10 факти за Европейския парламент и изборите за него

https://www.24chasa.bg/novini/article/7432650 www.24chasa.bg
Снимка: Pixabay

Колко души работят в Европейския парламент? По колко печелят избраните му членове? Какво доверие имат гражданите в Европейския съюз?

Ето десет факти за парламента и предстоящите избори.

1. НЕРАВНОСТОЙНИ ИЗБОРИ: Изборите за Европейски парламент са свободни и преки, на тях гражданите на ЕС гласуват тайно с бюлетините си. Но демократичният принцип, че всички гласове имат еднаква тежест, тук не важи. Всеки от 96-те сегашни германски депутати в Европарламента, например, представлява над 860 000 души от приблизително 83-милионното население на страната. Всеки от шестимата депутати от малката островна държава Малта, в същото време, представлява само около 80 000 жители. Но гласовете на евродепутатите имат еднаква тежест, когато вземат решения в парламента, независимо колко граждани представляват. Това е записано в договорите за ЕС.

2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ: Само в пет страни от ЕС избирателите са задължени по закон да участват в изборите за Европейски парламент: Белгия, България, Гърция, Кипър и Люксембург. Това важи и за други граждани на ЕС, които живеят и имат право да гласуват в тези страни.

3. БОГАТА ПАЛИТРА ОТ ПАРТИИ: След първите избори за Европейски парламент през 1979 г. броят на националните политически партии, представени в него, е нараснал от 57 на 212 днес. Това се дължи на увеличението на броя на страните членки в ЕС от 9 на сегашните 28. Броят на политическите групи в парламента, обаче, остава в общи линии стабилен. След последните избори те нараснаха от 7 на 9.

4. ЗАПЛАТИ: Всеки евродепутат печели 8757 евро на месец - сума, която се облага с данъци. Към това той или тя получава еднаква за всички добавка от 4513 евро за покриване на общи разходи, както и дневна добавка от 320 евро при участие в заседания. Основната заплата е приравнена към тази на съдия от Съда на Европейския съюз.

5. ДЕЛЪТ НА ЖЕНИТЕ: Броят на жените в Европейския парламент расте при всеки избори. В ранната 1979 г. те съставляваха само 16,3 на сто от евродепутатите. След последните избори през 2014 г. те достигнаха 36,9 процента. Най-високият женски контингент в ЕП е на Малта - 67 процента, следвана от Ирландия и Швеция с по 55 процента.

6. ПЕРСОНАЛ: През януари 2018 г. за Европарламента и неговите политически групи са работили 7698 души. Над половината от тях (55 на сто) са били жени. Повечето от служителите са работили в брюкселското му представителство (4903), следвано от люксембургското (2251), а във фактическата централа във френския град Страсбург е имало само 292 души персонал. От началото на 90-те години на 20-и век парламентът работи предимно в белгийската столица.

7. ИЗБИРАТЕЛНА АКТИВНОСТ: През 2014 г. в изборите за Европарламент гласуваха средно 42,6 процента от гражданите на ЕС. Мъжете имат по-висока степен на участие - 45 процента - от жените (40,7 процента).

8. ДЯЛ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО: Германия е страната с най-много граждани сред страните от ЕС: там живее 16,1 на сто от общото население на съюза. Следват Франция (13,1 на сто), Великобритания (12,9 на сто) и Италия (11,8 на сто). На другия край на таблицата са Люксембург и Малта с по 0,1 на сто.

9. ДОВЕРИЕ: Евроскептичните Унгария и Полша не са страните с най-ниско доверие на гражданите към съюза. Това са двете страни основателки Франция и Италия. Проучване на Евробарометър през 2018 г. показа, че само една трета от запитаните в тези две страни са отговорили, че "клонят към доверие" в ЕС. Положението е сходно в Чехия и Великобритания, която се готви да напусне ЕС. Най-слабо е доверието в Гърция, която пострада тежко от финансовата и миграционната кризи в ЕС. Там едва всеки четвърти вярва в ЕС. Най-силно доверие е констатирано в Литва, Дания и Швеция, където почти две трети от гражданите имат доверие в ЕС.

10. ПРОБЛЕМИ: В почти всички страни членки гражданите посочват имиграцията като най-важния проблем, стоящ пред ЕС, сочи проучването на Евробарометър. Има само две изключения: в Швеция проблем номер едно са климатичните промени, а в Португалия - тероризмът. Но и в двете страни гражданите поставят имиграцията на второ място сред проблемите на ЕС.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Всеки има право да се връзва на глупости, но в здравето няма демокрация

    Антиваксъри изпратиха открито писмо срещу ваксините до президента Румен Радев и кого ли още не. С основен аргумент, че задължителното ваксиниране не било демократично. Мили антиваксъри, в здравето на всички ни няма демокрация. И не трябва да има. Защото хич не е демократично неваксинирани хора да сеят зарази