Излезе от печат най-новото изследване в областта на Вещното право и по-конкретно на института на собствеността. Негов автор е Люба Панайотова-Чалъкова – доцент по Гражданско и семейно право в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“. Доцент Чалъкова е ръководител на Катедрата по Гражданскоправни науки към същия факултет и заместник-председател на Контролния съвет на Университета. Специализирала е в Швейцария и Франция, член е на Пловдивската адвокатска колегия и на Дружеството на пловдивските писатели.
Новаторството в книгата идва от това, че собствеността е разгледана в един широк контекст, а не само като типичен институт на вътрешното вещно право. Собствеността се оказва повлияна както от практиката на конституционните съдилища на държавите в Европа, така и от тази на ЕСПЧ. И понеже ние не живеем в един изолиран свят, а сме част от европейското семейство, то и националните ни системи не могат да игнорират повече появата на едно ново „наднационално“ понятие за собственост, както и наличието на различни системи за защита на собствениците. В книгата е проследено взаимодействието между тези системи за защита в търсене на хармония и баланс, както и по-добро поставяне на фундаменталните човешки права.
Предлагаме ви откъс от книгата:
ВЪВЕДЕНИЕ
Идеята за написването на тази книга се зароди преди години, вследствие на воденето на лекционни курсове по Вещно право и по Право на собственост в Магистърска програма „Публична администрация“, и двете към ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“. Направи ми впечатление интересът на студентите по право и на колеги от други специалности към развитието на института на собствеността от древни времена до наши дни. Силно беше желанието да се разбере накъде върви това развитие и в нашата страна, особено след присъединяването ни към Европейския съюз през 2007?г. Тези разговори по естествен път предопределиха и бъдещата структура на монографията.
Целта беше на първо място да се представи накратко историческото развитие на института на собствеността, което липсва в курсовете по Вещно право. Те обикновено започват с класическата триада, завещана ни от древните римляни, както и с правната характеристика на отделните собственически правомощия (владение, ползване и разпореждане), изучават се и вътрешноправните средства за защита. Но зад тези чисто вещноправни понятия стои една дълга и интересна историческа перспектива, която, струва ми се, не е излишна като познание и допълнение на чисто гражданскоправните норми и понятие за собственост. В тази перспектива се съзира много политика, икономика, култура, доктрини и философии, които са оформили съвременното понятие за собствеността, такова каквото го познаваме днес. Съвременната уредба е продукт на времето и юристите трябва да имат тази обща култура, за да аргументират още по-добре своите тези. Така че за да бъдат разбрани правните понятия такива каквито са днес, стори ми се наложително поне накратко да се види какви са били във времето. Това отваря вратите на съпоставки и бъдещи предвиждания за развитието на собствеността. Тази историческа перспектива ще даде, надявам се, някои обяснения и за нашата правна система на собственост, предвид спецификите в исторически план, които не се срещат в други страни.
Следващите части на изследването са провокирани от факта, че на собствеността дълго време се гледаше като на институт, преимуществено принадлежащ към гражданското право, съответно с гражданскоправни средства за защита (ревандикация, негаторен иск, иск за установяване на граници и др.). Оказа се обаче, че в последните години, и особено след влизането на страната ни в Европейския съюз, все повече защита на това право може да се търси на европейско равнище?– пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург, пред съда на Европейския съюз в Люксембург. От друга страна се оказа, че и практиката на българския Конституционен съд е много богата на въпроси, които засягат собствеността като фундаментално право, гарантирано от Основния закон на страната ни (чл.?17, чл.?18 КРБ). За да няма излишно претрупване, умишлено е избягната чисто гражданскоправната уредба и защита на собствеността, която може да бъде намерена в добрите курсове по Вещно право.
Вследствие на тези разсъждения и следващите глави на монографията разглеждат както развитието на понятието за вещите с оглед на новите реалности, така и европейските и конституционните аспекти на правомощията на собствениците. Интерес предизвиква темата за интелектуалната собственост, която се съпоставя с материалната като общи черти и специфики, както и най-нови тенденции в практиката на Европейския съд по правата на човека. Специално внимание се обръща и на най-важните гаранции за правото на собственост според европейското право и съдебна практика. Изключително богата и сложна за коментиране се оказа както практиката на Конституционния ни съд, така и тази на Европейския съд в Страсбург. Решенията на тези съдилища в текста се дават само като примери или доказателства за дадена теза, без да се претендира, че са посочени най-добрите или най-новите. Най-общата идея е чрез тази монография да се погледне на института на правото на собственост не само като на вещноправен институт, а като на една комплексна система от защити и гаранции за гражданите, което да им даде повече и по-добри възможности в днешния бързо развиващ се свят.