Управата и жителите разчитат на собствените си сили - сами покрили калните улици с чакъл и сами возят децата до училището
Името на селото идва от определението за човек, който се опъва, инатлив и е терсене. Даже щъркелите са такива - не искат да си преместят гнездото от камбанарията на черквата
Малката община Опан от Старозагорска област получи наградата на редколегията на “24 часа” за община с потенциал за ускорено развитие, присъдена ѝ в рамките на инициативата на вестника “Образцова община”.
“Хора живеят не само в столицата, но и в Опан, една община, която за първи път чух, че съществува, а тя показва много впечатляващ резултат”, каза миналата седмица при награждаването в Бургас главният редактор на “24 часа” Борислав Зюмбюлев, който връчи престижната грамота на кмета на Опан Генчо Колев.
“Преди дни мой близък ми пожела стъпките, които правя в управлението на общината, да оставят трайни следи. И това се случва - Опан беше награден за потенциал за ускорено развитие. Тази награда е в резултат на общите усилия на екипа, с който работя и на който благодаря за труда и отговорността”, написа след награждаването Генчо Колев в профила си във фейсбук.
13 села и около 3000 жители - това е община Опан, която тази година навършва 40 г. Наричат я житницата на област Стара Загора, защото в нея няма промишленост, а само земеделие и фирми, които преработват продуктите от полето.
“Нашите хора предпочитат земеделски култури, отглеждането на които е механизирано поне 90%”, обяснява кметът, който е първи мандат.
“Когато поехме управлението, заварихме към 200 хил. лева дългове. Сега сме с преходен остатък от 2018 г. с близо 500 хил. лева. Не е малко, като се знае, че бюджетът ни е 3 млн. лева”, каза при награждаването Колев. И допълва: “Това стана възможно, защото имаме стратегия за управление. На първо време спряхме кражбите в общината и започнахме да събираме вземанията си от фирми и граждани.
Оказа се, преди
само будалите
плащали данъци
към общината. Който иска - плаща, който не - не плаща. Така поради изтекла 5-годишна давност Опан губи към 800 хил. лева. Затова и едно от първите неща, които направих, бе да напишем писма на длъжниците, след това да заведем съдебни дела.”
Другата част от стратегията на Колев напомня някогашния китайски постулат за опора в собствените сили. Общината сама извършва дейностите, които законът позволява, без да търси външни фирми.
“Така работим на себестойност”, е обяснението на кмета. Например купили 2 сметосъбиращи машини и контейнери и започнали сами да събират отпадъците.
Сами возят учениците от всички села до средищното им училище в общинския център, като за целта купили 3 нови автобуса. Докарали няколко тона инертни материали и покрили с тях калните улици по селата.
“Това е като да
викаш неволята
Малкият брой на жителите ни е пречка да кандидатстваме за европейски пари, извън класациите сме и по програмите за развитие на селските райони. Едва наскоро започнахме реализация на европроект за подмяна на материалната база и изграждане на спортни площадки в училището. Не сме получавали и целеви субсидии от държавата”, допълва кметът.
В Бяло поле имат 34 км улици, защото е пръснато. Когато подменили лампите от уличното осветление, се оказало, че броят на новите лампи е по-голям от броя на хората - в селото живеят към 200 души.
“От гледна точка на голяма община това не е ефективно, но не можем да оставим хората на тъмно”, обяснява Колев.
За да пестят, ремонтирали всички административни сгради по селата и сега разходите им за отопление намалели. Според Колев малка община като тяхната се управлява по-трудно от големите общини, в които всичко е канализирано.
“Съществуваме, за да правим по-лек живота на хората. Ето, сега закриха магазина в Кравино - търговецът няма сметка да го поддържа. Но
хляб поне трябва
да осигурим
на хората
- как, ами чрез кмета. При него го карат, той го продава. Да, като малка община могат всеки момент и да ни закрият. Нашите 13 села биха били бреме за всяка друга община, към която ни присъединят”, споделя Колев.
През май кметът ще даде поредния отчет за работата си, в който непременно ще спомене и наградата от в. “24 часа”. След това идва Денят на общината, който честват на големия християнски празник Петдесетница, който винаги се пада 7 седмици след Великден. Тази година е на 15 юни.
“Това е денят, в който всички народи възхваляват Бога на различни езици, за нас е своеобразно единение”, пояснява кметът на Опан.
Странното име на селото идва от определението за човек, който се опъва, терсене човек. Тук разказват, че някога Бяло поле и Опан били едно село. Но след поредната чумна епидемия трябвало да изместят селото си на по-чисто място. Повечето тръгнали на север, но други им се опънали и избрали пътя на юг. Тези, които се опънали на болшинството, създали Опан.
Другото прозвище
на местните
е гочета
Казват, че Гочландия се простира от Главан в община Гълъбово до Опан. За мнозина това определение е обидно. Влагат в него понятието за ниска култура, глупави и инатлии.
В Опан днес има и хора, които не се обиждат много-много на гочета. Посрещат определението с усмивка, а и предпочитат в него да влагат понятието за упорити хора, които следват целите си. Може би и затова са свели до минимум безработицата.
“Тук не работят само тези, които не искат”, казва кметът.
Ако питате за него, сега той не е избран с бюлетината на БСП и дори спечели срещу нейния кандидат, макар преди години да беше общински лидер на тази партия.
Упорити посвоему тук са дори и птиците. Преди време нашумя случай от Бял извор. Хората решиха да ремонтират камбанарията на черквата, но върху нея от години гнезди щъркел. Птицата не позволи да я прогонят, не пожела да премести гнездото си на друг стълб, върху който майсторите издигнаха поставка за щъркелово гнездо, дадена им от енергото, с надеждата щъркелът да се премести там. Той не отстъпи. Нямаше как,
отложиха
ремонта, докато
птицата отгледа
малките си
и отлетя на юг. И през ноември в най-неподходящото за работа време хората се захванаха с камбанарията. Наложи се да съборят и празното щъркелово гнездо.
А когато тази пролет семейството се завърна, вече нямаше как да построи новото си гнездо върху изцяло променената и обшита с метал камбанария. Но въпреки това птиците упорито си държаха на своето - отново не вдигнаха гнездо върху металната площадка, а предпочетоха да направят новия си дом до пътя върху електрическия стълб, издигнат най-близо до черквата и до старото им място.