Има ли право екстрасенсът Деси да бъде забравен

https://www.24chasa.bg/novini/article/7352675 www.24chasa.bg
Екстрасенсът Деси бе разобличен в измама и принуда. СНИМКА: АРХИВ

Закононарушители и други лица със спорна биография опитват да се възползват от новия регламент за защита на личните данни

Помните ли екстрасенса Деси, който беше взет на работа в МВР, за да помага при разследванията на полицията? След време този човек беше разобличен в измама и принуда и осъден.

Напоследък е поискал

статиите за

него и

неговите

деяния да

бъдат свалени

от сайта

на “24 часа”,

като се е позовал на “правото си да бъде забравен”. Терминът е от Закона за защита на личните данни.

Втори случай - полицай е осъден с присъда заради вземане на подкуп и връзки с престъпници. Той също е поискал статиите за него и деянията му да бъдат премахнати от сайта на “24 часа”. Мотивът му е същият - правото да бъде забравен.

Напоследък десетки подобни питания се отправят към редакцията от хора, престъпили по някакъв начин закона, но не искат това да се знае от обществото. Техните адвокати използват засега регламента, който постановява как трябва да се прилага Законът за защита на личните данни. По-скоро използват неясните текстове в него или липсата на регламент за конкретни случаи.

Законосъобразни ли са тези искания, след като обществото има правото да знае и да бъде информирано и това е записано в конституцията ни? Подобно искане всъщност звучи абсурдно,

все едно

някой да

отиде в

библиотеката

и да изгори

течението на

някой вестник

от определена година, тъй като тогава нещо е писано за него, а той не иска това да се знае от обществото.

Първо, подобно нещо никой няма да му позволи да направи със старите вестници.

Второ, онлайн сайтовете на практика са същите медии като традиционните, просто каналът за разпространение на новините е различен.

Въпреки това хората, поискали личните данни за тях да бъдат изтрити онлайн, могат да обжалват отказа на конкретното издателство и така може да се стигне до съдебна процедура.

Според закона личните данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Така например, описвайки Деси като екстрасенса, работил в полицията, той е идентифициран от медията, но това описание вече се оказва лични данни.

Това може да затрудни изключително много работата на журналиста, чиято задача е да информира обществото.

До този момент обаче

няма практика

на Комисията

за защита на

личните

данни,

която да предостави официално становище как издателите да действат при подобни искания за правото човек да бъде забравен. Подобно становище би ги предпазило от ненужно съдебно производство по простата причина, че издателите и журналистите работят за обществото и неговото конституционно право да знае какво и защо се случва и кой го прави.

В регламента за работа с личните данни има и друга неяснота.

Може да бъде обжалван отказ, даден само от администратор на лични данни. Да, но журналистите не са такива администратори и по закон са изключени от подобна регулация. В същото време не е ясно дали издателствата трябва да са такива администратори.

Заради всички подобни неясни казуси “Медийна група България холдинг” прати въпроси до председателя на Комисията за защита на личните данни, за да получи становище от нея относно правото да “бъдеш забравен” и задълженията на журналистите и издателствата.

Писмото до комисията е точно по повод зачестили искания от лица, обект на журналистически разследвания и публикации, за упражняване на правото да “бъдеш забравен”, които искания застрашават пряко дейността ни като обществена печатна и онлайн медия, създават напрежение в работата на журналистите и объркване относно границите на правото на опазване на лични данни с правото да бъдеш информиран и съответно общественият интерес да бъде защитен.

В свое решение (№7/96 по к.д. №1) Конституционният съд посочва специалния режим на ограниченията на комуникационните права - за защита на установения конституционен ред, за защита на националната сигурност, за опазване на обществения ред и превенция на престъпността, за защита на здравето и морала на нацията, за защита доброто име и правата на другите граждани, за запазване на държавната и други законно защитени тайни.

Но в същото решение изрично е посочено, че правото на информация е в полза на обществото, на гражданите да знаят, да бъдат осведомени и че при упражняването му общественият интерес надхвърля личния интерес.

Въпросите на “Медийна група България холдинг”:

1. Издателството следва ли да бъде администратор на лични данни, при положение че лицето, което би могло да обработва тези данни е журналистът, а съгласно закона Глава III от ЗЗЛД не се прилага?

2. Кое лице е администратор на лични данни, след като журналистът не е?

3. Издателството има ли задължение да се регистрира като администратор на лични данни? По реда на ЗЗЛД ли?

4. След като всички журналисти обработват лични данни, следва ли да се определя длъжностно лице за работа с лични данни?

5. След като самите публикувани материали съдържат лични данни, те ли представляват регистри за лични данни?

6. Сроковете за отговор на искания по регламента съвпадат ли със сроковете по вътрешното законодателство? Има ли колизия?

7. Следва ли да бъдат изработени и какви вътрешни правила от издателството на основание регламента? Има ли модел за това?

Поставят се и материално-правни въпроси:

1. В какво се изразява изискването до свеждане личните данни до минимум?

2. В какво се изразява изискването за точност на данните, като се има предвид естеството на журналистическата работа да отразява информацията такава, каквато е?

3. В какво се изразява изискването за ограничаване на времето на съхранение, като се има предвид, че журналистическите цели налагат трайно осведомяване на обществото, в частност пострадалите граждани и постигане на превенция срещу престъпления и нарушения чрез посочване на лицата и актовете, установили тяхната виновност или съпричастност към събитието (деянието)?

4. Информацията, публикувана без съгласие на лицето при условията на надделяващ обществен интерес и/или при спазване законови принципи за публичност, не следва ли да се съхранява постоянно с оглед постигане целите за осведомяване и превенция?

5. За информация, публикувана със съгласие на лицето за журналистически цели, може ли да има ограничение на времето за съхранение, особено ако са налице и условията на надделяващ обществен интерес и/или са спазени законовите принципи за публичност?

6. За информация, публикувана със съгласие на лицето за журналистически цели, може ли да се иска свалянето ѝ от лицето и след колко време?

7. За информацията, публикувана без съгласие на лицето при условията на надделяващ обществен интерес и/или при спазване на законовите принципи за публичност, законосъобразно ли е искането на лицето за сваляне на информацията?

8. При искане на лице за сваляне на информация за лични данни от онлайн издания и несъгласие на съответното издателство да направи това комисията ли е компетентният орган да реши спора?

9. Има ли задължителна форма за вземане на съгласие на лицето? В журналистическата работа е обективно невъзможно съгласието да се взема писмено с подпис на лицето. Много често интервюта се правят по телефона или онлайн и пр.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Звездата на "Комиците" Васил Драганов не може да си почине и на плажа, видяха топпапараците на "България Днес". Дори на пясъка на Корал със семейството си комикът не успя да се отърве от фенове, след като вместо релакс с бира в ръка Драганов се наложи да прави селфита с малчугани и почитатели с телефон в ръка

Рапърът Кристо не е пропял канцонети, но все пак мина на италианско, видяха топпапараците на "България Днес". Звездата, който е по-прочут с гаджетата си с еднакви имена, отколкото с парчетата си, седна на чиния спагети в столицата с другар. Че не е захвърлил рапа в името на операта и канцонетите, Кристо демонстрира в типичния си стил на обличане

Кой като нея! Антония Петрова пори южните морета с яхта и семейство! "Семейство Батинкови плаваме и ветроходстваме по архипелаг Спорадите! Стартирахме от Волос, през всички интересни точки в континенталната част на юг, до островите Скопелос, Скиатос, Алонисос, Скирос и още много необитаеми острови, до които може да се стигне само с яхта