На 10 май съдът ще реши дали ще излезе предсрочно от затвора
Съжалявам за стореното, осъзнах грешката си, с насълзени очи изрича млад мъж с бяла тениска и светъл дънков панталон в една от залите в столичната Съдебна палата. Окован е с белезници, защото моли да излезе от затвора 7 г. преди да изтече 15-годишната му присъда.
Единственото, което иска, е да го пуснат на свобода, за да се събере с приятелката си, която го чакала навън. За момента плановете му за бъдещето са свързани с нея, искал да живеят заедно, но още не знаел с какво ще се занимава, ако излезе предсрочно от затвора в Кремиковци.
Мъжът всъщност е първият и засега единственият, който при опит да ограби банка предизвика истинска заложническа криза у нас. Преди 8 г. тогава 28-годишният Стефан Стефанов от новозагорското село Кортен, който по онова време е гард в частна фирма, нахлу в клона на Инвестбанк в центъра на Сливен. В сградата държа в плен шест банкови служителки, като за едната не подозираше, че е в офиса, и простреля банковия охранител Станчо Станев.
Заложническата
криза продължи
39 часа,
като 20 часа след като една по една пусна всички служителки, остана сам в офиса, изправен пред дилемата да избере живота или смъртта. Не се самоуби благодарение на разговорите с психолозите на МВР. За опита за грабеж и похищението окончателната му присъда е 15 години затвор.
Днес Стефанов, който вече е на 36 години, твърди, че ако може да върне времето, никога не би повторил събитията от 23, 24 и 25 март 2011 г.
От 6 месеца той е преместен от бургаския затвор в Кремиковци. Причината била най-вече, че приятелката му живеела в столицата и така се улеснявали свижданията им. Зад решетките имал добра дисциплина, нямал провинения и работел.
Преди 5 години при друга негова медийна изява обаче твърди обратното, че затворът не променя човек, а го смачква психически и физически. “Аз няма да се превъзпитам по тоя начин, аз ще се озлобя особено ако лежа повече от 5 г. Страх ме е от бъдещето - дали ще мога да издържа, за близките ми”, признава Стефанов. Той е сирак, родителите му починали преди години, твърди, че в ареста узнал, че е осиновен.
“Промених се”, убеден е днес бившият гард. Не на същото мнение обаче е затворническата администрация, която смята, че действително у него
има промяна
към добро, но
още му е рано
да излиза на
свобода
На 2 май т.г. пред съдия Петър Стоицев от Софийския градски съд той се изправи сам, без адвокат. Преценил, че не му е нужен защитник, който да отстоява правата му. Затова се наложи съдията по-подробно да му обяснява защо делото, на което ще се реши дали да излезе на свобода, се отлага от 2 за 10 май. Нужна била справка от психолога, с който затворникът беседвал последните дни, и мнение на пробационен служител - каква да е пробацията, ако бъде пуснат.
Заложническата криза, която Стефанов сътвори и изправи на нокти цялата държава, приключи точно в 7,07 ч на 25 март 2011 г. Денят е Благовещение. Мнозина помнят как младият мъж с маска на лицето и бронежилетка напуска банковия клон с вдигнати ръце. Предаването му се излъчва директно по телевизиите.
Стефанов нахлува в банката 39 часа преди това, на 23 март около 16 ч. По-късно обяснява, че около 6 месеца планирал обира. Избрал този клон, защото имал информация, че вътре има пари. Дълго време наблюдавал инкасо автомобилите. Днес твърди, че никой друг освен той самия не носи вина за случилото се.
Според криминалисти изборът му на офис е глупав, защото е в самия център на града.
Стефанов влиза с насочен пистолет и нарежда на банковите служителки да му предадат парите. Изпречва му се обаче охранителят Станчо Станев и нападателят стреля в рамото му от упор. Оттам всичко се обърква. Прави показна пукотевица с 13-15 изстрела. Според разследващите няма предварителна идея да вземе заложници, паниката от простреляния гард обаче го принуждава да действа така. Без много молби се съгласява да изнесат Станев навън до линейката, повикана от него.
Първият, който предполага, че похитителят може да е Стефанов, е неговият шеф в охранителната фирма. Колегите му се разтревожили, когато без предупреждение не се явил на работа вечерта на 23 март. Били изпратени служители в дома му в Кортен, които го намерили отключен, а вътре били документите му и опаковка от патрони. Стефанов имал разрешително за оръжие от 1 декември 2010 до 2015 г. Имал и свой личен пистолет “Байкал”.
Не така обаче стояли нещата с изпитите за шофьрска книжка.
Той се проваля
6 пъти
На 23 март претърпява поредния неуспех. Според негови колеги съобщението, че отново е скъсан, е поднесено унизително.
Първата заложничка пуска в 22,13 ч на 23 март 2011 г. Срещу това получава бронежилетка. Последната в 10,18 ч на 24 март. Именно тя е жената, която е негов глас и предава думите му на преговарящия.
Стефанов обаче не знае, че в банката има още една жена. Управителката Весела Цонева, която при първите изстрели се скрива под бюрото в кабинета си. Тя използва по-шумните моменти на преговори, за да изпраща есемеси с информация отвътре.
През цялото време той следял по интернет новините за него, казват после банковите служителки. Ужасил се, като разбрал, че раненият охранител е в критично състояние, защото си дал сметка, че ако човекът умре, и с него е свършено. Тогава основният сюжет в преговорите става колебанието “да се гръмна или не”.
След като цялата нощ срещу 25 март се чуди какво да прави, внезапно рано сутринта излиза с вдигнати ръце. Оттогава е в затвора. На 16 юни 2014 г. е осъден на 15 г. решетки. След дни ще се разбере дали съдът му е повярвал, че се е променил.