Денят е много хубав, за да се занимавам с Панов, каза обвинител №1
Защо Корнелия Нинова поставя въпроса за правомощията на главния прокурор сега, а не го повдигна преди година, година и половина или поне преди 5 месеца, попита в понеделник главният прокурор Сотир Цацаров след среща с президента Румен Радев. Тя продължи час и двайсет минути и бе първата от поредицата консултации, които държавният глава ще проведе в следващите дни по повод предстоящия избор на нов обвинител №1.
Мандатът на настоящия изтича на 10 януари догодина.
В неделя в Асеновград Нинова поиска законовите промени в правомощията на главния прокурор да станат преди избора на наследник на Цацаров.
“В това според мен
липсва
всякакво
логично
обяснение
освен политическата конюнктура”, коментира Цацаров. Той припомни, че преди Консултативния съвет при президента, посветен на борбата с корупцията на 8 април, Нинова отново говорила “за ограничаване на безконтролната власт на главния прокурор и промяна в правомощията му”, но на самото заседание казала съвсем различни неща.
“Останах удовлетворен, че
не видях
съвпадение
между
позицията на
Нинова и тази
на президента
Той изрази ясното становище, че каквито и промени да бъдат обсъждани, това трябва да стане при действащ главен прокурор, който да представлява професионалната общност и да защитава нейните интереси”, каза Цацаров. Пред него Радев демонстрирал ясно разграничение от позицията на Нинова.
Цацаров припомни, че мястото, където се вземат подобни решения, не е президентството или “Позитано” 20, а парламентът.
Според него до три седмици правосъдният министър Данаил Кирилов щял да внесе промени в закона, свързани с контрола върху главния прокурор, а в съдебна фаза - справедлив процес по отношение на шефовете на върховните съдилища. “Защото в съдебната фаза пирамидата е същата”, каза Цацаров. По думите му проектът, който Кирилов ще внесе, щял да изненада доста хора с предложенията.
“Мога, но не искам да коментирам казаното от г-н Панов по една проста причина - междуинституционални конфликти не са необходими, лични - още по-малко”, каза Цацаров по повод казаното от шефа на ВКС пред еврочиновници. “И днес денят е много хубав, за да се занимавам с него”, добави той.
Цацаров обясни, че като прочел паметните бележки от срещите с евроинспекторите, “не го хванало срам от това, което казал”. “Не искам да коментирам други, но и тях не ги е срам”, добави той, без да спомене шефа на ВКС.
Главният прокурор определи срещата с Радев като “преминала в откровен дух и спокоен тон”. Според него обаче била подранила. “Изключително важно е тези консултации да покажат волята на държавния глава за стриктното спазване на конституцията и да не се превръщат в процес, който може да бъде тълкуван като опит за влияние”, каза още Цацаров.
Радев пък изразил очакванията си от ясни и прозрачни процедури при номинациите.
Процедура!
Предложенията за следващ главен прокурор най-рано на 10 юли
ВСС ще избира за четвърти
път шеф на прокуратурата
Първите предложения за следващ главен прокурор може да бъдат направени още на 10 юли. Според закона това е най-ранната дата, на която трябва да започне номинирането на кандидатите за следващ обвинител №1. Мандатът на настоящия - Сотир Цацаров, изтича на 10 януари догодина. Най-късната дата за издигане на кандидатури е 10 септември.
Номинации може
да правят
най-малко
трима от
членовете
на ВСС, който е от 25 души, както и правосъдният министър. Досега обаче не се е случвало правосъден министър да издига кандидат за поста на някого от тримата големи в съдебната система.
Вероятно след още едно заседание Сотир Цацаров ще предложи на прокурорската колегия на ВСС графика от дати, свързан с избора. Ако тя го одобри, предложението ще бъде внесено в пленума на ВСС. За това съобщи самият Цацаров в понеделник. “Проблемът не е само в издигането на кандидатури, а във всички срокове, свързани с представянето на концепция, двата месеца, през които тя трябва да е на страницата на ВСС, сроковете за даване на становища по нея”, каза той.
Правомощията на главния прокурор са определени от конституцията и Закона за съдебната власт. В тях е казано, че той ръководи и представлява прокуратурата.
Също така негово задължение е да организира работата на Върховната касационна, Върховната административна прокуратура, националното следствие и на шефовете в прокуратурата. Пак той разпределя работата на своите заместници, назначава и освобождава служителите в двете върховни прокуратури и издава инструкции и указания.
Следващият главен прокурор ще е
четвъртият,
избран от ВСС,
и 7-ият от
демократичните
промени
На 10 ноември 1989 г. на поста е Васил Мръчков, който е главен прокурор от 1987 г. В следващите две години се сменят двама - Евтим Стоименов (от 14 декември 1989-а до 6 ноември 1990 г.) и Мартин Гунев, който е главен прокурор до 19 февруари 1992 г.
След това за 7 години начело на прокуратурата е Иван Татарчев. Той е първият избран от ВСС. На 16 февруари 1999 г. е наследен от Никола Филчев, чийто мандат изтича през февруари 2006 г.
След него е избран Борис Велчев, който сега е председател на КС. Тъй като Велчев напуска два месеца преди края на мандата, за да отиде в КС, поста временно пое Бойко Найденов, по онова време шеф на националното следствие.