Казусът с царските имоти отива в
КС, който трябва да каже какъв е
ефектът от решението му от 1998 г.
Заплетеният казус за царските имоти придоби неочакван обрат, след като състав на Върховния касационен съд (ВКС) спря делото за “Царска Бистрица” и го прати в Конституционния съд (КС). Така конституционните съдии за втори път ще нищят чии са имотите, придобити от Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок след тяхното решение от 1998 г. В четвъртък в открито заседание членовете на Гражданската колегия на ВКС Маргарита Соколова, Светлана Калинова и Розинела Янчева отправиха питане какъв е ефектът от решението по дело №12 от 1998 година.
Преди повече от две десетилетия КС се произнесе, че Законът за отнемане в полза на държавата на имуществото на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници от 1947 г. противоречи на конституцията. Особеното е, че то засяга закон, който е бил приложен само веднъж - през 1947 г.
След него на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок бяха върнати “Царска Бистрица”, дворецът “Врана”, ловните хижи “Саръгьол” и “Ситняково” и 16 500 декара гори в Рила. Държавен остана само дворецът “Кричим”, защото тогавашният областен управител на Пловдив Тодор Петков отказа да го реституира на Сакскобургготски и Мария Луиза Хробок. В края на 2009 г. парламентът наложи мораториум върху имотите, а държавата заведе дела за връщането им.
До момента Сакскобургготски е загубил “Ситняково” и “Саръгьол”. Делото за горите е в Софийския окръжен съд и е още на първа инстанция, за двореца “Врана” ще се гледа през ноември в Софийския апелативен съд, а за “Царска Бистрица” стигна до ВКС.
Питането до КС
изненада както
адвокатите на
държавата,
така и на Симеон
Сакскобургготски
и сестра му.
“Смятаме, че няма основание за тълкуване, но съдът е на друго мнение”, обяви адвокат Марияна Попова, която представлява държавата по царските дела. Според нея решението на КС от 1998 г. няма реституционен ефект. “То е само декларация, която осъжда от морална гледна точка действията, извършени през 1947 г., но не поражда правни последици”, добави тя.
“Много приятно съм изненадана, защото, въпреки че всички дела приключиха с негативен резултат за наследниците на царското семейство, имаше различни нюанси в тълкуването на решението на КС, а това не е редно”, коментира Ели Христова, която представлява Симеон Сакскобургготски.
Според адвокатката на Мария Луиза Хробок Валя Гигова ВКС е спрял делото абсолютно правилно, защото изцяло в компетентността на КС е да изясни какво е правното значение на неговите решения. Тя припомни тезата на КС, че законът от 1947 г. е с персонални адресати и преди приемането му имуществото е било на бившите монарси.
Тепърва конституционните съдии
трябва да решат
дали да допуснат
делото за
разглеждане
Според Марияна Попова бъдещото решение на КС е приложимо само ако той каже, че имотите са станали собственост на държавата въз основа единствено на закона от 1947. Тя припомни, че досега съдилищата са приемали, че
имотите са на
държавата,
защото ги е
владеело
Интендантството
на цивилната листа на царя.
Всъщност това е основният въпрос, който се разисква по царските дела - дали интендантството е държавна институция, или е администрацията на монарха, с която той участвал в гражданския оборот. КС няма да се занимава с въпроса какво представлява интендантството.
Според Ели Христова по делото за двореца “Врана”, което също е висящо, тезата, че интендантството е придобило имотите още преди България да стане република, няма да издържи. Причината - имало стотици крепостни актове на името на княз Фердинанд.