По стъпките на един законопроект, който аха да удължи мандата им от 3 на 5 години.
Депутатите обаче оттеглиха предложението си в деня, в който го внесоха
Генералните директори на БНТ и БНР и управителните съвети на обществените медии да са с мандат от пет вместо три години. Такава промяна в Закона за радиото и телевизията предложиха депутатите от ГЕРБ Тома Биков и Евгени Будинов и Велислава Кръстева от ДПС на 27 март и същия ден я оттеглиха, показва справка на внесените законопроекти в парламентарната комисия по култура и медии.
Какво се
случва в тези
няколко часа?
В Съвета за електронни медии научават за внесените предложения за промяна и се обаждат в медийната комисия, за да обяснят, че вече са взели решение да обявят конкурс за нов генерален директор на БНР. Ще го направят в средата на месец май, след като на 23 април петимата членове изберат новия си председател (по закон те посочват един от тях за този пост за срок от една година).
“Ако законът бъде променен, конкурсът ще бъде спрян”, каза сегашният председател на СЕМ София Владимирова пред “24 часа”. Същото обяснява и на комисията.
“Оттеглихме законопроекта заради предстоящия конкурс, за да не се създаде впечатление, че се прави заради Александър Велев (настоящия генерален директор на БНР - б.а.), тъй като това не е така”, обясни Тома Биков пред “24 часа”. По думите му за промяната на закона в частта с мандатите има консенсус от страна на всички парламентарни партии.
“След избора
за БНР ще го
внесем отново
Тогава няма да има предстоящи конкурси”, каза още Биков. Следващият избор се очаква да е през 2020 г., когато изтича мандатът на Константин Каменаров, избран за генерален директор на БНТ през 2017 г.
Впрочем мандатът на генералните директори на БНТ и БНР бе удължен с поправка в медийния закон през юни 2016 г., но без конкретен срок. Тогава депутатите приеха шефовете на обществените медии да остават на длъжност и при изтекъл мандат до избирането на нови от СЕМ. Тази поправка обаче действа по-скоро при форсмажорни обстоятелства и няма претенцията да е правило.
Защо мандатът трябва да бъде удължен?
“Три години са много кратък срок. Докато се подготвиш да промениш нещо сериозно, времето свършва. Не дай си боже, ако не си бил преди това в тази структура. Времето минава само докато навлезеш в проблемите. Затова мандатът трябва категорично да се промени. И това е въпрос на принцип, а не на личности”, каза Константин Каменаров пред “24 часа”.
“Дори и да бъде започната промяна, резултатът от нея не може да се види, защото мандатът свършва. Какво остава за дългосрочни промени?”, смята и Александър Велев. По думите му има още една важна причина за удължаването на мандата и тя е свързана с това как се чувстват работещите в медията. “На всеки три години те се чудят кой ще е новият им директор. Нямат стабилност и сигурност, нито прогнозируемост”, казва той. Велев даде за пример негови колеги на Запад, които са директори на обществени медии по 9-10 години и това им позволява да управляват така, че медиите да вървят напред.
“Ако има обаче подобна промяна,
трябва да
има и начин
за смяна на
директора,
в случай че
не си върши
работата
Върши ли я добре, тогава трябва да има възможност да остане по-дълго. Човек не се научава за един ден да бъде генерален директор”, каза Велев.
Той самият със сигурност ще се кандидатира за втори мандат на предстоящия конкурс, който трябва да приключи в средата на юни.
Подобни са мотивите и на вносителите на законовата промяна. Според тях директорите на БНТ и БНР имат нужда от 4 до 6 месеца, за да навлязат в работата, след което им остава малко време да осъществят концепциите си.
Срокът на мандатите е установен в закона от 1998 г.
Справка, приложена към мотивите за промяна, посочва, че тригодишен мандат имат директорите на държавните радио и телевизия в Сърбия, Македония и Малта. Петгодишен е мандатът в Ирландия, Латвия, Словакия, Кипър, Холандия, Франция, Хърватия и Литва. В четири европейски страни мандатите са по 6 години.