10 факти за Европейския парламент и изборите за него

https://www.24chasa.bg/novini/article/7432650 www.24chasa.bg
Снимка: Pixabay

Колко души работят в Европейския парламент? По колко печелят избраните му членове? Какво доверие имат гражданите в Европейския съюз?

Ето десет факти за парламента и предстоящите избори.

1. НЕРАВНОСТОЙНИ ИЗБОРИ: Изборите за Европейски парламент са свободни и преки, на тях гражданите на ЕС гласуват тайно с бюлетините си. Но демократичният принцип, че всички гласове имат еднаква тежест, тук не важи. Всеки от 96-те сегашни германски депутати в Европарламента, например, представлява над 860 000 души от приблизително 83-милионното население на страната. Всеки от шестимата депутати от малката островна държава Малта, в същото време, представлява само около 80 000 жители. Но гласовете на евродепутатите имат еднаква тежест, когато вземат решения в парламента, независимо колко граждани представляват. Това е записано в договорите за ЕС.

2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ: Само в пет страни от ЕС избирателите са задължени по закон да участват в изборите за Европейски парламент: Белгия, България, Гърция, Кипър и Люксембург. Това важи и за други граждани на ЕС, които живеят и имат право да гласуват в тези страни.

3. БОГАТА ПАЛИТРА ОТ ПАРТИИ: След първите избори за Европейски парламент през 1979 г. броят на националните политически партии, представени в него, е нараснал от 57 на 212 днес. Това се дължи на увеличението на броя на страните членки в ЕС от 9 на сегашните 28. Броят на политическите групи в парламента, обаче, остава в общи линии стабилен. След последните избори те нараснаха от 7 на 9.

4. ЗАПЛАТИ: Всеки евродепутат печели 8757 евро на месец - сума, която се облага с данъци. Към това той или тя получава еднаква за всички добавка от 4513 евро за покриване на общи разходи, както и дневна добавка от 320 евро при участие в заседания. Основната заплата е приравнена към тази на съдия от Съда на Европейския съюз.

5. ДЕЛЪТ НА ЖЕНИТЕ: Броят на жените в Европейския парламент расте при всеки избори. В ранната 1979 г. те съставляваха само 16,3 на сто от евродепутатите. След последните избори през 2014 г. те достигнаха 36,9 процента. Най-високият женски контингент в ЕП е на Малта - 67 процента, следвана от Ирландия и Швеция с по 55 процента.

6. ПЕРСОНАЛ: През януари 2018 г. за Европарламента и неговите политически групи са работили 7698 души. Над половината от тях (55 на сто) са били жени. Повечето от служителите са работили в брюкселското му представителство (4903), следвано от люксембургското (2251), а във фактическата централа във френския град Страсбург е имало само 292 души персонал. От началото на 90-те години на 20-и век парламентът работи предимно в белгийската столица.

7. ИЗБИРАТЕЛНА АКТИВНОСТ: През 2014 г. в изборите за Европарламент гласуваха средно 42,6 процента от гражданите на ЕС. Мъжете имат по-висока степен на участие - 45 процента - от жените (40,7 процента).

8. ДЯЛ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО: Германия е страната с най-много граждани сред страните от ЕС: там живее 16,1 на сто от общото население на съюза. Следват Франция (13,1 на сто), Великобритания (12,9 на сто) и Италия (11,8 на сто). На другия край на таблицата са Люксембург и Малта с по 0,1 на сто.

9. ДОВЕРИЕ: Евроскептичните Унгария и Полша не са страните с най-ниско доверие на гражданите към съюза. Това са двете страни основателки Франция и Италия. Проучване на Евробарометър през 2018 г. показа, че само една трета от запитаните в тези две страни са отговорили, че "клонят към доверие" в ЕС. Положението е сходно в Чехия и Великобритания, която се готви да напусне ЕС. Най-слабо е доверието в Гърция, която пострада тежко от финансовата и миграционната кризи в ЕС. Там едва всеки четвърти вярва в ЕС. Най-силно доверие е констатирано в Литва, Дания и Швеция, където почти две трети от гражданите имат доверие в ЕС.

10. ПРОБЛЕМИ: В почти всички страни членки гражданите посочват имиграцията като най-важния проблем, стоящ пред ЕС, сочи проучването на Евробарометър. Има само две изключения: в Швеция проблем номер едно са климатичните промени, а в Португалия - тероризмът. Но и в двете страни гражданите поставят имиграцията на второ място сред проблемите на ЕС.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Кога училището става “елитно”

    Какво се вижда от резултатите от матурите тази година? Първо, положителният модел - колко е важен добрият учител. Ако запали интереса на ученика, ако успее да го насочи умело към знанието, селско училище може да се класира сред гимназиите, които сме свикнали да наричаме “елитни столични”. Второ, проблемът.
  • (Не)правилен рап

    За да те слушат, не е нужно да се облечеш като клоун и да прекараш гласа си през двеста филтъра ПРЕДИ няколко минути изслушах новия албум на Ицо Хазарта “Неправилен рап” и побързах да го разпратя на всичките си близки приятели, придружен с низ от несвързани главни букви, изразяващи детското ми щастие. И то наистина е детско.