Италиански професор изследва как “българско” стана обидa на Ботуша

https://www.24chasa.bg/novini/article/7381407 www.24chasa.bg
Корицата на книгата на проф. Енрико Теста

Защо името ни е натоварено с толкова негативно значение, анализира новата книга на Енрико Теста

Българско мнозинство, българска следа, български указ... В италианския език няма друго име на народ, което да съпътства толкова негативни изрази като “български”, обобщава в новопубликуваната си книга Енрико Теста, професор по история на италианския език в Университета на Генуа.

В “Български”, историята на една дума с лоша слава”, която се продава отскоро по книжарниците на Ботуша, изследователят анализира откога и как се стига до дискредитиращата употреба на този етноним.

Използването на имена на народи по обиден за тях начин е с широк обхват. От една страна, са феномените на явна нетолерантност, формирали се на базата на расистки предразсъдъци като евреин, негър и бедуин, но също така Неапол и албанец. Авторът напомня и за някои доста разпространени начини на изразяване в италианския език, които съществуват и до днес, като “да псуваш като турчин” или обиди от сорта на “монголец” и

“монголоид”,

т.е. идиот,

“португалец”,

т.е. гратисчия

в градския транспорт. Във всички тези употреби на етноними в италианския език обаче не се вписва повсеместното използване на “български” в политиката, медиите и разговорната реч, затова проф. Теста го определя като аномалия.

“Български” е символ на нещо тъжно, сиво, вяло, както и на злоупотреба с власт и на измама. За да разбере защо това е така, авторът тръгва от раждането на един безкрайно известен в Италия израз – българско мнозинство. Неговият произход може да се търси в 1989 г. - тогава на 13 май в Милано се провежда конгресът на Италианската социалистическа партия, когато Бетино Кракси е преизбран за лидер с 92,3% от гласовете. Доволен от това, той възкликва: “Другари, въпреки че от този български процент се чувствам малко неловко, съм ви безкрайно благодарен”, както ще го цитира и в. “Аванти”. Така в крайна сметка в повечето италиански речници след първото значение “от България” за думата български открай време фигурира и другото значение за

нещо, свързано

с деспотичност,

за особено твърд и диктаторски характер, какъвто е имал сталинисткият комунизъм в България през втората половина на миналия век.

Енрико Теста припомня и как още от 1985 г. “български” започва да се употребява в италианския език със смисъл на недемократичен, авторитарен, репресивен, а когато става въпрос за избори – като за управлявани от горе и лишени от свободни дебати.

Вярно е, че по времето на съветския блок България беше особено привързана към СССР, но и други режими по онова време бяха не по-малко авторитарни. Тогава как така се наложи именно прилагателното “български”, а не това на името на някой друг народ, пита се изследователят, който припомня и че то не съществува в други езици като английския или испанския например. На всичко отгоре въпросните авторитарни режими са отдавна заровени в миналото и въпреки това изразът “български” продължава да се употребява и днес.

Енрико Теста се рови и в миналото на българския народ, в произхода на тази следа, водеща към “степи и планини”, намеквайки за дошлите от Централна Азия прабългари.

Разхождайки читателя из над хилядолетния път на България, Енрико Теста прави лингвистичен, исторически и културен анализ, но същевременно и критикува “системата от стереотипи и на всичко онова, което изглежда очевидно, но всъщност не е такова”. 

Изследователят изтъква и как през май 1943 г. България е била единствената балканска страна, опълчила се срещу националсоциaлистическите планове, свързaни с евреите. Въпреки влизането в сила на расистките закони както правителството, така и населението в България отхвърлиха единодушно депортирането на българските евреи, припомня той.

И въпреки това арогантността на догмата и на обществото на медиите не вземат предвид тези факти. Вместо това предпочитат да се доверят на други изхабени формули, които изравят примитивни елементи и предразсъдъци. И така

продължават

да смятат

българите за

“онези странни

хора”,

по подобие на Волтер. Или с други думи, мислят ги по-скоро за ориенталски трън, и то от бедния Ориент, в тялото на Запада.

Авторът стига до извода, че при изработването на клишетата днес са се насложили както убеждения и вярвания от по-близкото минало като студената война и от съвременната ситуация на България, така и от много далечна дата и всички те действат върху колективното съзнание. Оттук идва и културната перспектива (на знаци, думи и мнения), в която доминира представянето на задръстващи съзнанието и досадни аспекти от сегашното време, които се изправят пред нас като фикс идеи. Въпреки че става въпрос за далечно съдържание, което вече не съществува и което Западът е споделил, той предпочита да не го помни.

Подчинявайки се на принципите на конформизма, машината за митове и нейните автоматизми реализират постановката около думата “български”, която е удобна реалност във формите на комуникиране.

Това е сценарий, който изглежда като нелепа и гротескна реалност пред нуждите и днешните конкретни проблеми, пред фактите от историята и нейните нереализирани надежди. Човешки драми от третото хилядолетие са облечени на сцената в сиви средновековни дрипи, а примитивни парчета са сглобени в пластмасова конструкция - инерцията на мисълта и управлението на архивите на разговора я правят опортюнистично удобна за всеки случай, анализ и новина, заключава авторът.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Аверът на сина на Йоско Костинбродския - Иван Йосифов, влиза в пандиза, научи "България Днес"! Петко Стоянов-Пендака е спряган като един от тарторите на банда за наркоразпространение и опити за покушения над магистрати заедно с Малък Йоско. Преди броени дни Пендака призна вината си и сключи сделка със спецпрокуратурата да лежи 4 години в панделата.

Световният и олимпийски шампион по вдигане на тежести Гълъбин Боевски изплува от нелегалност, за да даде показания по делото за бардака в столичния хотел "Шератон", научи "България Днес"! Процесът се точи на втора инстанция, след като на първа аверите на Боевски бяха оправдани. Неясно защо спецпрокуратурата нито обвини Боевски за вертепа,

Зрелищна възстановка на въоръжени комити, които слизат от планината, за да обявят свободата на Банско, а банскалии ги посрещат с народно веселие и цветя, беше акцентът на третия фестивален ден на Национален фестивал за народно творчество „Фолкорна магия“. Впечатляващата демонстрация беше дело на самодейците към НЧ „Никола Вапцаров 1894“ и