Папа Франциск казва, че се е развълнувал, когато открил “нежността на Църквата” като антидот срещу културата на обидата. “Всички говорят зад гърба на ближния, клеветят. Докато в България и Македония църквата приема с нежност бедните и отхвърлените”. Така разказва папа Франциск пред журналистите, пътували с него в обратния полет към Италия, на връщане от 29-тото му пътуване в чужбина, след като посети България и Македония.
Той си спомня с радост и за първото причастие, дадено в България. “Развълнувах се, защото спомените ме върнаха към 8 октомври 1944 г., на моето първо причастие. Пеехме “О, свети олтар, пазен от ангелите”. Видях тези деца, които се отварят към живота чрез светото причастие с решителност. Църквата се грижи и пази децата, те трябва да пораснат, те са обещание, това нещо съм го изживял. Почувствах как тези 249 деца са бъдещето на България и на Църквата.”
Ето стенограма от разговора на папата с журналистите:
Биляна Жеревска, МРТ: Какво ще запомните от двете държави, които посетихте?
Папата: Това са две съвсем различни държави. България е нация с вековни традиции. Македония, от друга страна, има вековни традиции, но не като държава, а като народ, който определено въстана, за да се превърне в нация. Това е една красива борба!
За нас християните Македония е символ на влизането на християнството на Запад. Християнството проникна на Запад чрез вас всички… тези македонци, които се явиха като сън на свети Павел: „Елате при нас, елате при нас.“ Той тръгваше за Азия, беше мистериозен този повик….
Македонският народ е горд от това, те не пропускат възможността да кажат, че християнството влезе в Европа чрез тях, чрез тяхната врата, защото Павел бе призован от македонец.
България трябваше да се бори толкова много, за да се идентифицира като нация. Само фактът, че през 1800 година мисля, че през 1823 г., повече или по-малко, 200 000 руски войници загинаха, за да се извоюва независимост, от ръцете на турците….. сега да се замислим какво означава 200 000. Толкова битки за независимост, толкова кръв, толкова мистика, за да се консолидира идентичността.
Македония получи идентитет и сега трябва да се консолидира като народ със своите малки и големи проблеми, като името. И двете държави имат християнски, католически и православни, и мюсюлмански общности. Процентът на православните е доста силен и в двете страни с малък брой мюсюлмани и още по-малко католици – в Македония са повече отколкото в България.
Видях и в двете страни добрите взаимоотношения между различните вери. В България го наблюдавах по време на молитвата за мир. Това е нормално и красиво нещо за българите, защото там имат добри взаимоотношения, всеки има правото да изразява своята религия и правото да бъде уважаван. Това ме развълнува. След това разговорът с патриарх Неофит беше…. красота.
Той е човек на Господа, велик човек на Господа.
В Македония бях поразен от думите на президента: „Тук нямаме религиозна толерантност, а уважение.“ Те имат уважение. В днешния свят много ни липсва уважението. Уважение към човешките права, въобще липсва ни уважение към толкова много неща, към децата, към възрастните, това, че мистерията на една държава е уважението.
Peter Nanev, BTV: Откъде намирате сили?
Папата: Ами не от вещици, хахаха! Това ми е дар от Господа!…
Друго екстремно мое преживяване бе първото причастие в България. Бях развълнуван, защото спомените ми се върнаха към 8 октомври 1944 година, към моето първо причастие, когато децата запяха химна 'O santo altare custodito dagli angeli“. Тука някой знае ли го? В този момент усетих, че тези 249 деца са бъдещето на църквата, те са бъдещето на България. Много ви благодаря, молете се за мен. Не искам да си тръгна от тези държави, без да споделя това. Това са моите рози от България, един малък спомен за това стотно пътуване.
Сега ми казват, че ще сервират уиски.