Легендарният мавруд се прави само край Асеновград

https://www.24chasa.bg/novini/article/7353229 www.24chasa.bg
Асеновградската крепост е емблема на града, около който се отглежда най-доброто грозде за мавруд.

Кой не е слушал за легендарния мавруд? А тези, опитали го веднъж, питат за още.

Тракийската низина е известна и като район на мавруда, с който страната ни се е прославила. “Около Асеновград вирее най-добре, защото през лятото температурите са високи и така този сорт трупа захари”, казва Ламбрин Топузлиев, ръководител на винарската изба на Аграрния университет, която се намира край с. Брестник.

За това вино се носят легенди. Като например за мишлето, което опитало няколко капки мавруд, изтекли от бъчвата. Дошла му такава смелост, че се провикнало: “Ела ми, мацо!”.

За да произведеш такова вино, е нужен не само майсторлък, но и хубаво грозде. “Слънцегреенето в Тракийската низина е едно от най-продължителните в България. Почвите са черноземни, богати на хумус, с добри характеристики на калций, което е много важно за зреенето на лозята и натрупване на захари и органични вещества в гроздето”, допълва Топузлиев.

По думите му 80% от качеството на виното се определя от гроздето. А в Пловдивския край то е едно от най-хубавите.

Пиенето на вино тук се съчетава с изумителна кулинария, исторически и природни дадености.

Дестинациите “Западна Тракия” и “Розова долина” са част от 12-те, които Министерството на туризма и Министерството на земеделието и храните популяризират. Те са в центъра на България, достъпът до тях е лесен, а по пътя се ширят грижливо поддържани лозови масиви.

Над 90 са тракийските племена, сочи историческата наука. Но едно от тях успява да създаде своя държава - одрисите. И точно в Тракийската низина е била тяхната столица. Чудно ли е тогава, че тук са най-хубавите лозя.

Празниците на виното в Асеновград, които се провеждат ежегодно в края на януари, протичат като всенародни тържества. Тогава от чучурите на чешмите в Рибната църква потича червено вино и хората пият на корем.

Единствено в

града се прави

прочутата малага

Неин майстор е Аристид Георгиев Чорбаджаков - Чорбаджака. Виното е гъсто и ароматно. За него казват, че може в кърпа да се носи. Асеновградчани, които са почитатели на виното, тържествено отбелязват Трифон Зарезан. Тогава се събират край параклиса “Св. Трифон”, където се организират пехливански борби.

9831 хектара от обработваемата земя в Пловдивско са с лозя. От тях се произвежда вино с най-висок клас, на което са се възхищавали кралски особи и държавни глави при визитите си в Пловдив. За това благоприятства климатът - тук е границата на субтропичния с умерения пояс. Летата са сухи и горещи, а зимите - меки. Тези фактори са от особено значение за тероара.

Освен с легендарния мавруд

Тракийската

низина е прочута

и с рубина си

Вторият сорт зрее 30-40 дни по-рано. Той е кръстоска от два сорта - небиоло и сира. Вината, направени от рубин, се отличават с наситен цвят, а вкусът е плътен, с мек завършек.

Отглеждат го масово в селата Брестовица, Брестник, Първенец, Перущица, разположени в полите на Родопите, а също и в района на Септември. Те оформят така наречения Път на виното. Брестовица дори си патентова името Столица на виното. Неслучайно преди 4 г. 8 изби се обединиха и разработиха винен маршрут, съдавайки първата обща винена карта на страната.

Цели 6 изби действат в Брестовица, отделно всяка къща е винарна. Местните отглеждат лозя повече от век. Около селото има 10 000 дка с винени и десертни насаждения. Там се намира и първият в региона музей на виното, който е обособен във Влаховата къща. 18 дни в нея се е крил Левски, който бил докаран в бъчва.

“При нас става най-хубавият рубин, защото от баща на син се предава традицията по отглеждане на сорта и производството на вино”, обяснява кметът на Брестовица Любен Радев.

Над 300 туристи седмично посещават селото за винени турове. Дойдат ли високопоставени гости в Пловдив, непременно ги водят във винарната на Аграрния университет. Тя се намира в съседното село Брестник. Вузът е на второ място в Европа по събрана колекция грозде на едно място - над 420 сорта, които се отглеждат върху десетки декари лозя. Избата е единствена у нас, специализирана за микровинификация. Намира се на 13 метра под земята и е свързана с два тунела.

“Работим по направлението канопи мениджмът - за да узрее по-добре гроздето и да се подобри органичният му състав, се отстранява част от листната маса. Експериментите се правят с мавруд и сира, който също се отглежда масово в Тракийската низина”, допълва Ламбрин Топузлиев. Според него над 60% от новозасадените лозя у нас са със сира. Това нарежда този сорт като най-прогресивния, тъй като е подходящ за младо, и за старо вино. Препоръчват го и за здравословна консумация заради богатството на антиоксиданти и феноли.

Не отстъпват по качество и вината, произведени в близките Първенец и Перущица. Изби в региона има край пазарджишките села Огняново и Черногорово, в Пазарджик и Пещера, Лесичово и Памидово, а също и във Виноградец, Славовица, Ветрен, Карабунар. Производителите разчитат основно на собствени лозови насаждения. Готовото вино отлежава в дъбови бъчви, които се сменят през 5 г. По-голямата част от продукцията в региона е за износ.

Другият богат на лозя и вино район - Розовата долина, привлича с каберне, мерло и карловски мискет.

В Хисарския край са засадени 16 100 декара лозя. Повечето са с винено грозде, а само 650 дка са с десертно.

“Умерено-континенталният климат, близостта на Средна гора и дълбоко влагоемните почви са благоприятни за отглеждане на изброените сортове”, отбелязва дегустаторът Виделин Писков. Близостта на планината от север гарантира по-мека зима.

В Старосел има две изби с дегустационни зали. Производителите отглеждат собствени лозя.

Панагюрище има традиции във винопроизводството си от древността. Лозовите маси в района са по южните склонове на Средна гора на територията на Панагюрище и Стрелча. Там почвите са канелено-горски, песъчливи и глинести. Средно юлската температура е 20,6 градуса, а януарската - 1. Условията благоприятстват отглеждането на традиционни сортове. Насажденията са основно от мерло, мавруд, каберне совиньон и сира, както и сортове за бели вина мускат отонел и шардоне.

Станимашки сарми и суджук от гроздов сок са местните вкуснотии

Пловдив и Асеновград се славят с кулинарните си шедьоври. Всеки етнос, населяващ двата града, е оставил отпечатък върху кухните им. Затова те са неповторими, а всеки, който е опитал от специалитетите, се връща отново.

В града на тепетата са известни староградската гозба, която се приготвя от дреболии в гювечета. Арменците пък са завещали своя кешкек - сварено жито, примесено с пилешко, накъсано на конци, полято с препържено масло и специфични подправки. Турската къпана баница също върви като мезе за виното.

Безспорно най-прочутият асеновградски специалитет са станимашките сармички. Те са гръцки патент и са толкова дребни, че за направата им се носят легенди. Сармичките не трябва да са по-големи от 2-3 см, правят се както със зелеви листа, така и с лозови. Плънката е една и съща и за двата вида - ориз, хубава кайма, сол, черен пипер и много кимион. Редят се плътно като войници една до друга, за да не се разпаднат. Между редовете се слагат шарени свински мръвки. Варят се поне 4 часа на бавен огън. Месото става крехко, а сармичките се топят в устата. “Ако знаете само колко мавруд пият”, казва Илия Димитров от Асеновград.

Станимашките сарми първо се виели от монахини в манастирите. С тях посрещали високопоставени гости. Впоследствие тази традиция се пренесла и в градския бит. Те са толкова популярни, че от 5 г. насам в Асеновград се организира конкурс за направата им. Провежда се по време на празниците на виното в края на януари. “Участват между 30 и 50 жени, но и мъже. Конкуренцията е много оспорвана”, казва експертът от общинското предприятие “Туризъм” Ивайло Мирчев.

В Брестовица сладкият суджук е една от кулинарните емблеми. Приготвя се от орехови ядки, нанизани на конец една до друга, които се потапят в сгорещена гроздова шира. След това се вадят, изстиват и пак се потапят няколко пъти. Получава се превъзходен десерт, твърдят брестовичани. В столицата на виното приготвят и така наречения брестовишки млечник. Забърква се с яйца, брашно и прясно мляко като палачинково тесто. Сместта се изсипва в намазнена тавичка, а отгоре се редят парченца масло. След като се изпече и изстине, се поръсва със захар.

В Хисарския край пък казват, че най-хубавото мезе за виното е старожелезарският старец. Той се приготвя във всеки дом от свинско едросмляно месо, сол, лют червен пипер, черен пипер и сух копър. Омесва се и след 12 часа се премесва втори път. Пълни се в свински стомах или мехури, като въздухът се “изгонва”, а отворът се залепва с парче черво.

Слага се в каче между осолени парчета сланина. Първото вадене на стареца е на старта на гроздобера. Накисва се за едно денонощие във вода, за да се обезсоли, а след това се закачва на чатал, за да се отцеди. “Деликатесът има изумителен вкус”, твърдят хора, които са го опитвали.

Наесен пък в Куртово Конаре се прави прочутият фестивал на лютеницата, в който участват много местни жители. Те я приготвят с печена куртовска капия, доматено пюре и подправки. Покрай нея димят скари с пържоли и се лее вино.

Навсякъде по света хубавото вино върви и с вкусна храна. Фактът, че в Пазарджишко се отглеждат всякакви и изключително качествени зеленчуци, се е отразил и на храненето.

Регионът е известен с ястията си, приготвени от пресни зеленчуци, като разнообразни видове салати и разядки. Постни сарми и чушки с ориз, боб, зеленчукови супи. Местните ястия са традиционни за българската кухня. Перлата в короната обаче е тюрлюгювечът. Той се приготвя в глинен съд.

Оригиналната рецепта е с овнешко месо, но много често то се замества със свинско. След като се нареже на кубчета и се препържи леко, то се смесва с нарязани на кубчета зеленчуци - картофи, зелен фасул, патладжан, бамя, моркови, домати, магданоз, грах. Овкусява се със сол и чубрица. Пече се около два часа на силно загрята фурна, като е добре глиненият съд да бъде затворен с капак.

Не може да посетите Панагюрище и да не опитате от прословутата панагюрска луканка в съчетание с хубаво местно вино. Панагюрската луканка се прави на много места, но местните твърдят, че единствено в Панагюрище се спазва оригиналната рецепта, предавана от поколение на поколение през вековете. Тя включва два вида месо - свинско и телешко, в пропорции, които панагюрци не издават, както и различни подправки, също местна тайна.

2 в 1 - вино и древна история

Западна Тракия е Меката на виното и древната история. Винарни, лозови масиви и културни паметници се редуват и правят една невероятна туристическа дестинация.

Нужно ли е да се споменава, че днешният Пловдив е столица на някогашната римска провинция Тракия? В града човек се потапя в древността, разглеждайки шедьоври като Римския стадион, Античния театър, Малката базилика, Стария град. Архитектурният комплекс смайва с възрожденските си къщи и каменния калдъръм. Небет тепе е мястото, известно като Пловдивския акропол. На него могат да се проследят всички културни пластове - праистория, Античност, Средновековие.

Наситен с впечатления от историята, туристът поема към Родопската яка.

Първата спирка, естествено, е Асеновата крепост - средновековен паметник от национално значение. Неотдавна тя бе реновирана по проекта “Асеновград - свещената порта на Родопите”. Градът е известен и като българския Йерусалим, тъй като в него и околностите му има 70 параклиса, 15 църкви и 4 манастира. Там е и единственият у нас палеонтологичен музей с над 30 хил. вкаменелости на животни отпреди 8 млн. години.

Наблизо е Бачковският манастир - вторият по големина у нас. В него се намира прочутата чудотворна икона на Богородица. Араповският манастир също е в района на Асеновград - там има изображение на Божията майка, за което се твърди, че помага на бездетни.

Перущица пък е прочута не само с лозовите си насаждения и прекрасни вина, но и с реставрираната Червена църква - един от образците на раннохристиянската архитектура. Изградена е през IV век при управлението на император Анастасий. Наричат я червена, тъй като при градежа ѝ е използван червен хоросан. По нея се виждят и фрески от ранновизантийското изкуство.

Освен с гюловите насаждения Розовата долина, в която попадат Панагюрище, Старосел, Хисаря и Казанлък, е известна с богатата си античност. Знаменитият археолог д-р Георги Китов разкри тракийския култов комплекс - място, осеяно с храмове от древността.

Най-мащабният е този на тракийския цар Ситалк на Четиньова могила.

Най-старите обитатели на тези земи са избрали мястото неслучайно. Имали са прекрасна гледка към равнината, където са отглеждали лозя, а от тях са правили превъзходно вино.

Хисаря е наследник на античния Диоклецианопол. Римляните го избрали заради целебните му 22 минерални извора. Температурата на лековитата вода е от 31 до 52 градуса. Богата археология и прочутите Камили са магнит за хиляди туристи от страната и чужбина.

Панагюрище е град с неповторима атмосфера и дух. Съчетал в себе си богато културно-историческо наследство, възрожденски дух, модерна инфраструктура и съвременен икономически потенциал. Изцяло променен и обновен през последните години, градът е съхранил забележителни архитектурни и исторически паметници, уникални артефакти. Достатъчно е да споменем откритото през 1949 г. от братя Дейкови Панагюрско златно съкровище. Негово копие може да се види в специалната зала трезор на историческия музей, а оригиналът на съкровището се експонира по един месец в годината в града, обикновено през май.

В Панагюрище може да проследите основната част от историята на Априлското въстание, да посетите емблематични възрожденски паметници на културата, къщата на Райна Княгиня.

Аромат на рози и вкус на розе в Казанлък 

Най-красивото място в България в края на май и началото на юни, когато цъфтят маслодайните рози, е Розовата долина. По традиция в първата неделя на юни в Казанлък е кулминацията на Празника на розата.

От 2011 г. неизменна част от този празник е и Фестивалът на розето - Rose Wine Expo Kazanlak. Тази година между 31 май и 2 юни той ще се проведе за 9-и път.

По това време на годината в Казанлък и долината всичко е розово. Някак естествено в тези багри се вписва и розето.

“Това вино е

феномен, който

следва вкуса на

клиента

Във времето профилът на винопиещите се променя, днес това са модерни номади, които пристигат от някъде по света и искат да пият вино. Най-подходящо е розето”, обяснява Анна Дундакова, организатор на фестивала.

Розето е тип вино, чийто стил се определя от цвета му - енолозите различават над 200 нюанса. Казват, че то се приготвя от червени сортове грозде, но по технологията за бяло вино. Не е лятно вино, както си мислят някои, а целогодишно и върви с всякаква храна.

По отношение на розето Казанлък е феномен, защото хората тук имат културата да го правят и пият, без да развиват лозарство. Не отглеждат лозя, защото са преценили, че маслодайните рози са по-печеливши.

Има още една причина тук да харесват розето - смята се, че то е било любимото вино на траките, а тъкмо Казанлък е сърцето на Долината на тракийските владетели. Обикновените хора са го пили от сребърни фиали, а тракийските царе - от златни киликси.

Само устните на избрани са докосвали тези златни чаши, но се смятало, че когато царят пие розе от своя киликс, той предупреждавал, че е готов за война и за победи.

Едновременно с това виното учело и на толерантност.

Голямата

награда във

Фестивала на

розето е

“Златният

киликс”

Миналата година участниците в него били 63-ма, от които 53 винарски изби.

“При нас идват както големи, така и бутикови производители. За първи път сега ще посрещнем представители и на две изби от Франция”, казва Анна Дундакова.

И тъй като розето не опива лесно, гостите на Празника на розата и на Фестивала на розето, сред които и много чужденци, не трябва да пропуснат и възможността да видят истинския златен киликс от времето на траките, чието позлатено копие се връчва на производителя на най-доброто розе.

Той тежи 228,5 грама и е изложен в историческия музей на Казанлък “Искра”. Тук копия са единствено златната маска на Терес от могилата “Светицата” и бронзовата глава на Севт III от могилата “Голямата косматка”, чиито оригинали са в Археологическия музей в София.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Не успя да подкрепи каузата за промени в закона Ще нарежа убиеца на Криси с бръснарско ножче, заканва се баба Милка на протест за справедливо наказание Влошено здраве спря майката на зверски изнасилените и убити сестри Росица и Христина Белнейски да се включи в протест срещу намаляване на присъдите на жестоките престъпници срещу самопризнания.

Осъдителната присъда на бившия моден шеф Росен Чолов-Чолата се сгромоляса! Апелативният спецсъд откри пропуски в решението и върна процеса за ново разглеждане от първа инстанция, научи "България Днес". През януари т.г. спецсъдът даде на Чолата и студентката Полина Иванова по 3 години условно за сводничество.

Сексапилната дъщеря на аржентинската легенда Клаудио Каниджа - Шарлот, стана жертва на пишман коафьор. Тя остана без перука на сцената пред очите на милиони зрители. Мадамата, която е известна с голи снимки и скандално поведение, участва в танцувалното шоу "Байландо" в родината си. Заедно с партньора й, който е професионалист,