Нарушаването на тази практика довело до днешното патриархално общество
Винаги се е смятало, че Луната и жената имат силна връзка помежду си. Това взаимодействие е пренесено и върху женския цикъл. А според една теория в това се крие и разковничето защо светът е доминиран от мъжете.
Луната влияе на човешкия организъм по много начини - отразява се на тялото и емоциите ни, сънищата и електромагнитните полета. Много разпространена е и теорията, че
лунният и
женският
цикъл са свързани
Те са приблизително равни - по 28 календарни дни, и са разделени на четири фази. При женския биологичен цикъл това са менструация, естрогенна фаза, овулация и фоликулна фаза. Лунният цикъл пък се разделя на новолуние, растяща Луна, пълнолуние и намаляваща Луна.
Земният спътник влияе на всеки един етап от менструалния цикъл - при менструацията тъмнината на новолунието води до забавяне на активността на ума и тялото и прави дамите по-вглъбени в себе си. Растящата Луна е в синхрон с растящата и обръщаща се към хората енергия на жената в естрогенната фаза. При овулацията момичетата са най-динамични, дружелюбни и излъчващи силна сексуална енергия - по-същия начин Луната свети най-силно при пълнолуние. Намаляващата Луна пък кара жените постепенно да стават по-интуитивни и да започнат отново да се затварят в себе си във фоликулната фаза.
Предполага се, че преди милиони години жената е живяла в унисон с космическия ритъм и двата цикъла са съвпадали напълно. Днес обаче не всички жени имат менструален цикъл по едно и също време, което - макар и не научно доказано, се обяснява със забързания и стресов начин на живот, използването на контрацептиви и други елементи от съвремието ни.
Тези теории са подкрепени от частични научни изследвания. Специалистът по безплодие Филип Шенет е открил връзка между менструацията и Луната, изследвайки цикъла на 8 хил. жени в света. Той дава хипотетичното обяснение, че лунната светлина регулира производството на хормона мелатонин, а това на свой ред регулира менструалния цикъл на жените.
Една от теориите за зараждането на менструалното табу е свързано именно с влиянието на Луната. Тя обяснява и зараждането на патриархата в обществото. През 1991 г. социалният антрополог от Лондонския университет проф. Крис Найт публикува научен труд, основан на вярването, че менструалният и лунният цикъл са били в синхрон. Той изтъква, че времетраенето на менструацията при жените е най-близко до това на цикъла на Луната, който е 29 дни и половина. За сравнение човекоподобните маймуни - шимпанзе и бонобо, имат цикъл съответно по 36 и 40 дена.
В книгата Найт обвързва теорията си с ранните ловни практики на предците ни Хомо хабилис. За тях е било по-безопасно да ловуват по време на пълнолуние, тъй като то осветявало околностите. Според тогавашните ловни практики мъжете се нахвърляли моментално върху улова и за жените и децата, чакащи в лагерите, оставало много малко месо. За да постигнат справедливост, жените започнали да се събират и да се изолират от мъжете по време на новолуние, когато небесното тяло не свети толкова силно. Този ритуал все още се практикува от съществуващите подобни общества. През този период жените отказвали секс на мъжете си, за да може тяхното внимание да се съсредоточи върху предстоящия по време на пълнолуние лов. Мъжете са смятали, че в това време жените са в цикъл заедно. Ако ловците се върнат от лов с много плячка и я разделят с жените си, то периодът на въздържание се прекратявал и започва нов - на пируване и сексуална активност.
Тази “манипулация” може би е било първото менструално “табу” - напълно противоположно на съвременното.
Менструацията
се е свързвала
с власт
Някои племена в южната част на Африка дори разказват легенди за мъже, убити от слонове, понеже не са спазили тези менструални табута. Нарушаването им довеждало до това ловците да бъдат нападнати и да изгубят битката с дивите животни.
Защо обаче същото табу, което е подкрепяло женската сила, се е обърнало срещу нея? Според Найт,тъй като населението е започнало да се увеличава все повече, а животните ставали все по-трудни за ловуване, месечният лов се оказал недостатъчен и мъжете излизали за месо по-често. Това прекратило събранията на жените и зависимостта от Луната. Така синхронизацията на менструалните цикли се загубила, а с нея и женската мощ.
Тук Найт развива тезата си за ритуализиране на мъжка версия на менструацията - за да не се срине цялата система, те започнали да се събират в менструалните колиби на жените и да разрязват пенисите, ушите, носовете или ръцете си, за да кървят заедно. Именно превземането на женските менструални колиби е основата на всички патриархални религии в света. Религиозният еквивалент на колибите са храмовете и църквите, доминирани от мъже.