХХV обикновено народно събрание приема със закон завещанието на Пиперевски и учредява специална фондация, чиито приходи през 1943 г. са 1,415 милиона лева, а за 1945 г. – 5,128 милиона лева.

Тодор Пиперевски умира в София на 10 септември 1942 г.

Димитър Ценов

завещава 40 млн.

лева на държавата

Роден е в Свищов на 8 януари 1852 г. Баща му е богат търговец. Димитър учи в родния си град и в Търново. Зъвършва търговска гимназия в Брашов, Румъния. През 1870 г. обаче дюкяните на му баща му изгарят и семейството обеднява.

Младежът става чиновник по акцизите в Букурещ, а от 1872 до 1874 г. работи в родния си град и помага на семейството си. Отново отива в Румъния, работи в управлението на железниците и става предприемач.

След Освобождението се връща в България. Вече на 27 г., става зам.-началник на политическата дирекция във външното министерство. Започва да развива бизнес с вносни стоки. По това време в София се строи много и Ценов внася цимент, гипс, желязо, стъкло, ламарини. Качествената стока идва от Австро-Унгария, Германия и даже чак от САЩ и е предпочитана от строителите.

Ценов никога не се “сближава” с политически партии или техните лидери, но изгражда големи складове, става представител за България на известни фирми от САЩ и Европа.

От това предприемачество в изграждането на София Димитър Ценов печели няколко десетки милиона долара. Когато главният инжернер на общината, когато връчва на свищовлията специално свидетелство: “Работите се състояха в зидания, бетонирвания и измазване. Г-н Ценов изпълни своята обязяност по един твърде удовлетворителен начин. Освен това г-н Ценов от две години насам е извършил разни землени, калдъръмени и зидарски работи за улиците на град София, на основание на което му се дава настоящето удостоверение да му послужи, където трябва..."

Ценов построява жп линиите София - Перник и Мездра - Враца - Видин, както и циментовия завод край Златна Панега. Обичал да казва, че без пътища не може да се развива търговията в дадена държава.

През 1889 г. Ценов предлага на тогавашното правителство да вземе на концесия строеж на нефтена рафинерия в страната. Правителството не приема.

През 1912 г., когато е на 60, Ценов подготвя своето завещание. Цялото му състояние - сгради, терени, пари и покъщнина, е оценено на 40 млн. лева. Той го дарява на държавата, а тя се задължава да построи висше търговско училище в родния му Свищов. Ценов умира на 21 май 1932 г. Сградата на училището е построена през 1937-39 г., столовата и киното - през 1942 г., а общежитието - през 1943 г.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Фен на мексиканския "Тигрес" ще получи доживотна забрана да посещава мачове. Причината е, че докосна гърдите на футболистката на тима София Хуерта. Запалянкото я помолил да си направят селфи след края на контролата на отбора с "Хюстън Даш" на университетския стадион в Монтерей. Тя откликнала и дори взела телефона му

Световният шампион с Испания Шаби Алонсо може да се озове в затвора. Той е обвинен в данъчни измами за няколко милиона евро. Ако се докаже, че е виновен, може да лежи до пет години. Бившият халф на "Реал" е поредният футболист с проблеми с данъчните след Кристиано Роналдо и Лионел

Мелиса Сата отново се носи на крилете на любовта. Тя буквално грее в присъствието на съпруга си Кевин-Принс Боатенг, отчетоха медиите в Италия. Моделката и халфът се събраха след почти едногодишна раздяла. И не пропускат да покажат колко са щастливи заедно. За последно го направиха на ревюто на известна марка в Милано