България се топи със 136 души на ден (Обзор)

https://www.24chasa.bg/novini/article/7398544 www.24chasa.bg
Раждаемостта сред българите на възраст между 15 и 39 г. е вече същата както в годините преди кризата, но това не е в състояние да увеличи населението.

Младите раждат, но въпреки това вече сме под 7 милиона

През 2018 г. населението на България е намаляло с 49 995 души, което прави по 136 човека на ден.

Кърджали е единствената област у нас освен София-град, в която има прираст на населението през 2018 г. в сравнение с предната година. СНИМКА: Ненко Станев

“Към 31 декември 2018 г., докогато са официалните ни данни, сме стигнали 7 000 039 души. Но имайки предвид демографските процеси, със сигурност можем да кажем, че към днешна дата вече сме под 7 милиона”, каза в петък шефката на дирекция “Демографска и социална статистика” в НСИ Магдалена Костова.

Намалението на българското население се дължи най-вече на сравнително ниската раждаемост и високата смъртност, която е рекордна за ЕС. Емигрирането вече почти не играе роля, защото през 2018 г. страната е била напусната от 33 225 души, но за същото време от чужбина у нас са се върнали или са получили българско гражданство 29 559 души. Т.е. на миграцията се дължи

намаление на

населението с

едва 3666

човека

По принцип напускащите и пристигащите за постоянно в България хора са почти на една и съща възраст – най-много от тях са в активната между 20 и 39 години. Любопитното е, че сред хората, които се заселват у нас, най-висок е делът на тези, които идват от Турция - 29,9%.

Следват хората, които пристигат от Руската федерация – 11%, и Германия – 7,2%. Става дума както за хора с българско гражданство и от български произход, които се завръщат за постоянно, така и за хората, които тепърва получават българско гражданство.

България има отрицателен естествен прираст на населението още от 1990 г. насам и през 2018 г. той просто е продължил да намалява. През цялата година например

са се родили

само 62 576

деца,

като само 62 197 от тях са живородени, т.е. раждаемостта намалява с 2,7% в сравнение с 2017 г. В момента тя е на едно от най-ниските си нива от 30 години насам и е съвсем малко по-висока от рекордно ниската си стойност през 1997 г.

Единственото положително нещо е, че намалява детската смъртност - през 2018 г. у нас са починали 358 деца на възраст под 1 годинка, и коефициентът на детската смъртност е 5,8 промила. През 2017 г. той е бил 6,4 промила, а през 2001 - 14,4 промила.

Намаляват и жените в детеродна възраст, а тенденцията първото дете да се ражда от жени на над 40-годишна възраст продължава.

Но докато България далеч не е на последно място по раждаемост в ЕС, по смъртност сме твърдо на първо място.

С брой на умрелите 108 526 през 2018 г. - колкото е приблизително населението на една област като Смолян, страната ни има коефициент на обща смъртност от 15,4 промила при среден за ЕС 10,3 промила.

При това имаме градове, в които този коефициент е още по-голям: Видин – 23,2 промила, Монтана – 21,7 промила, и Кюстендил – 20,3 промила.

България има и много висок показател

преждевременна

смъртност,

който отчита броя на лицата, починали преди да са навършили 65 години. През 2018 г. той се отнася за 21% от умрелите и се е увеличил в сравнение с предишната година, когато е бил 20,9%.

При това има доста голяма разлика между мъжете и жените - при жените починалите, преди да са навършили 65-годишна възраст, са 13,8% от всички починали жени, докато при мъжете е 27,6%.

Най-големият демографски проблем на България обаче е продължаващото застаряване на населението и фактът, че

всеки 100 човека,

излизащи от

трудоспособна

възраст, се

заместват

от едва 66-ма

млади хора,

които тепърва могат да работят.

През 2001 г. положението е било обратното - на мястото на всеки 100 човека, излизащи в пенсия, са идвали 124 млади българи.

През 2018 г. българите над 65-годишна възраст са били 1 493 119, или 21,3% от населението, като са се увеличили с 0,3 процентни пункта в сравнение с предната година. Средното за ЕС ниво е 19,7% и в общността има само още 7 държави с по-лош показател от този на България.

От този проблем произтича следващият - в България има все повече хора, които са възрастово зависими. Това са хората под 15-годишна възраст и тези над 65 години, които не работят. На всеки българин в тези категории се падат вече по-малко от двама българи, които могат да работят и да се издържат. Този показател се влошава в сравнение с предната 2017 г., като съотношението е съвсем малко по-благоприятно в големите градове в сравнение с малките населени места и селата.

Всъщност през 2018 г. броят на трудоспособното население у нас е 4,2 млн. души, или 60% от населението на страната, като намалява в сравнение с предната година с 48 хил. души.

Тази тенденция не е от 2018 г., а продължава от почти 30 години. През това време населението под и над трудоспособна възраст се увеличава като дял от общото население, а в същото време

делът на

българите в

трудоспособна

възраст

намалява

През годините обаче е имало и изключения от тази тенденция и те се отнасят за времето на икономически бум в началото на хилядолетието. Между 2001 и 2005 г. например делът на трудоспособното население се увеличава макар и само с около 3 процентни пункта за 5 г., а след това се запазва на почти едно и също ниво чак до началото на кризата. И едва след настъпването ѝ започва отново плавно да намалява.

“Тих бейби бум” видя в данните Институтът за пазарна икономика

Анализирайки данните на НСИ, Институтът за пазарна икономика (ИПИ) заключи, че през последните години у нас може да се говори за “тих бейби бум”.

Става въпрос за сравнение на раждаемостта само във възрастовата група между 15 и 39 години. На всеки 1000 души от това население, което е в най-силната репродуктивна възраст, днес се падат средно 31 живородени деца. Точно толкова са били живородените в тази възрастова група и през 2008 г., в навечерието на кризата, а след това спадат.

Според ИПИ това е много по-показателно за раждаемостта, защото макар ражданията от жени над 40-годишна възраст да се увеличават, те все още са много малък дял. И подкрепя тезата, че раждаемостта в много силна степен зависи от икономическата конюнктура.

Изводът на ИПИ обаче с нищо не променя общата картина с раждаемостта, тъй като от своя страна населението на възраст между 15 и 39 г. намалява. Т.е. колкото и много деца да раждат хората на тази възраст, това няма как да промени общия коефициент на раждаемост.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Чаровната синоптичка Нора Шопова отмаря след изнурителен работен ден с половинката си пред широкия екран, видя "България Днес". В изискани тоалети Нора и приятелят й изгледаха един филм в киното на столичен мол, след което се отдадоха на интимна вечеря и сладки приказки в ресторант в търговския център.

С мощно лъскаво БМВ и любов към вестниците събра очите на шофьори на столична бензиностанция Минко Герджиков. Новият силен човек във футболният "Левски" явно се интересува какво пишат медиите за него след повторното му завръщане на "Герена" и дали някой ще припомни "Златния скункс", който му бе връчен заради проблема с презонирането на София и

Войната между нападателя на "Бетис" Хесе Родригес и бившата му половинка Аура Руис няма спирка. Двамата не спират да се плюят в медиите и да си правят мръсни номера след раздялата. Сега Хесе предприе нова стъпка във "военнните действия". Той даде майката на сина си на прокуратурата на Лас Палмас. Нападателят се жалва,