Младите ни лекари бягат в чужбина повече за да специализират, отколкото за пари

https://www.24chasa.bg/novini/article/7442111 www.24chasa.bg
Всяка година стотици новозавършващи медици приключват образованието си с желание да специализират в чужбина. СНИМКА: Николай Литов

70% от завършващите доктори предпочитат развитие навън, Англия най-желана въпреки Брекзит

Промени в наредбата за специализациите може да задържат част от медиците

Младите български лекари искат да заминат в чужбина, защото тук е много по-трудно да специализират и да се развиват професионално. На второ място е проблемът със заплащането. Това показва проучване на “24 часа” сред медици, съсловни организации, депутати, които работят по проблема.

Англия измести лидерското място на Германия като най-желана дестинация за специализация на младите ни лекари, сочат пък данните на Българския лекарски съюз. През 2018 г. най-много са заминали именно за Острова. Въпреки Брекзит такава остава засега тенденцията за 2019-а.

След Англия

се нареждат

Германия,

Франция,

Швеция, Италия

и Ирландия

Иначе от 2015 г. досега медиците, заминали за чужбина, са с около 100 по-малко, сочи справка на БЛС, изпратена до “24 часа”. Тя се прави на база издадени сертификати за добра медицинска практика - документ, който всеки заминаващ лекар трябва да има, за да може да работи в чужбина. Той се издава от лекарския съюз и се подписва от здравния министър.

През 2015 г. сертификат е издаден на 524 лекари, през 2016 г. - на 430, през 2017 г на 390, а през 2018 г. - на 391. От началото на 2019 г. пък документ са поискали 171 лекари. “Не всички от тях обаче са току-що завършили лекари и не всички реално заминават”, казват от БЛС.

На този фон през 2017 г. дипломиралите се лекари в цялата страна са общо 1026, а за 2018 г. - 1058, сочат данните на МОН.

Официална статистика на заминаващите млади лекари няма, а по неофициални данни близо 70% от новозавършващите медици у нас приключват образованието си с желание да заминат. Значителна част от тях наистина тръгват, а трети специализират година-две у нас, но след това предпочитат да продължат развитието си навън. (Какво казват самите специализанти - виж в карето)

Малко са тези, които остават - от една страна, заради финансовия фактор, от друга, най-вече заради трудността да се развиват професионално, разказват те.

Тенденцията не е нова. Доказаха го за пореден път и резултатите от Националната здравна карта, изготвена преди година, която показа недостиг и дори липса на специалисти по дадени специалности в цели области.

Темата за специализациите на младите лекари седи на дневен ред от години, но решения се търсят на парче. Сред основните проблеми са

липсата на

достатъчно

места за

специализация,

неприемливи

условия на труд,

корупционни практики, непрозрачност при подбора на специализантите и при изпълнението на сключените трудови договори между младите лекари и болницата - база за обучение. Освен това дори по време на специализацията си те плащат такса за обучение, а нерядко дори не взимат заплатата, която им се полага. Това означава, че

заедно с

обучението им

в университета

трябва да има

кой да ги

издържа

поне 9 г.

“Темата за специализациите се поставя много често на заседанията на парламентарната здравна комисия. Това е един от основните и ключови проблеми в страната и е може би равен с този за заплащането като начин за задържане на младите колеги тук. Сега, като отидат в Германия, започват веднага да специализират при едно много добро заплащане”, коментира д-р Нигяр Джафер, зам.-председател на Народното събрание и бивш шеф на здравната комисия. Запитани защо напускат, младите казват, че не е водещо заплащането, а средата и трудността да се развиват професионално, обяснява тя.

Според сега действащата наредба завършилите лекари се явяват на писмен изпит в избраната специалност. Сесиите са две - през май и декември, трябва да се изкара оценка над 4. След това обаче няма регламентирани правила, по които да се подбират специализантите. Изборът се прави от комисия в самата болница - база за обучение, което се приема от кандидатстващите като субективизъм и ограничава възможностите им. Затова сега с промени в наредбата за специализациите здравното министерство предлага

обявените места

за специализация

да се заемат

чрез конкурс

по реда на Кодекса на труда. 

Премахва се и неудобството, което кара някои студенти да изчакват по близо 7 месеца, за да се явят на изпита. В момента за сесията през май те трябва да са приключили обучението си и да подадат всички необходими документи още до 28 февруари, а за тази през декември - до 30 септември. С промените тези срокове са удължени и за майската сесия ще се кандидатства до 30 април, а за декемврийската - до 30 ноември.

Предлага се още да отпадне обвързването на семестриалната такса на специализантите с минималната работна заплата. Сега тя не може да надвишава 50% от нея, което към момента е 280 лв. Предвижда се да стане постоянна от 230 лв.

Проблемът с липсата на специалисти задълбочава дисбалансите в отделните региони. Все по-осезаем става и недостигът в тесните специалности като имунология, детска ревматология, детска психиатрия, както и в широките специалности - хирургия, анестезиология, патоанатомия, ревматология, хематология. В някои региони проблемът е още по-голям, защото няма как да се покрият стандартите в областните болници - сред основните условия те да работят по различните клинични пътеки е да имат интензивно отделение, а за него са нужни анестезиолози и реаниматори, каквито не достигат. Ако в една областна болница няма даден специалист, това често значи, че такъв няма и в цялата област и пациентите трябва да търсят медицинска помощ надалече.

Бройките за специализации в отделните специалности се определят всяка година със заповед на здравния министър, водеща сега е заявената от самите болници бройка. Обикновено обаче местата са само 1-2 за съответния регион и/или лечебно заведение и най-често предварително е ясно кой ще ги заеме.

Лечебните заведения не заявяват повече бройки, защото преди години те бяха задължени да плащат заплати на специализантите си в размер на две МРЗ, които трябва да отделят от бюджета си.

Това, от една страна, е непосилно за болниците, а от друга, се получава парадокс, при който лекар с две специалности взима 800 - 1000 лв. заплата, а специализантът, обучаван от него - равна или дори по-висока. Това не само води до отлив на лекари към по-големи болници, но и

самите доктори

не са мотивирани

да обучават младите си колеги.

В опит да се справи с този проблем здравният министър Кирил Ананиев предвижда държавата да увеличи не само размера на субсидията, която плаща на болниците за обучение на млади лекари, но и такава да се дава за повече специалности.

Необходимостта им ще се определя от доклад на Националния център по обществено здраве и анализи, изготвен спрямо състоянието на специалистите в здравеопазването. Ще се улесни и приемът в тях.

Младите лекари, за които държавата е плащала обаче, ще

трябва да останат

да работят 3 г.

в България,

като ще могат да избират между болници, определени от министъра съобразно здравните нужди на населението.

Облекчават се условията и за специализантите по “Обща медицина”, които сега не получават възнаграждения по време на специализацията си. Липсата на доходи е една от основните причини от 2015 г. досега специализиращите за лични лекари да са едва 66, затова промените предвиждат те да могат да сключват трудов договор с базата за обучение и да получават възнаграждение.

Д-р Йоана Софрониева, специализант в Германия: Взех решението да замина за 5 минути, 2 години по-късно не съжалявам

“Да замина за специализация в Германия, бе решение, което взех за 5 минути. Почти 2 години по-късно не съжалявам. Обичам България и ми липсва. Прибирам се често, но само защото семейството ми е там.” Това споделя 28-годишната д-р Йоана Софрониева от Разград. 

Дипломата си взима през януари 2017 г. Още преди да завърши обаче, започва да търси място за специализация в София. “Оказа се, че трябва да търсиш познати, особено когато самият ти имаш изисквания и не търсиш да започнеш в коя да е болница.

До истинско интервю

така и не стигнах,

само до разговори с

хора, които могат да

ми “уредят” място

за специализация”, разказва тя. Заминаването не било част от плановете ѝ, но у нас я разочароват ограничената възможност всеки да специализира там, където иска, неадекватното заплащане на места, недостатъчното инвестиране в обучението на младите лекари под формата на семинари, конгреси, курсове - защото, ако искат да посещават такива, специализантите обикновено плащат сами за тях. “Специализантът е млад лекар, без опит, но с мотивация и енергия за трима и ако тя се отнеме още в началото, какво ни очаква? На младите лекари трябва да се възлагат повече отговорности, достъп до абсолютно всички изследвания, процедури и операции, инвестиция в обучението им и подобаващо заплащане”, категорична е д-р Софрониева.

До момента от общо 6-имата ѝ колеги в групата ѝ в МУ - София, в чужбина работят петима - двама в Германия, двама - в Швейцария, а един се готви да заминава сега. “От всички само един се прибра в родния си край и специализира там. Като обща бройка от курса ми нямам представа, но мисля, че не са толкова много, както други години. Но има много, които започват в България, работят 1-2 години и заминават. Така се случи с две момчета от моята група. Главната причина за решението им е финансовият фактор, но имат и лични мотиви”, разказва младата лекарка.

Избира болницата в немския град Фулда основно защото е впечатлена,че търсят млади лекари с мотивация за работа. “Изпит не съм имала, немски не говорех така добре, практически опит нямах. Поканиха ме на интервю и да поработя за няколко дни. После шефът ми се допита до екипа си и останалите специализанти. Бях одобрена и можех да започна. Това се случи на 1 октомври 2017 г.”, обяснява д-р Софрониева. Отнема около месец да се преведат всички документи.

“От условията на

работа съм повече

от доволна, от

заплащането -

презадоволена

Започнах от нулата, а вече давам нощни дежурства сама. Главният ми лекар си е вкъщи и идва само ако не мога да се справя. Работя с модерен ехограф, дава ми се възможност да оперирам. Ежедневно се занимавам с патологична (рискова) бременност. Работното ми облекло е осигурено от болницата. Мога да пускам каквито пожелая лабораторни изследвания, колкото е необходимо. Разполагам с бюджет от 1000 евро на година, който може да използвам за обучения. Отделно голяма част от сумата, която сам си платил за обучения, пътувания, свързани с работата и т.н., също се връща. Така реално един специализант

може да получи

до 3000 евро

средно”, разказва тя на втората година.

Още не знае дали ще се върне в България. “Искам лекарите да получават финансовото възнаграждение, което заслужават. Искам модерни болници. Искам да работя истинска медицина и да имам възможност да пускам толкова изследвания, колкото са нужни на дадения пациент. Не искам да говоря за пари с пациентите си. Искам българският народ да има доверие в българския лекар. И българският лекар да се научи да “печели” това доверие”, казва Йоана.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

В Гърция се премести Лора Крумова. Бившата водеща на "Комбина" реши да избяга от родината за неопределен период. Журналистката и цялото й семейство вече живеят на остров Лемнос. През 2018-а Лора излезе в майчинство, за да се грижи за дъщеричката си Мина и повече не си намери ново място в тв ефира.

Труп на бебе делфинче изплува на централния плаж във Варна. Мъртвото животно е забелязана вчера рано сутринта. След сигнал от разтревожени хора екоинспекцията в морската столица ще направи проверка по случая. Служители ще свалят биометрични данни на бозайника, за да установят причината за смъртта. 38 са загиналите китоподобни по нашето Черноморие

С нова порция обвинения се сдоби соченият за дясна ръка на Божо Кравата крими герой Иван Терзийски-Веждата. Наред с делото за участие в наркобандата на Божидар Кузманов Веждата застава пред Темида и заради нападение над ченгета. Повод е предотвратен опит да се саморазправи със съпругата си Розалия. Като бонус към това Веждата ще отговаря за закана