Вино и целофан
Първата версия на пластмасата за комерсиално използване - целофанът, е измислена далече във времето, преди да започнем да се притесняваме за трудноразградимия материал на сметищата, в морето или в хранителната верига.
През 1904 г. в луксозен ресторант във Вож, Франция възрастен човек разлива бутилка с вино върху чиста ленена покривка, разказва Би Би Си.
На съседна маса седи швейцарският химик Жак Бранденбергер, който тогава работи във френска текстилна компания.
Докато наблюдава как сервитьорът сменя покривката, той се замисля дали не може да създаде тъкан, която просто ще се избърсва.
Бранденбергер пръска с целулоза покривки за маса, но целулозата започва да се лющи на прозрачни пластове. Може би тези прозрачни "листове" ще бъдат търсени на пазара?
През Първата световна война той създава подобни повърхности за газови маски в областта на очите.
Химикът нарича своето изобретение "целофан" и през 1923 г. продава правата на химическия концерн "Дюпон" в Америка.
Започват да го използват за опаковане на шоколадови бонбони, парфюми и цветя.
Дюпон обаче се изправя пред проблем. Някои клиенти не са доволни. На тях им е казано, че целофанът е водоустойчив. И това е било така, но е задържал влага. Ножовете в него ръждясвали, сладките неща се навлажнявали, цигарите не ставали вече за пушене.
Добрият тайминг
"Дюпон" наема 27-годишния химик Уилям Хейл Чърч и му възлога да намери решение.
В рамките на година той намира такова - целофанът е покрит с изключително тънки слоеве нитроцелулоза, восък, пластификатор и смесващ агент. Проджабите започват.
И открието е идеално за своето време - през 30-те години на 20-и век супермаркетите се променят: Клиентите вече не се редят на опашка, за да кажат на търговците от какво се нуждаят. Вместо това сами започват да избират продуктите си от рафтовете. Целофанът се превръща в хит. През него продуктите могат да се видят. Изследователят Ай Асано коментира, че пазаруващите се ръководят от това как разбират качеството на храните. Целофанът им позволява да избират храната въз основа на това как изглежда, без да правят компромис с хигиената или със свежестта й.
През 1949 г. в рекламите си "Дюпон" изтъква "приятния нов начин" да се купува месо - "предварително нарязано, претеглено, оценено и опаковано в целофан в магазина".
Но целофанът скоро ще излезе от мода. А неговото място ще заеме поливинилидният хлорид на химическия концерн Dow Chemical.
Нова мода, произведена във войната
Подобно на своя предшественик, това е случайно откритие. Използван е за първи път при определени изтребители през Втората световна война.
И както целофанът, той се нуждае от много изследвания и разработки, преди да може да се използва за храна. Първоначално е тъмнозелен и мирише отвратително. Днес е известен като фолио. Заради опасения за здравето при използването на поливинилидния хлорид, днес прозрачното фолио често се прави с полиетилен с ниска плътност. То е известно с доброто си прилепване.
От полиетилен днес се правят всички торбички за еднократна употреба, от чиято забрана днес светът има спешна нужда. Газираните напитки се предлагат в полиетилентерефталат. Пластмасовите опаковки днес се правят все по-често от множество слоеве от тези и други вещества, което ги прави все по-трудно разградими и по-трудни за рециклиране.
Парадоксът на пластмасата
В зависимост от това колко от по-тежките, рециклируеми опаковки на практика ще бъдат рециклирани, може да откриете, че по-леките, нерециклируеми опаковки всъщност генерират по-малко отпадъци. И колко по-често започвате да се замисляте за опаковките, които минават в ежедневието покрай вас, толкова повече ще се замисляте, че това са глупави и излишни отпадъци.
Опакованите в полиетилен краставици остават свежи за 14 дни вместо за 3.
Кое е по-лошо 1,5 грама пластмасова обвивка или цели краставици, които се изхвърлят, преди да бъдат изядени?, пита Би Би Си. Опаковките не позволяват на бананите бързо да покафенеят, картофите да станат зелени, а гроздето да изгуби голяма част от зърната си. Изведнъж се появява парадоксът на пластмасата.
Преди около десетилетие един британски супермаркет експериментира, като изважда всичките си плодове и зеленчуци от опаковките им. Процентът на хранителни отпадъци се удвоява. Не става въпрос само за годността на закупените продукти, а и за това, че те се развалят още преди да стигнат до щандовете на магазините.
Според доклад на правителството на Обединеното кралство само 3% от храната се губи, преди да стигне до магазините.
В развиващите се страни тези стойности могат да достигнат 50% - и тази разлика се дължи отчасти на това как храната е опакована.
Тъй като повече от нас живеят в градове, далеч от мястото, на което се отглежда храна, това е от значение.
Ако сте закупили здрави торбички за многократна употреба от вашия супермаркет, вероятно те са направени от нетъкан полипропилен - и са по-малко вредни, но само ако ги използвате поне 52 пъти.
Това е според доклад на датското правителство, който оценява въздействието върху околната среда от производството и изхвърлянето на различни видове чанти.
И ако вашата чанта за многократна употреба е органичен памук, не се чувствайте самодоволно - изследователите смятат, че тези чанти се нуждаят от 20 000 употреби, за да се оправдаят. Това е пазаруване всеки ден в продължение на повече от половин век.
Пазарът може да бъде чудесен начин за сигнализиране на популярни желания.
Купувачите през 40-те години на 20-и в Америка искат удобно, предварително нарязано месо - и това, което икономистите наричат "невидимата ръка" на пазара, им дава технологията, чрез която да го получат.
Желанието ни за по-малко отпадъци може да не се поддаде на пазарните сили, защото проблемът е сложен и изборът ни на касата може случайно да причини повече вреда, отколкото полза.
Би Би Си посочва, че разумните отговори се очакват от правителствата, групите за натиск и добросъвестните индустриални инициативи.
Но според британското издание решението няма да бъде в липсата на опаковки, а в по-осъзнато опаковане, създадено в лаборатории за изследвания и разработки от вида, който преди десетилетия създава влагоустойчивия целофан.