Пенчо Славейков редактира “Даваш ли, даваш...”

https://www.24chasa.bg/novini/article/7452499 www.24chasa.bg
ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

Поетът прекръщава героя от Никола на Йово

Една литературна загадка, която не ми е давала мира още в студентските години. Всъщност отговорът ми беше подсказан още преди половин век от моя университетски преподавател по български фолклор - незабравимия професор (по-късно академик) Петър Динеков.

Четейки за изпит по неговия предмет, ми попадна в ръцете полуизтрито циклостилно копие на негова лекция, посветена на разните варианти на една народна песен. Те имаха различен сричков размер и значителна дължина, а доколкото си спомням - и имената на възпяваните герои там бяха различни, но всички те говореха за онази драма от робското време, която познаваме като една от най-вълнуващите български песни: “Даваш ли, даваш, балканджи Йово”.

АКАД. ПЕТЪР ДИНЕКОВ

В циклостилната лекция имаше и кратък коментар, където професорът изказваше със сигурност предположението, че тази народна песен e станала такава, каквато е известна днес, след преработка на поета Пенчо Славейков…

ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ

Споменатите циклостилни листове изчезнаха в суматохата на онази изпитна сесия, не срещнах подобно твърдение и след това - било в книга или отделна статия. Не откривах нещо повече по този въпрос и в други отпечатани лекции, разпространявани във Филологическия факултет. Но тогава и дълго след това в паметта ми често прозвучаваше драматичната ритмика на думите: “Даваш ли, даваш, балканджи Йово”. Различна от силабическия словоред на народната песен, тя напомняше с нещо Дебеляновото стихотворение: “Помниш ли, помниш ли тихия двор…”, (усеща се дактилният ритъм, познат от личното творчество; в песента има и цезура в средата на всеки стих – нещо, което е характерно повече за авторските творби).

Тази народна балада несъмнено

носеше следи

от ръката на

истински поет

Ако се вгледаме по-внимателно, ще открием в нея и други характерни елементи на личното творчество – по-лаконичен изказ, стегната композиция, изразителен финал. А както вече споменах, повечето народни песни са предимно в силабически стих, нямайки допирни точки с дошлото по-късно в авторската поезия тоническо стихосложение.

Може би трябва да направя и признанието, че не всичко от поетическото творчество на Пенчо Славейков ме е изпълвало с възторг. Допада ми тихата лиричност в “Сън за щастие” например, но все не успявам да прочета до края епоса “Кървава песен”, за който са правени обширни (и предимно позитивни) литературни анализи. Предпочитам да разгърна отново “Записки по българските въстания” на Захарий Стоянов, отколкото стихотворната сага на Пенчо Славейков, посветена на същата епична тема. Но нека оставим такъв дискусионен въпрос на литературните специалисти.

Ще допълня само, че нито за миг не съм си казвал, че моят университетски професор е изрекъл погрешно предположение. Повече от половин век носех в себе си убеждението, че Пенчо Славейков, именитият поет и създател (така също) и на “Книга на песните”, посветена на народното творчество, е направил с истинско вдъхновение тази преработка, съпроводена впрочем с благороден отказ от авторство или съавторство.

Често съм си мислил, че баладата, представяща ни драмата на балканджи Йово, звучи толкова просто и силно, по народному, не само поради страховития си сюжет, но и защото поетът е пренебрегнал какъвто и да е белег на авторство.

Даже си казвах и това - ако Пенчо Славейков беше направил изцяло авторска творба на тази тема, съобразена с негова лична литературна концепция, баладата за балканджи Йово едва ли щеше да носи същия неповторим заряд…

И някак неочаквано открих потвърждение на моите размишления, тръгнали от онези думи на Петър Динеков. В едно доста по-ново издание на “Книга на песните” (Български народни песни, отбрани от Пенчо Славейков, издателство “Отечество” 1995 г.), неотдавна прочетох тази песен - такава, каквато всички я знаем. На самата страница, където се намираше творбата, пак няма никакъв знак за поетовата преработка на песента. Но съвсем в края на книгата, в бележките по изданието, литературният критик Борис Делчев ни предоставя следната информация:

“…За да дадем все пак нагледна представа за работата на Пенчо Славейков, не ще е излишно да приведем един характерен пример - да приведем първообраза на онази песен, в която той може би най-много се е отдалечил от оригинала. Става дума за песента “Даваш ли, даваш, балканджи Йово” (N:186 от това издание), която той е взел от сборника на Стефан Веркович. В посочения източник тя има този вид (запазва се пунктуацията на оригинала).

Море даваш Никола,

хубава Яна на турцка вера?

Море глава си давам войвода,

Яна не давам на турцка вера.

Та му отсекоха едната ръка.

Море та гу питат, и гу разпитат:

Море даваш Никола,

хубава Яна на турцка вера?

Глава си давам войвода,

Яна не давам на турцка вера.

Отсекоха и другата му ръка,

море па гу питат, и гу разпитат:

Море даваш Никола,

хубава Яна на турцка вера?

Море глава си давам войвода,

Яна не давам на турцка вера.

Море отсекоха му едната нога

море па го питат, и го разпитат:

Море даваш Никола,

хубава Яна на турцка вера?

Море глава си давам войвода,

Яна не давам на турцка вера.

Море отсекоха му и другата нога,

море па гу питат, и гу распитат:

Море даваш Никола,

хубава Яна на турцка вера?

Море глава си давам войвода,

Яна не давам на турцка вера.

Те му искараха едното око,

море та гу питат, та гу распитат:

Море Яна му вели, вели, говори:

Остани сбогом, брат ми Никола!

Айде сос здравие хубава Яна.

Ноге си немам да те испрата.

Ръке си немам да те приг’рна.

Очи се немам да те вида.”

Ето това е стародавната песен, от която Пенчо Славейков е изваял онзи вълнуващ шедьовър “Даваш ли, даваш, балканджи Йово”.

Нямам претенции за

първооткривателство

на този удивителен литературен факт - вече споменах, че най-малко двама наши писатели в предишните десетилетия са направили творческо усилие да хвърлят светлина върху него.

Но съм сигурен, че истината за този факт е останала предимно в тесен литературен кръг. На пръсти се броят българите, които знаят за това съавторство, извисило думите на тази народна песен до върховете на Балкана, до безсмъртните звезди, помнещи онова мрачно време.

Мисля си, че само това да е направил през своя творчески живот Пенчо Славейков, той заслужава мястото си в поетическия пантеон на България. А поетът е направил много повече. Ето и Пенчовата публикация на песента - такава, каквато повечето от нас я знаем.

Даваш ли, даваш, балканджи Йово

хубава Яна на турцка вера?“

Море, войводо, глава си давам,

Яна не давам на турцка вера!

Отсекоха му и двете ръце,

та пак го питат и го разпитват:

„Даваш ли, даваш, балканджи Йово,

хубава Яна на турцка вера?“”

Море, войводо, глава си давам,

Яна не давам на турцка вера!

Отсекоха му и двете нозе,

та пак го питат и го разпитват:

“Даваш ли, даваш, балканджи Йово,

хубава Яна на турцка вера?”

Море, войводо, глава си давам,

Яна не давам на турцка вера!

Избодоха му и двете очи,

и го не питат, нито разпитват,

току се зеха хубава Яна,

та я качиха на бърза коня

да я откарат долу в полето –

долу полето, татарско село.

Яна Йовану тихом говори:

– Остани сбогом, брате Йоване!

– Хайде със здраве, хубава Яно!

Очи се немам аз да те вида,

ръце си немам да те прегърна,

нозе си немам да те изпрата!”

Тъй като първата ми публикация за песента “Даваш ли, даваш, балканджи Йово” във вестник “Словото днес” предизвика значителен интерес (няма да скрия, че имаше и гласове, които настояваха за допълнително аргументиране на тезата за съавторството на Пенчо Славейков), предлагам своите предишни и сегашни аргументи:

1. Това съавторство на Пенчо Славейков се доказва от изчистената силаботоническа ритмика, от значително по-стегнатата композиция и от извисения финал, в който има и нови стихове:

“…Избодоха му и двете очи,/И ГО НЕ ПИТАТ, НИТО РАЗПИТВАТ/ ТОКУ СИ ЗЕХА ХУБАВА ЯНА, / ТА Я КАЧИХА НА БЪРЗА КОНЯ/ ДА Я ОТКАРАТ ДОЛУ В ПОЛЕТО/ ДОЛУ В ПОЛЕТО, ТАТАРСКО СЕЛО”. По друг начин е направена и новата градация на последните три реда.

2. Появата на понятието “татарско село”, липсващо в народната песен, записана от Веркович, подсказва, че поетът е искал да напомни, че в жестокостите спрямо българското население понякога са участвали и други етнически групи от същата “вера”.

3. Мисля, че Пенчо Славейков е сменил името Никола от първоначалния текст на песента с “балканджи Йово”, за да внуши обобщението, че такава драма са преживявали българите и от двете страни на Балкана. (Въпросната песен е записана най-напред в Югозападна България, в македонските предели на родината ни. Сборникът на Стефан Веркович, откъдето е взет първоизточникът, се нарича “Народне песне македонски бугара”). Може би с обръщението “балканджи” Славейков подчертава и самотността на Йововия дом в полите на Балкана - нещо, което го прави лесна плячка на насилниците.

4. Така преработената песен, изваяна с нова ритмика, цезура в средата на стиха и т.н. сега не би могла да се изпее с предишната мелодия (ако тя по щастлива случайност е запазена).

ВЕЧЕ ИМАМЕ НОВО ЛИТЕРАТУРНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ, ТРЪГНАЛО ОТ НАШИЯ ГЕНИАЛЕН ФОЛКЛОР И УСЪВЪРШЕНСТВАНО ОТ ТАЛАНТЛИВА ПОЕТОВА РЪКА. Този факт ни дава още един повод да си спомним, че Пенчо Славейков е син на П. Р. Славейков - голям възрожденски поет и усърден събирач на множество народни умотворения.

Още в детството си Пенчо Славейков е живял в атмосферата на преклонение към народната песен, имал е чувствителни сетива за нея. Подобен усет той проявява и в някои свои авторски творби - напр. в “Неразделни”.

Без да се възприемам, както вече заявих, за първооткривател на това малко познато съавторство, истински се радвам, че мога да посоча творческото участие на един голям български поет в извайването на най-вълнуващата българска балада.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Пребитият служител на "Левски" Цветан Вълчев е получавал заплахи отдавна, научи "България Днес". Те са били отправени от определена фенска групировка заради работата му в клуба. Първите подобни атаки към него са отпреди повече от година и половина, когато собственик беше Спас Русев. В основата са продажбата на рекламни продукти на "Левски".

С присъда заради неизпълнен договор се е уредила фирма на героя от ъндърграунда Димитър Вучев-Демби, показа проверка на "България Днес". С решение на Пловдивския районен съд Демби се задължава да изплати принудително 5398,09 лева главница заедно с натрупаните лихви и съдебни разноски за още над хиляда лева на местно транспортно дружество.

Ексхумация на тялото на легендарния банков обирждия Джон Дилинджър ще бъде направена през септември. Трупът му ще бъде изровен, за да се установи неговата самоличност. Гангстерът е направен на решето през 1934 г., след като влюбената в него българка Анна Акълиева го предава. До ден днешен се носят легенди за истината около смъртта му.