Първото официално посещение в Япония е на Петър Младенов
Визитата на Акихито и съпругата му принцеса Масако в България е от 17 до 20 октомври 1979 г. Тогава той все още е престолонаследник и идва у нас като представител на император Хирохито. Посещението му е отговор на гостуването на Тодор Живков в Япония в края на май 1978 г.
Визитата на Акихито има по-скоро символичен, отколкото политически и икономически смисъл. Но независимо от протоколния характер на посещението то показва и добрите приятелски отношения между България и Япония.
Десет години по-късно Акихито става 125-ият император на Страната на изгряващото слънце. Той се възкачва на трона на 7 януари 1989 г. след смъртта на Хирохито.
А 30 години по-късно
Акихито уведоми
боговете, че се
оттегля от поста си,
и предаде трона и меча на сина си Нарухито. В Япония започва ерата Рейва.
Тази държава със своята загадъчност, самобитност, а и отдалеченост сякаш винаги е примамвала българските политици. Силното й производство и сключване на взаимноизгодни икономически отношения - убедителни оправдания за пътуванията им до Япония.
Официалните отношения между двете държави са установени след Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г. През 1933 г. техните монарси цар Борис Трети и император Хирохито за първи път си разменят писма, в които обмислят идеята за установяване на дипломатически отношения. Отговорът на българския цар е на 6 септември 1933 г. и тази дата се смята за начало на тези отношения.
В края на същата година в София пристига първият японски посланик и на 29 декември връчва акредитивните си писма. Така реално започват дипломатическите отношения между България и Япония. Нашата страна открива своя легация в Токио през май 1942 г.
След като на власт идват комунистите, през септември 1944 г. отношенията между двете страни са прекъснати. Но само след 15 години - през 1959-а, те са възстановени.
България и Япония са съюзници и в двете световни войни и този факт помага на българските власти да преодолеят идеологическите бариери и да възстановят добрите отношения, които с годините се превръщат в традиционни.
Бързият икономически растеж и забележителната научно-технически постижения на Япония след Втората световна война превръщат страната в един от феномените на следвоенния свят и се заговаря за “японско икономическо чудо”.
Тодор Живков също е заинтригуван от бурното развитие на Страната на изгряващото слънце. Той посещава Япония за първи път неофициално през 1970 г. по време на световното технологическо изложение в Осака. Там българската експозиция, наречена “Родни Балкани”, печели наградата за най-оригинален павилион.
Японските медии описват подробно как Техни Величества императорът Хирохито и императрица Нагако посещават българския павилион и хапват кисело мляко. Скоро то става много популярно в далекоизточната държава.
Първото официално посещение на високопоставен български политик в Япония е на външния министър Петър Младенов. По време на визитата Младенов и съпругата му Галя са приети от императорската двойка в техния дворец, разположен на живописен хълм в Токио.
Японската конституция определя императора като
“символ на държавата
и единството
на народа”
За разлика от конституционните монарси в някои страни Хирохито има малки реални правомощия и изпълнява предимно представителни функции.
Затова и разговорите между императорската двойка и семейство Младенови са по неутрални и несвързани с политиката теми. Императрица Нагако изглежда отлично подготвена за срещата и говори с вещина за флората на България и различните видове рози, които виреят по нашите земи.
Хирохито впечатлява гостите си със своите енциклопедични познания по ихтиология - област, за която е публикувал научни изследвания и няколко книги. Той изказва съжаление, че напредналата възраст не му позволява да посети България заедно със съпругата си, но отбелязва, че се надява това да стори принц-престолонаследникът Акихито с жена си.
Разговорът става особено оживен, когато императорът научава, че г-жа Младенова е историчка по образавание. Той е приятно изненадан от познанията й в областта на японската история и култура.
Срещата продължава половин час вместо предвидените 15 минути. Когато сем. Младенови напускат двореца, служител на японския протокол споделя с респект, че това е истински прецедент и императорът е оказал огромна чест на гостите, като им е отделил толкова време.
В края на май 1978 г., както вече стана дума, на петдневна официална визита в Токио пристига Тодор Живков. Той също е удостоен с честта да се срещне с императорското семейство.
Тогава Живков е посрещнат с изключителни почести от своите домакини. Япония усилено търси нови партньори и не крие желанието си да установи взаимноизгодни отношения с България. Програмата на визитата изобилства от срещи с представители на местните делови кръгове и на висшите политически среди. Живков е обявен за почетен доктор на науките от частния японски университет “Токай”.
В рамките на това посещение император Хирохито дава официална вечеря в чест на Тодор Живков, на която присъстват и всички членове на делегацията. Съгласно суперстрогите изисквания на императорския протокол всички дами трябва да са облечени в дълги официални рокли, а мъжете - във фракове и ризи с пречупени яки.
В София намират шивач, който ушива фраковете, но ризите са поръчани във Виена. Те са транспортирани в един голям куфар и непосредствено преди вечерята са раздадени според заявените размери на всеки член от делегацията.
И тук се получава гаф. В суматохата разменят ризите на Андрей Луканов и Христо Христов. Тъй като външнотърговският министър има доста едра фигура, той не успява да закопчае ризата си и седи мрачен на официалната маса с папийонка на полугола шия.
Луканов е настанен
до красива млада
французойка
Тя изглежда с необичайно приповдигнато настроение и постоянно се залива от смях. Оказва се, че дамата е развеселена не толкова от остроумията на Луканов, колкото от външния му вид. Яката на подменената риза е прекалено широка за него и единият й край прихлупва с 4-5 см другия. Комичният ефект се подсилва от извъртяната към рамото папийонка...
Само десет месеца след като Акихито сменя Хирохито на трона в Япония, в България от своя трон пада Тодор Живков.
На власт идват бодри демократи, които също започват да проявяват интерес и любопитство към Страната на изгряващото слънце. Още “първият демократично избран президент” д-р Желю Желев посещава Токио и има аудиенция при императорското семейство.
След завръщането му тръгна слух, че на официалната вечеря, когато сервитьорът понечил да сипе питие в чашата на българския президент, съпругата Мария по нашенски навик слага ръката си върху чашата. “И да е направила това, какво има толкова?! Може да се е опасявала, че ще се напия и ще стане смешно...”, коментира слуха д-р Желев.
През годините на прехода Япония е посетена от над 50 български делегации. Не всички техни водачи са приемани от император Акихито и принцеса Масако.
Честта да се срещне с височайщото семейство имат Петър Стоянов, Георги Първанов, Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов, Цвета Караянчева. През ноември 1918 г. тя дори покани Акихито да посети България със съпругата си.
Само няколко месеца по-късно той обяви, че абдикира от трона в полза на сина си принц Нарухито. За да стане това, в Япония влезе в сила специален закон.
Кой първи от сегашните политици ще бъде удостоен с честта да бъде приет от Нарухито - 126-ия император на Япония?