Защо сме такива? Над 10 000 интервюта в “24 часа” търсят трудните отговори

https://www.24chasa.bg/novini/article/7411645 www.24chasa.bg

Знаменити съвременници описаха времето, в което живеем, с нашите общи добродетели и кривици, таланти и неуспехи, възходи и провали

Повече от 10 000 интересни събеседници са гостували на страниците на “24 часа” за неговите 28 години от първия му брой на 18 април 1991 г. И дори ние самите в редакцията на “24 часа” останахме дълбоко изненадани колко големи български и световни имена - от културата, философията, политиката, спорта, науката, шоу бизнеса, са ни гостували.

Всички тези умни, даровити, талантливи, успешни, провокиращи и прочути наши съвременници по един или друг начин са се опитвали през годините да отговорят на големия житейски и философски въпрос: “Защо сме такива?”. Кое може да ни направи по-добри, по-отговорни, по-състрадателни, повече човеколюбиви, как да обърнем гръб на агресията, злобата, омразата, насилието, лъжата, за да живеем по-добре - ние, нашите деца и внуци.

Днес по случай рождения ден на “24 часа” се връщаме неслучайно към историите на тези интервюта. Искаме и читателят да види какво се е случило зад кулисите на едно интервю, как репортерите на вестника са усетили човека пред себе си, какво ги е впечатлило или разочаровало.

Велко Кънев написа интервюто си на лист, вече не можеше да говори

ПАОЛА ХЮСЕИН

Вече дори не помня конкретния повод, заради който трябваше да потърся Велко Кънев. Трябваше да питам за нещо дребно. Позвъних на домашния му телефон. Обади се съпругата му, заговорихме се, тя обясни, че го няма вкъщи и ще му предаде. Знаех, че е болен, но понеже тя беше толкова отзивчива, ми хрумна да попитам дали е съгласен да даде интервю. “Ще го попитам, обадете ми се утре”, каза тя любезно.

Останах шокирана не от факта, че се е съгласил - освен че е голям актьор, той беше и безкрайно добър и внимателен човек и нямаше навика да страни от журналисти, а от нейните по-нататъшни думи, изречени почти като извинение - “Ще ви даде интервю, но ще го напише, тъй като вече не може да говори. Вие само пратете въпросите.” За мен това беше най-тъжното интервю, което съм правила, но неговите думи звучаха жизнерадостно.

Интервюто излезе през януари 2011 г., а добрият Велко си отиде 11 месеца по-късно - през декември. 

Мутафова дойде на крака в редакцията, малко преди да стане на 97

МИТЬО МАРИНОВ

Малко преди коледните празници миналата зима Стоянка Мутафова гостува на “24 часа”. Отидохме заедно с шофьор и фотограф да я вземем от дома ѝ.

Допреди да се появи на входната врата на жилищната ѝ кооперация бях спокоен, но веднага щом я видях, се развълнувах. Беше облечена в голямо кожено палто и носеше пухеста шапка.

“Ето, сега вкъщи ще сте две звезди. Да не ви е самотно”, казах ѝ, като ѝ поднасях малко цвете - коледна звезда. Докато пътувахме към редакцията, тя разказваше истории за хора като Никола Вапцаров и Кръстьо Сарафов - личности, за които аз само съм чел в учебниците по история и литература, а те са част от нейния живот.

Тя не е просто най-възрастната играеща актриса, но и човек енциклопедия.

Родена в царско време, минала през целия комунизъм в България и сега живее в демокрацията.

След интервюто целунах ръката ѝ и я помолих да седна до нея. “Обещайте ми, че за 100-годишнината ви пак ще направим интервю!”, казах аз, а тя, без да се поколебае, отвърна: “Естествено. Аз като обещая нещо, изпълнявам.”

Пената за първи път разкри истината за 17 ноември

ГЕОРГИ БАНОВ

17 ноември е дата, която е свързана завинаги с живота на Димитър Пенев. Като футболист на този ден пада с 2:7 от “Левски”, а като треньор постига най-великата победа на националите с 2:1 над Франция на “Парк де Пренс”, която ни класира на световното в САЩ.

И за първи път излезе истината за 2:7. Резервният вратар на ЦСКА Станчо Бончев си забравил екипа и категорично отказал да влезе на мястото на Стоян Йорданов. Йорданов получава тежко мозъчно сътресение след удар в главата от Георги Аспарухов-Гунди и не си спомня нищо от петата минута до края на двубоя.

А на “Парк де Пренс” д-р Гевренов внася в чантата си бутилка шампанско от близкия приятел на Пената Радо, който има няколко ресторанта. Треньорът го взема за всеки случай.

“24 часа” сватоса Боби Михайлов с Мария Петрова

ЕДУАРД ПАПАЗЯН

Вестник “24 часа” е непосредствената причина за запознанството на капитана на четвъртите в света от САЩ '94 Боби Михайлов и трикратната световна шампионка по художествена гимнастика Мария Петрова, което прераства във връзка, а впоследствие и в семейство.

За това настоящият президент на БФС разказа за първи път в интервю по повод 50-ия си рожден ден през 2013 г.: “Както може да се очаква, се запознахме не в библиотека, а в дискотека - “Флорида” в Пловдив. Тогава играех в местния “Ботев”, а тя си е пловдивчанка. Предния ден бях видял в “24 часа”, че ще ни награждават със спортната награда “Икар”. Имаше и наши малки снимки. Оттогава не сме се разделяли.”

И “Юнайтед” цитира “24 часа” заради изповед на Бербатов

НАЙДЕН ТОДОРОВ

Всички ексклузивни интервюта, които даде Димитър Бербатов след стъпването на върха на световния футбол - “Манчестър Юнайтед”, бяха пред мен за “24 часа” - от деня, в който бе представен от сър Алекс на “Олд Трафорд”. А след оттеглянето си от националния отбор през май 2010 г. Бербатов даде единственото си специално интервю за “24 часа”.

Юни 2011 г. започна с изповед на първия българин - шампион и голмайстор на английската Висша лига, след като сър Алекс го остави извън групата за финала на Шампионската лига срещу “Барселона” на “Уембли”. “Гледах мача в съблекалнята, беше ме срам да се покажа! Оставам! Ще се боря за титулярно място и 20-а титла”, обяви тогава Берба. “Българин - голмайстор на Висшата лига, какво повече мога да искам”, заключи Бербатов. А на следващия ден всички водещи световни медии, включително и официалният сайт на “Манчестър Юнайтед”, цитираха “24 часа” със заглавие: “Берба: Оставам!”.

“Подготвям се за края, но след още 2 години”, обяви Бербатов през 2015 г. А след това големият спортист и учредител на фондация “Димитър Бербатов” призна значимостта на една от най-важните инициативи на “24 часа”. “Чета за “Достойните българи” и си представям супергерои”, обяви Бербатов и сам изяви желание да дойде на церемония - за да се преклони пред достойните българи.

Интервю на Георги Милков с Кадафи-син стигна до Москва и Вашингтон

Синът на Кадафи Сейф ал Ислам избра “24 часа”, за да обяви през януари 2007 г. как ще приключи драмата с българските медици в Либия и т.нар. СПИН процес в Бенгази - една 9-годишна история, превърнала се в международен проблем.

Думите на младия Кадафи пред кореспондента на “24 часа” Георги Милков бяха цитирани от медии по целия свят, но станаха повод и за официални изявления от страна на Държавния департамент на САЩ и Министерството на външните работи на Русия. И двете страни приветстваха т.нар. пътна карта за решение на проблема, за която Сейф разказа за първи път в “24 часа”.

Интервюто бе организирано буквално за няколко часа, а Милков излетя с първия възможен полет за Париж, където Кадафи-син по същото време договаряше параметрите на сделката с френските власти. Няколко месеца по-късно българите, затворени в Либия, бяха освободени и с френски държавен самолет, придружавани от първата дама на Франция, кацнаха в България.

“24 часа” изненада Григор в Австралия

КОНСТАНТИН БОТУШАРОВ

21 януари 2018 г. се превърна в деня, в който българската звезда в тениса от световен ранг Григор Димитров бе изненадан от “24 часа” в Мелбърн. Това се случи на пресконференцията след успеха над Ник Кириос в 1/8-финалите на Australian Open.

След въпросите на английски тенисистите обръщат внимание на представителите на медиите от своите страни. На Григор обаче това не му се беше случвало никога в Мелбърн до този ден. Представителят на медийния екип на турнира бе уведомил Димитров, че му предстои подобна среща. Особено щастлив, че тя ще се осъществи, бе словашкият колега Андрей Буцко. Той работи за местна славяноезична радиостанция. “Добре, че си дошъл. Григор не разбира моя лош български. Усещам, че не му е приятно, че никой от родината му не идва тук”, ми обясни Буцко. Григор бе много отзивчив и отговори на всички въпроси. След загубата от Кайл Едмънд в 1/4-финала това не се промени. Дори при подкана от човека от медийния отдел той му каза, че е окей да му задам още един въпрос.

Ръмсфелд не чуваше неудобните въпроси

КАПКА ТОДОРОВА

През 2004 г. Доналд Ръмсфелд беше военен министър на САЩ и подготвяше първото голямо преместване на въоръжението в Европа от края на Втората световна война. Смяташе да го изтегли от Германия и да го пренасочи към Източна Европа.

За да обяви това, той участва в ежегодната конференция по сигурността в Мюнхен. Акредитирах се и заминах от София специално за да интервюирам Ръмсфелд. Той се бе съгласил да разговаря с няколко журналисти от Източна Европа и един от страната домакин.

Ръмсфелд беше заобиколен от съветници, а той самият седеше удобно облегнат и с крак върху крак като в каубойски филм. Подкани ме да го питам, явно се забавляваше от сащистването ми. Свикнала бях политиците, с които разговарям, да се държат като на партиен конгрес. Беше доста рязък и трудно позволяваше въпроси, които не му харесват, та се налагаше да бъдат повтаряни. Това бе първото и единствено засега интервю на американски военен секретар с българска медия. На следващата година отново участваше в конференцията, аз също бях там и виждайки ме в коридорите, спря и ме поздрави. Беше голям шок за колегите около мен.

Сули Сеферов - от “Коньовица” до френски кавалер

ПЕНЧО КОВАЧЕВ

Художникът Сули Сеферов трудно дава интервюта, но на любимия си “24 часа” нямаше как да откаже. Ателието, изпълнено с баладичните му живописни картини, е като приказен свят. Образите на хора и животни в тях са красиви, а посланието на художника е да бъдем по-добри и по-човечни, да изтръгнем от себе си злобата, агресията и простотията.

Рисуването е убежището на родения в най-бедния софийски квартал “Коньовица” Сули. Ходи всеки ден в ателието си, което е неговият Парнас и неговата Аркадия. Художникът се смята за щастлив и заради това, че никога не се е вземал на сериозно за нищо и по никакъв повод. Освободил е душата си и не иска да прилича на многото вманиачени, комични и болезнено амбициозни нарциси. Иска хората да го запомнят повече като човек и после може би като художник. Живее в хармония със себе си, защото има чиста съвест.

Всичко това една велика страна оцени по достойнство и през 1992 г. Сули Сеферов е удостен със званието кавалер на ордена за изкуство и култура на Франция.

Първата дефиниция на българския елит

МИЛА ГЕШАКОВА

“У нас има лица, които искат народът да живее зле. Малка групичка, за които България е рай. Идват за по седмица да си видят палатите. Имат огромни финансови ресурси. За тях действат най-добрите адвокати... И не говоря само за престъпни структури, а изобщо за това, което се нарича български елит.”

Никога няма да забравя как издирвах Харалан Александров за коментар на точно този пасаж от интервюто с главния секретар на МВР Бойко Борисов в Санкт Петербург през 2002 г. в “24 часа”.

Там той представи България на първата в историята сбирка на контраразузнавателните служби от 41 страни.

Само че Харалан беше потънал вдън земя. Издирвах го чрез негови колеги, приятели и 90-годишната му баба, която най-накрая ми даде телефон за връзка с него.

Това беше първото му интервю, в което даде дефиниция на българския елит.

Раздели го на две: “богати, с предприемаческа нагласа, естествен съюзник на всички правителства и политици, които искат да променят нещата в държавата”. И втората група: “бедняци с много пари, които в патакламата са успели да се накрадат”.

Скулпторът на Самуил посреща като отшелник

МИЛА ГЕШАКОВА

Запознанството ми със скулптора Александър Хайтов беше едно от най-запомнящите се в цялата ми кариера. Това стана в малка вила в Панчарево, наследство от баща му - големия писател Николай Хайтов.

Зад високата врата ме посрещна яростен кучешки лай на приютена “дворна подобрена”. Наоколо бяха “накацали” различни размери и цветове котараци.

Трябваше да интервюирам Хайтов-младши за гроба на Левски и да го накарам да говори за баща си. Беше в анцуг и работна фланелка на дупки. Въведе ме в ателието си - там видях сред купища фигури и статуетки умалено копие на паметника на Самуил, който днес се издига в цял ръст срещу църквата “Св. Ал. Невски”.

Никаква суета, нито пък знак, че е потомък на един от колосите в българската литература. Нищо в обстановката не издаваше принадлежност към културния елит на България, оставил такова богато литературно наследство. Единствено сребърни вилици от руски сервиз, забодени върху резени пъпеш и диня, напомняха за онова отречено време, в което това можеше да се сметне и за разкош. Талантлив творец, който живееше като отшелник и му беше добре.

Мамалев показа потайностите на Народния театър

ЦВЕТЕЛИНА ШЕНЕВА

40 години след като играе “Опит за летене” по Радичков, Георги Мамалев пак се връща към пиесата, но вече в главна роля. И за да разкаже повече за нея, ме посреща на служебния вход на Народния театър, разбира се, с голямата си усмивка.

“Здравейте, добре дошли”, обърна се той към случайните хора, които засякохме пред асансьора. И вместо на втория етаж в гримьорната на актьора, се озовахме на последния. За там все пак бяха тръгнали хората, а Мамалев живо им обясняваше историята на сградата на театъра. Вкара ги и в гардеробната - огромно помещение, и лично им показа костюмите за различни представления, докато те, изумени, попиваха всяка негова дума. Защото Мамалев е не само прекрасен актьор, а и харизматичен човек, който превръща и най-обикновената среща в необикновена история.

Иван Андонов, “Дами канят” и загоряла тенджера

ПЕНЧО КОВАЧЕВ

През 2005-2006 г. “24 часа” извърши велико патриотично дело - издаде 50 от най-обичаните филми в луксозната колекция “Златни български филми”.

В колекцията, разбира се, беше и “Дами канят” на Георги Мишев и Иван Андонов. Андонов е един от най-даровитите ни творци. Освен актьор е и режисьор на игрални и анимационни филми. Рисува живопис, занимава се със сценография и приложна графика.

Помолих го за интервю и той ме покани в мансардата си на четвъртия етаж в сградата на ъгъла между “Раковски” и “Хан Аспарух”. Две минути преди уречения час звъннах на вратата. Той отвори с мрачно лице, на което бяха изписани яд, гняв и още куп отрицателни емоции. “Влизайте, влизайте - каза той, опитвайки се да омекоти нервната си възбуда. - Че направих голяма беля...” Захванал се да готви някаква манджа, разсеял се и яденето толкова загоряло, че не ставало за нищо. Помоли да седна и започна яростно да търка загорялата тенджера. И не се отказа, докато не премахна и последното петънце от нея.

После седна, усмихна се и видях как актьорът в него веднага влезе в ролята на режисьора на “Дами канят”. И разказа такива интересни неща за снимането на филма, които, смея да се надявам, дотогава не беше споделял никъде.

Вера Мутафчиева и Йордан Радичков: В рая е голяма скука

МИЛА ВАЧЕВА

Най-лесното ми случайно интервю! Вера Мутафчиева и Йордан Радичков бяха заедно на едно място - в Народната библиотека, и аз попаднах там! Само извадих бележника си. Късмет! Но усмивката, искреността им, уникалният им контакт с публиката... Беше 10 декември 2002 г., двамата представяха свои книги - Вера Мутафчиева “Последните Шишмановци” - том I от избрани съчинения, а Йордан Радичков - том II от избрани съчинения. Те се раздаваха изцяло, и то на поредно литературно четене. Защото са Мутафчиева и Радичков. Големи! Благодаря им, че ме допуснаха до своя свят!

Йордан Радичков:. “Българинът казва обикновено “Аз нито знам Бог, нито съм му ходил на гости, нито той ми е идвал на гости, не зная даже откъде му се отваря вратата на Бога”. Ми, Вера, аз, като ходя на църква, съм гледал, нали хората, като влязат в църквата и се прекръстват така, дежурно, пред иконите, защото там, пред рая, там е голяма скука. Светия до светия! И като отидат, се спират с ей такива очи да гледат ада. Ама там какво нещо е!?”

Вера Мутафчиева. Какъв екшън пада само!

Й. Р. Да... Раят е голяма скука. Не ти го пожелавам.

Настана оживление и смях сред гостите. А Мутафчиева припомня, че и по времето на Шишмановци ние все се вайкаме и сме сърдити на съдбата си, че ни е посадила в такова никакво време.

Дъстин Хофман: Намери ми добър сценарий и ще снимам в България

 Паола Хюсеин

Имах 5 минути за интервю. И щастливата за мен грешка, допусната от екипа на американския сериал “Шанс” - една от главните роли в него се изпълнява от Дъстин Хофман, който е и съпродуцент на филма.

За да го представи, НВО беше поканила журналисти от цял свят в Бевърли Хилс, Лос Анджелис, да интервюират актьори от филма. Но моето име, вместо в списъка с колеги от пресата, по погрешка попада сред тв журналистите. Първите са в групи от по 8 души, които разговарят с Дъстин Хофман, а за телевизията всеки журналист прави самостоятелно интервю.

Моите 5 минути (времето за разговор със звездата е ограничено от организаторите) станаха 15. Защото Дъстин Хофман сам започна интервюто, като разбра, че идвам от България. С неподправен интерес започна да пита колко време е продължил полетът, кои авиокомпании летят от София до Лос Анджелис, колко голяма е страната ни. Първоначалното ми стъписване от срещата със световната звезда безгрижно отшумя. Разказах му колко е известен в България още от времето на “Крамър срещу Крамър”. Той пък обясни как цял живот е искал да има време, за да пътешества със семейството си по света - имало толкова много места, които си заслужава да види, ето, никога не бил идвал в България. В този момент усетих как операторът на НВО, който заснемаше интервютата, ме почуква по рамото, че времето ми е изтекло.

Хофман обаче продължи да говори. Знаеше и за колегите си от Холивуд, които идват да снимат у нас, беше чул колко добро място за работа е Киноцентърът тук.

“Вие бихте ли дошли в София да снимате”, го попитах. “Да, само ми намери добър сценарий. Това е най-важното за един филм”, отговори той.

Накрая стана да ме изпрати до вратата, като преди това подаде телефона ми на оператора да ни направи обща снимка.

Интервюто излезе в “24 часа” на 28.01.2012 г. със заглавие “Искам да опозная лично всичките 7 млн. българи” и имаше забавни последици у нас. Започнаха да ми звънят различни автори, за да предлагат сценариите си чрез мен на Дъстин Хофман.

Дарио Фо ме прие в имението на сина си Алкатраз

ВИОЛИНА ХРИСТОВА

Когато чрез приятели се свързах с Якопо, сина на Дарио Фо и Франка Раме, веднага приех поканата му да посетя неговото екологично селище “Алкатраз”, разположено на висок хълм между Губио и Перуджа.

Така щях да се запозная с родителите му, които 2 месеца в годината живееха в имението със сина, снахата и внуците и провеждаха курс по театрално майсторство. Първият ден от гостуването ми беше свързан с лично опознаване с Дарио Фо, когото щях да интервюирам на следващия ден.

Най-напред присъствах на неговите уроци по театър, където двамата с Франка разговаряха свободно с десетки млади хора, седнали около тях. После пък ме сложиха да седна срещу Дарио Фо на обяда в ресторанта за биопродукти. Вдигнахме и наздравица с биовино “Дарио Фо”. Вечерта ме настаниха в една от вилите в селището, която се намираше на поне 500 м от екологичната къща на Дарио и Франка. Оказа се, че до моята екокъщичка трябва да стигна с колата си по стръмен и виещ се път в гората, а всичко беше заледено.

На практика бях единственият човек в гориста зона, където дори телефонът не хващаше сигнал. Естествено, на сутринта цялата ми кола беше покрита с дебел лед и се наложи да отида пеша до центъра на селището, за да викна помощ да ме измъкнат.

В уречения час стигнах до къщата на Дарио, където асистентката му покани за интервю освен мен и журналистка, пишеща книга за него, както и двама автори на документален филм за него, който трябваше да бъде представен на фестивала във Венеция. Франка Раме седеше безмълвно на дивана до нас с изпънат гипсиран крак, докато Дарио разговаряше точно с този маниер, както правеше и когато беше на сцената. Той даде успоредни интервюта на всеки от нас по подобие на гросмайсторите, които играят на няколко дъски едновременно.

Отговаряше с изключително внимание на всеки въпрос, разказвайки и забавни случки, след това преминаваше към другия интервюиращ, а после пак се връщаше към предишния. Интервюто с него беше все едно да наблюдаваш негов спектакъл в театъра, в който той комуникира с публиката.

Кристо ми даде автограф с печатни букви на кирилица

ВИОЛИНА ХРИСТОВА

През 2012 г. Кристо направи изложба с опаковани предмети в Артфорума на германската индустрия “Вюрт” на 30 км от Рим. Собственик е един от най-важните колекционери на творби на Кристо. Видях на живо художника точно така, както си и представях - един изключителен творец.

Както ми дадоха да разбера, интервюто трябваше да бъде на английски. Изправен пред творбите си, Кристо отговаряше винаги в множествено число, въпреки че Жан-Клод беше починала 3 г. по-рано. Помолих го за автограф. Кристо написа името ми с печатни букви на кирилица, като търсеше одобрението на племенника си Владимир дали ги изписва правилно.

Сесилия Саркози разказа за срещите си с Кадафи

МАРИЯ НЕЗНАКОМОВА

През 2014 г. тя вече не беше съпруга на френския президент Никола Саркози, а носеше името на новия си съпруг Ришар Атиас. Срещата ми с нея бе особено вълнуваща, защото 7 г. по-рано, когато долетя от Либия в България заедно с освободените български медсестри, в. “24 часа” я удостои със званието “Достоен българин”. Припомних ѝ това и тя веднага възкликна: “Да, спомням си и благодаря на вестника”. Сесилия наскоро бе публикувала книгата си “Желание за истина”, в която разказваше как са освободени сестрите и как са преминали личните ѝ срещи с Кадафи. Разговорът ни бе около тези интригуващи подробности от сложната мисия, която, за щастие, завърши успешно.

Силви Вартан сама избра снимката за интервюто в “24 часа”

МАРИЯ НЕЗНАКОМОВА

Това бе третото интервю, което правих с голямата френска певица от български произход. Първото бе взето по телефона, а второто - на крак в криптата на храма “Св. Ал. Невски”, когато тя дойде в София, придружавайки френския президент Никола Саркози.

През ноември 2011 г. обаче звездата ме покани в хотелския си апартамент в София и тогава имахме възможност да поговорим спокойно, без да е притисната от претрупания си график. Тогава Вартан бе дошла в София да репетира за юбилейния си концерт - 50 г. на сцената, който предстоеше да изнесе в зала “Плейел” в Париж. За близо час успях да усетя колко земна и човечна е тя, колко откровена, макар някои спомени да ѝ причиняваха болка. Държа се изключително мило, все едно бяхме отдавнашни познати. С нищо не показа колко голяма звезда е.

Имаше и момент на женска кокетност. След като приключихме разговора, певицата много искаше да види снимките, които фотографката Десислава Кулелиева ѝ бе направила. И накрая помоли да пуснем онази от тях, която избра - замислена, леко усмихната, с чаша кафе в ръце.

Георги Черкелов слезе от колата си по чорапи

ДИМИТЪР СТАЙКОВ

През май 2009 г. Георги Черкелов слиза от колата си, паркирана пред Народния театър. Аз се изумявам - великият актьор е по чорапи. Така е шофирал от село Ъглен, където живее. Имаме уговорка с него, правим бартер - той ще ми даде интервю, а аз ще занеса в Делхи багажа, който ми връчва.

Отиваме с Нора на гости на София, по-малката му дъщеря, която е омъжена за американеца Блейк, демократ от обкръжението на Хилари Клинтън, понастоящем шеф на дипломатическата им мисия в Индия. В този дух е и интервюто със заглавие “Зет ми стана помощник на Хилари Клинтън” (“24 часа”, 23.05.2009 г.)

В Делхи заварихме Зина, майката на София, която разговаряше по телефона с Черкелов, за да му каже къде да намери дървата срещу неочакваните студове в България.

А пребиваването ни в Индия остава спомен за цял живот, защото София беше се погрижила да ни срещне с култови места. Не се забравя плаването с лодка по река Ганг покрай димящите от нощните ритуали крематориуми, храмовете в Каджурахо, на които ваятелите преди 1000 години са скулптирали фасадите с технологията на секса, не се забравя мавзолеят “Тадж Махал”. Да не говорим за срещите с екзотични места и всекидневни ритуали в Делхи, които макар малко откриват детайли от живота на този шумен, многоцветен град.

Как Сорос “помогна” на Симеон да оправи съдебната система в България

ГЕНКА МАРКОВА

В началото на юли 2003 г. в Будапеща американският магнат Джордж Сорос събра премиери от 5-6 източноевропейски държави за ромската интеграция. Там беше и българският премиер Симеон Сакскобургготски, който заедно с останалите държавници обеща България да се включи в “Ромската декада”, за която пари щяха да дадат от Световната банка.

Та покрай ромската интеграция българският премиер се срещна в своя хотелски апартамент със Сорос, а за кратко бяха допуснати и акредитираните български журналисти. В България имаше скандали за неефективната съдебна система, та затова по време на срещата Сорос театрално вдигна телефона, обади се в централата на “Отворено общество” в Ню Йорк и поиска експертна помощ, за да направи премиерът съдебна реформа. На другия ден, когато правих интервю със Сорос, го попитах дава ли съвети на българския премиер Симеон Сакскобургготски, а той категорично отрече: “Не. Ние с него се виждаме понякога, разговаряме открито, но определено не го съветвам.”

Първото интервю на Димитър Якимов след 5 години обсада

ГЕОРГИ БАНОВ

Един от най-великите български футболисти за всички времена - Димитър Якимов, е сърдит на родната журналистика и никога, дори като играч, не бе давал интервю.

След 5-годишна обсада и пълното съдействие на бившия президент на ЦСКА и БФС Валентин Михов в неговия офис Митата проговори.

За да се разбере неговата трагична съдба на бежанец от Македония.

За първите му стъпки във футбола в столичния “Септември”, където става носител на купата още като юноша, и най-вече за жеста на един от най-великите футболисти за всички времена - Алфредо ди Стефано, който търси десетката на българите на световното в Англия, за да го поздрави.

Димитър Якимов обаче никога не става футболист №1 на България, просто защото играе в ЦСКА.

Защо Матеус обеща да ни напише статия

КОНСТАНТИН БОТУШАРОВ

В края на септември 2010 г. германската футболна легенда Лотар Матеус стана треньор на националния отбор. “24 часа” говори с него още при пристигането му в България. Световният и европейски шампион с бундестима уважи и покана да посети редакцията и да даде интервю.

По това време Матеус все още бе в активната си роля на донжуан. След кратък престой на планьорка се отправихме към стаята за гости. В коридора се разминахме с красива руса колежка. Матеус бе силно заинтригуван. Побъбрихме за нея и въобще за женския състав на редакцията. След това германецът надълго говори за националния ни отбор и плановете му, свързани с него. Беше началото на квалификационния цикъл за европейското през 2012 г. и все още имаше шанс да се класираме. Накрая Лотар обяви, че ако успее да го направи, ще напише статия за вестника. И така ще може отново да види колежката, а и не само нея.

Очите на Дейвид Бекъм се насълзиха, когато разказа за най-тежкия момент в кариерата си

МАРИЯ РАЙЧЕВА

В началото на 2012 г. бях сред 40-те журналисти от цял свят, поканени в Лондон на специално парти, на което Дейвид Бекъм показа своя колекция бельо. Цялата Риджънт стрийт, където беше представянето, бе блокирана от стотици фенове, дошли да видят звездата.

А официалният коктейл събра куп знаменитости, сред които бяха колежката на Виктория от “Спайс Гърлс” Ема Бънтън, бившата съпруга на Мик Джагър Бианка, световната шампионка в седмобоя Джесика Енис. От 4 следобед до 11 вечерта продължи събитието, Бекъм дори за секунда не прояви звездни капризи. Усмихнат, не пропусна да се снима с всеки от гостите.

В единственото интервю за българско издание Дейвид Бекъм разказа, че във всички отбори, в които е играл, е бил много успешен, но най-силният му период е с “Манчестър Юнайтед”. Когато го попитах кога му е било най-тежко, очите му се насълзиха и призна, че това е периодът след червения картон, който получи на световното първенство през 1998 г. с националния отбор на Англия в мача срещу Аржентина.

Бардо “дойде” по факса, Делон се появи в Мадрид

КРИСТИНА КРЪСТЕВА

През 2000 г. си уредих интервю с легендата Брижит Бардо. Приятелката ми Ани Романова ме запозна с д-р Амир Халил, който създаваше резервата за мечки в Белица с фондацията на голямата актриса и природозащитничка. Бе преддигиталната ера, така че пратих по факс въпросите, след което пак по факс тя ми върна отговори.

Колежката Лина Гергова ми помогна с превода. 

Интервюто с Бардо под наше съавторство излезе в “24 часа” на 25 октомври 2000 г. Малко повече от 7 г. по-късно щастливата случайност ме срещна в Мадрид с другата френска легенда - Ален Делон, където отразявах приемането на ГЕРБ в ЕНП.

Големият актьор бе отседнал в моя хотел. Направих интервю с него.

Излезе на 8 февруари 2008-а.

Цветана Манева сподели защо е започнала за втори път от нулата

КАПКА ТОДОРОВА

Цветана Манева пристигна в Берлин за представяне на романа на Мария Касимова-Моасе. Бях помолила за интервю, но не очаквах да се съгласи. Тя е от малкото български артисти, които не държат непременно да се изказват в медиите по всеки повод.

Срещата ни беше в залата, в която няколко часа по-късно щеше да е и нейното участие. Бе отишла там, за да провери светлината, звука, разположението – абсолютен перфекционист в работата си. На всичкото отгоре в този ден навършваше 75. Разговорът беше повече от приятелски, усмихваше се много и за първи път разказа как се е чувствала след промяната, защо е дала път на младите след това и как се е наложило да започне отново от нулата. Това е и интервюто, което ми донесе най-силни емоции, тя е човек, който приковава вниманието дори и извън сцената.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

На свобода е пуснат 20-годишният компютърен специалист Кристиян Бойков, обвинен за хакването на данни от системата на НАП. Ден след ареста му Софийската градска прокуратура реши да пусне младежа срещу подписка и да го освободи незабавно от следствения арест на "Г.М. Димитров". Разследващите са събрали допълнителни доказателства по делото,

Министерски съвет е най-доброто място за вдъхновение за карикатуриста Чавдар Николов. Майсторът на рисуваната сатира бе изловен от топпапараците на "България Днес" да обикаля около властовите сгради на бул. "Дондуков", нарамил торбичка с най-ценното си - материали за шаржове. Николов очевидно е готов, щом види някой управник,

Мая Манолова дъх не може да си поеме от работа. Омбудсманът проведе сериозен разговор по телефона, след което забърза крачка явно за важна делова среща. Макар динамичното си всекидневие, Мановола поддържа стилен външен вид, като се започне от фризурата й, минава през бутикова чанта и завършва с обувките й.