За ток, вода и парно - 12,6%
Въпреки че номинално разходите за храна на българина през 2018 г. са нараснали с 9% в сравнение с 2017 г., като дял от общите разходи на лице от домакинството те за първи път падат под 30 на сто и са 29,7%. Това показват данни на НСИ за доходите, разходите и потреблението на домакинствата.
За цялата минала година средно на човек се падат 1714 лв., похарчени за храна и безалкохолни напитки. 10 години по-рано сумата е била 1216 лв., а като дял от общите разхди - 36,5% от всички разходи и през следващите години постоянно намалява. Единственото изключение е било през 2010 г., когато има увеличение.
В последните 10 г. разходите за храна намаляват за сметка най-вече на данъците и социалните осигуровки. За тях през 2009 г. средният разход на човек е бил 229 лв., което е с дял от 6,9%. 10 години сумата става 738 лв. и 12,8% от разходите.
Парите за вода, ток и парно въпреки голямото поскъпване за 10 г. намаляват като дял от общите разходи. През 2009 г. за това са отивали средногодишно 484 лв., а през 2018-а - 787 лв. Преди 10 г. делът им е бил 14,7% от общите разходи, а сега са 13,6%.
Покупателната способност на българина, измерена през хранителните стоки, нараства почти за всички. Има само няколко изключения като краве масло, грозде и др. (Виж графиката.)
През 2018 г. общият годишен доход средно на лице от домакинство е 6013 лв. и нараства със 7,6% в сравнение с 2017 г., показват данните на НСИ. Ако се пресметне и инфлацията, реално доходите нарастват със 7,3% за това време.
За последните 10 г. има видими тенденции - приходите от заплата твърдо се увеличават, макар за сметка на тези от пенсии и някои социални помощи.
През 2009 г. например заплатата е била 52,25 от приходите, а за миналата година- 55,5%.
Допълнителните пари извън заплата намаляват почти двойно за този период, а приходите от пенсии и от собственост се свиват незначително. По отношение на пенсиите единственият период, през който те са се увеличили рязко като дял, е началото на кризата. Семейните добавки за деца се увеличават като дял от общите приходи за последните 10 г.
93 на сто в жилища, строени преди 1990 г., за 1/3 тоалетната е отвън
Въпреки силния ръст на жилищното строителство в последните години 93,2% от българските домакинства живеят в жилища, строени преди 1990 г., показват данните на НСИ.
Най-големият проблем обаче у нас не е възрастта на жилищните сгради, а тяхната благоустроеност. Благата на цивилизацията не са еднакво достъпни за жителите на селата и на градовете. В България малко над една пета от жилищата нямат едновременно ток, вода, канализация, баня и тоалетна вътре в жилището. Централна канализация имат например едва 41,2% от жилищата в селата, а в градовете такава има не 100 процента, а само в 95,2% от жилищата.
В селата почти една трета от жилищата - 29,3%, все още нямат тоалетна вътре в къщата. Любопитното е, че баня вътре в къщата нямат само 14,3% от селските жилища, т.е. по-малко от онези, на които тоалетната е на двора.
Около една трета от българските домакинства - 34,1%, заявяват, че нямат необходимост от лек автомобил. Това е отговор, различен от липсата на финансови средства за поддръжка на лека кола, както са отговорили 14,3% от домакинствата. За сметка на това 51,1% от домакинствата имат лек автомобил, а 6,1% притежават дори два и повече.
37% от домакинствата в България твърдят, че нямат нужда от интернет вкъщи, а 38,3% преценяват, че нямат нужда и от компютър. Все пак в градовете 62,6% от домакинствата притежават компютър, а 64,7% - и домашен интернет.