Яна Георгиева - достойната българка, помагаща на хората да минат през ада на рака

15 години вдъхва сили на онкоболните в техния дом, основава и клонове в страната

Безплатни професионални консултации и емоционална подкрепа зареждат с положителна енергия

“Много ми се иска да имам още сили и възможности да помагам на колкото се може повече мои братя и сестри. Наричам ги така, защото съдбата им е сродна с моята. А тя е да се научим да живеем с диагнозата рак в името на живота”, казва Яна Георгиева.

15 години тя е опора на хората, които са опарени от безнадеждността. Продължава своята абсолютно безплатна и безкористна работа в създадения от нея Дом на онкоболните. В една малка къщурка в центъра на Варна, която преди това е била нещо като бунище.

Атмосферата вътре вече е като в малък храм на изкуството. Стилни мебели, красиви картини и най-важното - атмосфера на любов към живота, посреща всеки, който иска да потърси помощ в Дома на онкоболните. Това е организация, която не използва никакви грантове и

се основава

само на

доброволческа

помощ,

включително

и от лекари

“Ако с ежегодните инициирани от мен и членовете на доброволческия ни екип кампании, свързани с необходимостта от профилактика, сме научили повече хора да бъдат отговорни за здравето си. Ако с мисията си сме успели да накараме обществото да приеме болестта ни като всички останали болести. Ако в Дома на онкоболните успяваме да върнем усмивката върху лицата на болните, да им вдъхнем вяра и надежда, то значи, че сме успели поне малко в желанието си да бъдем заедно в борбата срещу рака”, казва Георгиева. Нейното верую звучи просто като всички уникални неща. Но завладява с искреността си.

“Пациентският ни дом стана реалност и продължава да съществува благодарение на община Варна с изключителната подкрепа, активно съдействие и пряка ангажираност на кмета и общинския съвет. Не само от мое име, но и от името на хората, които представлявам, никога няма да забравя при възможност да изкажа общата ни благодарност. Благодарим специално и за извършения преди 3 месеца качествено и в срок необходим ремонт на Дома на онкоболните”, пали се Яна Георгиева.

За работата си тя е получавала много награди. Най-скъпо ѝ е отличието на “24 часа” “Достойните българи” от 2008 г. Има призове за успешен доброволчески проект, за благодеятел на годината през 2006-а, за най-добра доброволческа дейност в страните -членки на ЕС.

Когато преди 15 г. се заема с инициативата,

ѝ се налага да

запише

психология в

университета

след дългата

си кариера на

финансист

Успява да завърши и днес работи с пациентите като опитен специалист. Получи подкрепата на дъщеря си и съпруга си, който наскоро е починал. “Казаха ми, че щом това, което съм решила да правя за събратята си, ми помага, да го правя”, признава Яна.

“Изпитвам искрено удовлетворение от факта, че във Варна ние, пациентите с онкологични заболявания, имаме уютен пациентски дом, който ни дава възможност да бъдем заедно в понякога нечовешките ни усилия да приемаме тежката диагноза и продължителната ни ежедневна битка с нея. Силно вярваме, че през тези години в дома сме успявали да дарим надежда и да вдъхнем кураж на всички, които са имали нужда от съвет и топла съпричастност. Навременната адекватна морална и психологическа подкрепа са най-прекият и въздействащ път онкоболните да могат да се справят със стреса и проблемите, процедурите и терапиите, които съпътстват продължителното лечение”, казва още Георгиева.

Професионалните консултации, които домът предлага безвъзмездно, са по различни въпроси, вълнуващи болните. “От първия ден на създаването на организацията различни специалисти - лекари, юрист, психолог и психотерапевт, дойдоха като доброволци да помагат”, добавя Яна. Домът на онкоболните най-често е наричан Дом на надеждата, добротата и светлината. “Това е място, където новозаболели и вече преодолели болестта общуваме помежду си. Ние разговаряме за промените, които ни се случват, за предстоящите процедури и терапии, за щастливите мигове, в които държим в ръката си добрите резултати от преглед или изследване, за трудностите при осигуряването на лекарствата. И най-важното - ние се научихме взаимно да се заразяваме с вируса на вярата. Надеждата и обичта са немите ни съмишленици и ежедневни партньори в борбата за оцеляване. В дома, в който си помагаме с човещина и всеотдайност, доказваме все по-често, че тази страшна болест може да бъде победима”, обяснява Яна Георгиева.

Думите ѝ звучат без капка фалш. Защото нейната организация не взема нито стотинка финансова помощ от когото и да било. И въпреки това вече има свои филиали в десетки градове на България. Хора от цялата страна идват да се обучават на човещина във варненския Дом на онкоболните.

“Почти всички, които ни търсят, имат необходимост най-вече от емоционална подкрепа. Преди всичко нуждаещите се от нашата помощ искат да влязат спокойно, без притеснение, в равностойна среда сред хора със сроден на техния проблем, за да могат да споделят своя и да получат отговори на въпроси, които ги притесняват. А понякога дори само да поговорят и да бъдат изслушани. Много често някои от тях

искат да хванат

ръката на

непознат

приятел,

за да успеят да провокират отново мотивацията си за живот. И вяра в собствените си сили, с които да се изправят като победител в дългото и мъчително лечение”, казва Георгиева и разкрива един друг, като че ли изгубен в днешните ни времена емоционален свят на състраданието.

Често хората в дома остават анонимни. Или се запознават със сродни по съдба души, с които могат да разменят дори само една прегръдка. Често хората, които идват в дома, остават дори непознати, но си тръгват с искрица надежда, че животът може да продължи.

Освен чисто емоционалната страна работата на Дома на онкоболните има и практически измерения. Веднъж седмично се организира

психотерапия

за групи от

по 5-6-има души

Тук се предлагат часове по йога и танци за отмора на душата. Организират се екскурзии, пикници, разходки сред природата, посещения на манастири и църкви. “Зареждаме душите си с положителна енергия, нови сили и подсилваме мотивацията си, за да имаме една добра ремисия. Организираме срещи с близки до града ни сродни организации. Запознаваме се с нови прекрасни хора”, казва Яна Георгиева. Тя иска едно - онкоболните да не бъдат приемани от обществото като обречени.

Кои са нашите съвременници, направили добро, спасили човек, проявили жестове на внимание към страдащите - идеята да ги покажем, да разкажем техните истории започна с кампанията “Достойните българи” на вестник “24 часа” през 2003 г. Оттогава до днес повече от 500 българи, а и чужденци станаха носители на високото звание. В големия отбор на достойните има най-различни хора - ученици и студенти, спортисти, лекари, архитекти, журналисти, многодетни родители, свещеници, политици, банкери, строители, компютърни специалисти, юристи, селски труженици, пенсионери, войници и пожарникари, полицаи и планински спасители, шофьори, машинисти на влак, кондуктори и ватмани. Общото, което ги обединява, е, че са хора с големи и смели сърца, които не се страхуват да се раздават. Днес ви припомняме историята на една от достойните българи.

Автор на статията

Цанко Цанев Цанко Цанев


Споделете статията

Четете още