Европа пътува към себе си, а Р Северна Македония е на прав път

https://www.24chasa.bg/novini/article/7450084 www.24chasa.bg

Разговор с доц.д-р Александър Йорданов

- Г-н Йорданов, като политик и дипломат, Вие несъмнено следите процесите в Европейския съюз. Накъде се е запътила Европа, ако я погледнем през призмата на Брекзит, протестите на „жълтите жилетки” във Франция, полемиките за нейното бъдеще.

- Европа пътува към себе си, макар да изглежда, че в момента се намира на кръстопът. Има политици, които предлагат тя да се върне назад, към познато минало. Това е миналото на „националните държави”, на Европа на „отечествата”. Това е минало, което ни остави в наследство две световни войни и над 100 милиона неживяни живота. Завеща ни гибел, омраза и страдание. Но като казвам, че Европа пътува към себе си имам предвид, че Европейският съюз е създаден като постоянно развиващ се във времето геополитически процес. Това е изводът, който направиха още през 2004 г. в доклад Курт Бийденкопф, бивш министър-председател на Саксония и бивш председател на германския Бундесрат, проф. Бронислав Геремек, един от основателите на полската "Солидарност", бивш полски външен министър и бивш председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, проф. Кшищоф Михалски и Мишел Рокар – бивш министър-председател на Франция, все големи имена в европейската политика и наука. Те формулираха условията за още по-тясно „сцепление” на Европейския съюз и поясниха, че ЕС не е застинало във времето и пространството обединение на държави. Той е подвижна „платформа”, чиято тенденция на развитие е към още по-голямо единство и интеграция, към федерализация. Впрочем, това е и българска идея, която датира още от средата на 20-те години на миналия век и която най-ясно е изразена от видния наш учен проф.д-р Иван Шишманов, който дори мечтае за деня, когато ще живеем в Европейски съединени щати.

- И все пак, има спорове за бъдещето на ЕС.

- В споровете се ражда истината. Към момента Брекзит е във фризера. Великобритания ще избира отново евродепутати. Британският премиер г-жа Тереза Мей като нищо ще си загуби поста, но ЕС ще продължи към своята още по-голяма интеграция. Що се отнася до протеста на „жълтите жилетки”, то неговата първоначално справедлива може би кауза, постепенно се загуби. Една от причините е, че мечешка услуга на „жилетките” изигра подкрепата за тях от страна на крайно десни и крайно леви антиевропейски „симпатизанти”, обслужващи руската хибридна пропагандна война срещу Европа.

- Кои тогава са най-големите опасности пред Евросъюза?

- Проф. Бронислав Геремек в една от своите книги казва, че „бъдещето на Европа зависи от това дали националния егоизъм и прагматичното мислене ще могат заедно да действат в категориите на общия европейски интерес.” Опасностите вътре в Европа винаги са идвали от две страни –национализъм и левичарство. Има период в историята на Европа преди Втората световна война, когато тези тенденции другаруват. Съюзът на Хитлер със Сталин от август 1939 г. е типичен пример. Партията на Хитлер е националсоциалистическа и работническа дори. Затова и трябва да бъдем винаги нащрек, когато забележим неомарксистки и болшевишки възгледи от една страна и от друга – възраждане на националистически доктрини под каквато и да е „благовидна” форма. Днешната руска „православна” и „славянофилска” политическа доктрина е точно тази опасна форма. И не случайно тя атакува европейска България, има свои привърженици у нас.

- Какви тогава са нашите национални интереси и как те да бъдат защитени?

- Българският национален интерес е да престанем да бъдем европейци „не дотам”. Помним Алековите думи: „Европейци сме ние, ама все не сме дотам”. Време е това „не дотам” да го изхвърлим от живота си. Важно е да се разбира,че България може да успява не в разделена Европа, а само в още по-единна Европа. Това за нас е Conditio sine qua non, т.е условие без което не можем да се оправим по никакъв начин. Още повече, че сме в гранична зона. На изток и юг от нас са държави, които не гледат с добри очи нашия европейски свят и дори в определен смисъл са негови противници. И не бих твърдял това за хората в тези държави, които имат голям мерак да живеят в Европа, колкото за управляващите ги политици. В случая визирам днешните президенти на Русия и Турция. Повече Европа в България ще означава и рязко подобряваме на стандарта на живот в нашата страна. Но преди това се изисква много работа и най-важното – сами да не лъжем и крадем себе си. В държавите в които има „повече Европа” хората живеят по-добре.

- Но защо тогава се говори за център и периферия в ЕС, за Европа на различни скорости?

- Историята няма скоростомер. Това, което в живота ни се случва „бързо” по-късно често води до трагично изоставане. Типичен е примерът с т.нар. Октомврийска социалистическа революция. Тя се случва за месец, но 70 години по-късно резултатът от нея – държавата Съветски съюз, изчезна от картата на света. Важно е ние, българите, сами да осъзнаем, че изолирането ни от Западна Европа по време на комунизма бе пагубно за държавата ни. Затова и се налага сега да не се туткаме, а да ускорим „скоростта”, да включим на по-висока предавка. Това е решението, за да се стопи преднината на едни пред други държави в Еврпопа. Няма как да кажем на тези, които са пред нас – спрете, не се развивайте, чакайте, стойте на едно място, защото ние още се мотаме и не можем да превключим лоста на скоростите или ни е блокирала скоростната кутия. Ако нещо трябва истински да ни тревожи, това са антиевропейските партии в България, тези които по-скоро са готови да обърнат движението ни на изток. Те ни мислят лошото, те са нашите „обратни”.

- Г-н Йорданов, съседна Р Северна Македония вече има нов президент. Вие сте били посланик в тази държава. Накъде се е запътила тя и как в бъдеще ще се развиват българо-македонските отношения.

- Изборът на Стево Пендаровски за президент е много положителен сигнал за целия регион на Западните Балкани. Положителен е той и за нашите двустранни отношения. Първо, защото Пендаровски е убеден евроатлантик. Той бъдеще на Р Северна Македония извън ЕС и НАТО не вижда. И това е говорил много отдавна, далеч преди изобщо да знае, че някой ден ще стане президент. Познавам го като съветник на президентите Борис Трайковски и Бранко Цървенковски, затова и съм така сигурен. Можем да приемем, че Р Северна Македония вече премина прага за членство в НАТО и е въпрос на няколко месеца да стане пълноправен член. А това е от полза за България, защото така се усилва зоната на сигурността и отбраната в нашия регион. Що се отнася до членството в ЕС страната предстои да извърви труден път– първо да започне преговори и след това да ги приключи успешно. Това ще отнеме период от около пет години. И ще зависи от много други фактори – главно от стабилността на региона, от политиката ѝ спрямо съседните държави, както и от тяхната политика спрямо нея.

- Означава ли това, че България ще подкрепя безкритично Р Северна Македония за членство в ЕС.

- Означава, че България трябва да покаже европейско отношение. А това означава да обсъждаме открито двустранните отношения. Да няма тема, която да ни притеснява. В отношенията между държавите винаги има история и настояще. В българската средновековна, възрожденска и нова история – до 1944 г., съществуват предците на днешните македонци. Съществуват като българи от Македония, като македонски българи. И тъй като става дума за история, те такива трябва и да си останат в нея. Такива, каквито сами са се определяли, такива каквито сами езиково са се изразили на „некнижен български език”. Преди година издадох книгата „Непознатият Александър Караманов”, в която с автентични текстове доказах, че този млад македонски поет, загинал трагично през 1944 г. е мислил за българи и македонци като за един народ. Но тъй като отношенията между държавите не са само история, но и настояще, то би трябвало България да направи много повече за икономическото подпомагане на Р Северна Македония – чрез инвестиции, инфраструктурни проекти, чрез по-засилен бизнес диалог. В същата посока вече действат южните ни съседи, гърците. Интересите ни ще се пресичат, но това ще е от полза за всички държави в региона и на първо място за Р Северна Македония.

- Г-н Йорданов, благодаря ви за отговорите.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Доц. д-р Александър Йорданов е Председател на XXXVI Народно събрание, депутат в VII ВНС, както и в XXXVII и XXXVIII НС. Бил е посланик в Полша, Литва, Латвия, Естония и в Р Македония. Автор е на научни трудове върху историята на българската литература, както и на книги с политически анализи и мемоари.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

С плаж и майтапи преминаваше лагерът ни, но не и с тренировки! Скандалните разкрития направи пред съда футболист, участвал в уговорени мачове в родната "Б" група! Смелчагата, дръзнал да проговори за далаверите в първенството, е Християн Гачев. Той бе привикан в спецсъда, за да разкаже за шашмите със спортни срещи,

Легенди се носят за съдбата на митичния снайперист Красимир Станчев-Легионера. Версиите са десетки. От предположение, че е станал наемник на грузинската мафия, до слух, че е убит и трупът му е положен в безименен гроб в полите на Витоша. Вече 15 години родната полиция издирва Легионера по подозрение,

Вдовицата на Георги Илиев-Главния Мая тихомълком се е отървала от скандалния хотел „Дюн“ в курорта Слънчев бряг, показа проверка на "България Днес". Сделката е част от трансформацията на страховитата в миналото групировка ВИС-2. Тя стартира преди около две години с мащабно закриване на фирми и разпродажба на имоти,