Гневни писатели смъкват от трибуната Димитър Методиев

https://www.24chasa.bg/novini/article/7421910 www.24chasa.bg
Димитър Методиев

А той е един от личните съветници на Тодор Живков

На 27 ноември 1989 г. в 16 часа започва общосъюзно събрание на Съюза на българските писатели.

По това време СБП има 387 членове, но в залата присъстват 234. Достатъчни за просто мнозинство и кворум от 253 души. Основната задача пред писателите е “Как да извършим преустройството в нашия съюз”.

От “историческия пленум” на 10 ноември, свалил от власт Тодор Живков, са минали малко повече от две седмици. Писателите още се ослушват, продължават да си говорят на “другарю” и всеки се чуди като каква е промяната в положението и дали няма още да се променя.

Докладът на председателя на СБП Павел Матев, общо взето, е изслушан спокойно. В последвалите изказвания обаче полека-лека започват караници и нападки.

Спорят за отхвърлени от издателствата ръкописи на членове на съюза, за раздутите щатове в изданията на СБП (например в “Литературен фронт”, седмичник от 8 страници голям формат, работят 48 души, има трима художници и четирима зам. главни редактори).

Особено обсъждана тема е Творческият фонд към СБП, “хранилката”, както го наричат помежду си писателите. Става ясно, че има цяла група творци, на които “все още се плаща, без да работят”.

Петър Незнакомов пита председателя Матев кой блокира работата на съюза в последно време. “Владимир Живков, който оглави културния отдел в ЦК на БКП”, отговаря Павел Матев.

В един момент на трибуната застава маститият поет Димитър Методиев. Той е бивш партизанин от отряд “Ангел Кънчев”, преминал през ръководни постове в сп. “Септември” и в. “Работническо дело” и издигнал се до личен съветник на Тодор Живков.

Методиев започва

изказването си

желязно:

“Убеден съм, че настъпи времето, когато ще стане ясно не само кой е за консервиране на командно-бюрократичната система и кой е за преустройство, но и кой за какво преустройство е. За съжаление, събранието на писателската партийна организация затъна в лични нападки и разправии и не можа да даде отговор на главния въпрос - подкрепят ли писателите комунисти ръководството на партията и неговата програма, или по различни съображения изчакват...”

Постепенно залата започва да го апострофира. Чуват се злъчни реплики, смях, оживление, както и “продължителни ръкопляскания”, които всъщност са искане той да слезе от трибуната.

Димитър Методиев не е свикнал на такова арогантно отношение и нервите му не издържат:

“Моля да гласувате да продължа да говоря, за да не ми отнемат думата пет души, които ръкопляскат”, заявява той.

“Не са пет души”, чува се глас от залата. “Това са провокации. Ако не го изслушаме, означава, че не сме съгласни с предложеното от него решение да подкрепим линията на Централния комитет на партията”, добавя друг глас. Залата заприличва на кошер. Много хора говорят, но никой никого не слуша. Чуват се гласове: “Да гласуваме дали да продължи да говори”.

Димитър Методиев се провиква, за да заглуши шума: “Другари плуралисти, мога ли да ви съобщя още едно мнение? Вие пледирате и апелирате за плурализъм на мненията, за откровеност, за разговори. На какво прилича това?”

“Другарю Методиев, бъди малко по-самокритичен”, репликира го залата. Тук, изглежда, поетът си мисли, че вкарва в действие най-силния си “коз”: “Аз съм член на Централния комитет на БКП и сте длъжни да ме изслушате!”

Залата се тресе

от смях,

чуват се подсвирквания. “Молим ви да говорите като писател, а не като партиен функционер!”, успява да надвика шума някой.

Антон Дончев предлага да бъде уважаван всеки, който застава на трибуната, но и призовава за гласуване да продължи ли, или не изказването на Димитър Методиев.

“За никого не сте гласували дали да се изказва или не. И за мене няма да гласувате! - отсича Методиев и продължава: - Особено след драматичното повишение на цените на стоките от първа необходимост в обществото започна да нараства тревогата от влошаване на икономическото положение в страната. Командно-бюрократичната система беше отречена официално...”

“Ти къде беше

тогава?” - прекъсва

го глас от залата

Гневните реплики срещу Димитър Методиев растат като лавина. Шумът е невъобразим. Водещият заседанието Борислав Геронтиев успява да овладее залата и поставя въпроса на гласуване. Мнозинството от присъстващите искат поетът да слезе от трибуната.

На нея застава Валери Петров: “След това изостряне на нещата чувствам, че това, което имам да кажа, ще надвиши позволения регламент на изказване. Навярно то ще ви се види меко, неподходящо. Това е единственият начин, по който мога да говоря...”

Следват изказвания на Божидар Кунчев, Александър Геров, после и на Блага Димитрова, която казва: “Поразена съм, че дългогодишният съветник на Живков по литературни и идеологически въпроси Димитър Методиев, автор на скудоумната теза за двете правди - “малката” и “голямата”, е минал автоматически за съветник на сегашния генерален секретар. Такава автоматика ме изпълва с ледени тръпки.”

След още няколко изказвания на трибуната застава Георги Мишев. Той няма написано изказване и в началото моли колегите си да поуспокоят малко топката, да разглеждат нещата по-спокойно, по-аналитично и по-конкретно. И сам продължава съвършено конкретно:

“В първата част на моето изказване искам да отправя молба към Димитър Методиев. Нямам възможност надълго да мотивирам нещата. Ще изброя няколко погрешни хода или погрешни епизоди от биографията на Димитър Методиев в последните години.

Първи епизод беше тази вечер. Той беше бламиран от Съюза на българските писатели, от неговите членове.

Второ. Преди няколко месеца, или през миналата година, всички научихме, че неговият син избяга зад граница. Търсиха го в продължение на един месец. Следствените органи го откриха и го върнаха тихомълком.

Трети епизод. В едно телевизионно интервю той заяви, че е помощник на генералния секретар Тодор Живков и че всяка сутрин, след като през нощта е написал стихотворение, първият читател, на когото го прочита, е Тодор Живков.

По този повод философът Желю Желев заяви в една лекция пред Съюза на филмовите дейци, че не може да си представи Христо Ботев като помощник на Митхад паша и как една сутрин му пробутва леко листче, на което казва: “Ваше Величество, тази нощ вижте какво съм съчинил - стихотворението “На прощаване”.”

Много моля Димитър Методиев още утре сутринта, вместо да пробутва листчето със стихотворението, което тази вечер ще напише, да пробута на Петър Младенов само едно листче с оставката си, за да бъде подписана от Петър Младенов...”

Словото на Георги Мишев често е прекъсвано от смях и злъчни реплики срещу Методиев. В миг на затишие Максим Асенов заявява: “Предлагам събранието да гласува предложение за оставката на Димитър Методиев!”

Георги Мишев продължава: “(...) Към оставката на Димитър Методиев трябва да прибавим и доброволната оставка от състава на Централния комитет на другарите Георги Джагаров, Любомир Левчев, Слав Христов Караславов...”

След споменаването на всяко име в залата се чуват ръкопляскания. А Георги Мишев предлага като първи признак на преустройството на съюза всички комунисти-членове на СБП, в най-скоро време сами да си подадат оставката от партийната организация и тя да се саморазтури.

Тук от мястото

си скача

Александър Геров

- един от най-големите български поети, автор на чудесни стихове като следното четиристишие:

Ти имаш устни като капка

и бяла, лебедова шия.

Аз приближавам,

свалям шапка

и почвам капката да пия.

Та този добър човек и нежен творец се провиква:

“Драги другари, не съм съгласен с всичко това, което каза другарят Георги Мишев. Предложението да се разтури партийната писателска организация може да си е.е майката. Тази организация ми е мила. Тя ще се оправи и ще стъпи здраво на крака.

От залата се чуват ръкопляскания и викове “браво”...

Към момента в СБП членуват около 800 писатели. Отделно има Съюз на независимите български писатели, Съюз на свободните български писатели, Сдружение на писателите...

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Пребитият служител на "Левски" Цветан Вълчев е получавал заплахи отдавна, научи "България Днес". Те са били отправени от определена фенска групировка заради работата му в клуба. Първите подобни атаки към него са отпреди повече от година и половина, когато собственик беше Спас Русев. В основата са продажбата на рекламни продукти на "Левски".

С присъда заради неизпълнен договор се е уредила фирма на героя от ъндърграунда Димитър Вучев-Демби, показа проверка на "България Днес". С решение на Пловдивския районен съд Демби се задължава да изплати принудително 5398,09 лева главница заедно с натрупаните лихви и съдебни разноски за още над хиляда лева на местно транспортно дружество.

Ексхумация на тялото на легендарния банков обирждия Джон Дилинджър ще бъде направена през септември. Трупът му ще бъде изровен, за да се установи неговата самоличност. Гангстерът е направен на решето през 1934 г., след като влюбената в него българка Анна Акълиева го предава. До ден днешен се носят легенди за истината около смъртта му.