Гимназисти отговарят на 3 въпроса на 3 март
По случай националния празник 3 март отидохме с оператора и заснехме предпразнична анкета в столичното 119-о СУ “Акад. Михаил Арнаудов”. Ученици от десети и дванадесети клас отговориха на следните въпроси:
1. Какво е за теб 3 март?
2. Защо трябва да се гордеем, че сме българи?
3. Как си представяш бъдещето си?
Публикуваме пълните им отговори, а най-интересното, което учениците казаха, може да гледате във видеото.
Ето какво споделиха гимназистите:
Александър Ботйов
- 10-и клас, е родственик
на Христо Ботев:
1. За мен 3 март е най-важният български празник. След 500-годишното османско робство, подчертавам робство, а не съжителство, ние биваме освободени. Всички граници са разчупени и свободата е в нашите ръце. Самоосъзнаваме се и започва разцветът на България.
2. Аз се гордея, че съм българин. Да се гордеем от произхода си, е абсолютно нужно, защото България има една от най-дълбоките истории. През годините сме доказали, че сме достойна за уважаване държава. Може да сме малка по територия, но сме огромни по чест и достойнство.
3. Моето бъдеще със сигурност ще бъде в България, защото се чувствам българин. Няма да бягам никъде. Това да отидеш в друга държава, си е чисто бягство. Представям си се като човек, от когото зависи нещо повече от това да съм продавач или счетоводител. Искам да имам заслуга, за това хората да проумеят, че българите можем много повече от това, което правим в днешно време.
Да живее България!
Тодор Георгиев
- 12-и клас, смята
ината на българина
за основно качество
1. 3 март е символът на свободата. Тогава празнуваме освобождаването ни от 1878 г. Всеки знае 5 века робство, освобождение от руснаците. Всичко това се учи от много рано. Приемам го като повод да си спомним какви сме били и какви трябва да сме занапред.
2. Горд съм, че съм българин. Гордея се с нашата история, а не с това, което е България в момента. Българите правят неща, които не са добри за самата държава, но сме имали много велика история. Гордея се например от факта, че 1300 години не сме си сменили името. Това свидетелства за някакъв инат на българския народ, а това е може би основното ни качество, което ни кара да вървим напред.
3. Моето бъдеще е в България. Имам възможност да се развивам в Русия, но смятам, че е по-добре да остана тук. Основният проблем е, че българите се спасяват поединично. Всеки бяга, където свари, а не трябва. Трябва да се запази националният дух.
Тази година ще кандидатствам право в Софийския университет. Искам да съм адвокат или нотариус.
Дарина Николаева
- 12-и клас, се гордее
със спасителя на Европа -
хан Тервел:
1. 3 март е наистина паметна дата в историята ни, но повечето българи я свързват само с освобождението на България от османско владичество. 1878 г. се сключва Санстефанският договор, с който се признава България за автономна държава. Въпреки че все още е васална на Османската империя.
На 3 март е подписан също и Букурещкият договор, с който се слага край на Сръбско-българската война от 1885 г. Договорът е подписан следващата година и съще е важен, защото българите избират тази дата. Тя е останала в тяхната памет като нещо наистина голямо.
2. Абсолютно се гордея, че съм българка, защото нашият народ е прославен по целия свят във всякакви области. Гордея се с хан Тервел, който спасява Европа от нашествието на арабите през 718 г. Наричан спасителят на Европа. Това е нещо много голямо и го знаем не само ние, но и в другите страни.
3. Представям си бъдещето си изцяло в България. Не мисля да напускам страната. Сега България се нуждае точно от млади кадри като нас, които да я тласнат напред. Като избягаме в чужбина, не допринасяме с нищо за нашата собствена държава. Няма смисъл. Не си заслужава да умре така.
Кристиян Петров
- 12-и клас,
вижда много
възможности за
младите у нас:
1. На тази дата е с изключителна важност за българската дъжава, защото руско-турската освободителна война е била много тежка за българите. Подвигът на Шипка е само част от успехите в тази война, които много хора забравят.На 3 март трябва да си припомним всички наши подвизи и да почетем стотиците хиляди българи, загинали за свободата.
2. Трябва да се гордеем, защото имаме една от най-славните истории не само на Балканите, но и в цяла Европа. Както Паисий Хилендарски подчертава в своята “История славянобългарска”, трябва да не се срамуваме от историята си, а да я изследваме по-задълбочено.
3. Представям си бъдещето в България, понеже тук има поле за развитие. Има голямо търсене на млади кадри. Ще кандидатствам в Техническия университет със специалност “Телекомуникации”.
Евгения Павлова
- 10-и клас,
родена в Перу,
но горда българка:
1. Това е голям празник за българите, но никога не съм ходила на Шипка на 3 март. Не съм българка, въпреки че майка ми и баща ми са българи. Родена съм в Перу, живяла съм там в детските си години и се възпримам повече като перуанка. Латиното кипи в мен.
2. Гордея се, че съм и българка. Трябва да не ни е срам откъде идваме и какви сме всъщност. Възприемам се такава, каквато съм. Не ме е срам от нищо.
3. Представям си се след време с висше образование. Ще уча или медицина, или журналистика. Виждам България в добро икономическо положение. Очаквам да не сме с левове, а с евро.
Даниел Белтюков
- 10-и клас, с родители
руснаци, смята 3 март
за интернационален
празник:
1. За мен 3 март е един много важен не само за България празник. Това е един интернационален празник. Празник на два народа, толкова различни по култура и история, но обединили се в общ порив за свобода. Аз съм руснак и това не е празник не само за човек, който живее целия си живот в България, но и за човек, който се гордее от Русия.
И двамата ми родители са руснаци. Живея в близък допир до руската култура, затова така се получава, че по-скоро се самоопределям като руснак. Въпреки това съм безкрайно щастлив, че се допирам до българската култура и история. Това е една много дълбока и богата история.
2. Българската култура се развива доста неравномерно в историята. Това е поради турското робство, но създаденото през XIX и XX век спада към ярките и важни за общочовешката култура творби.
3. Смятам да завърша висше образование тук, в България. Искам да посветя живота си на обединението на народите, за да се премахне междунационалната омраза. България е добър пример как в една малка държава живеят огромно количество етноси и представители на различни култури. Въпреки че в момента има много проблеми, вярвам, че с времето те ще се решат.
Кристиян Георгиев
- 12-и клас, не може
да живее в друга страна
с чужда култура:
1. Тогава се подписва Санстефанският мирен договор и приключва Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. След близо 500 г. робство се създава третата българска държава.
2. Гордея се, че съм българин. Имаме страна с прекрасна природа, 4 сезона и най-красивите жени са нашите. Винаги съм се гордял с държавата ми и не ми е трябвала конкретна причина.
3. Представям си себе си в бъдеще учещ в Софийския университет. Искам да следвам право. Впоследстве може да последвам примера на баща ми, който е адвокат, може и с нещо друго да се занимавам, но искам да остана в България. Не мога да живея в друга страна с друга култура.