Нови гласове откъм бизнеса за реформа, след като “24 часа” засече рязко увеличаване на болнавите между Великден и Гергьовден
Нужна ли е реформа в системата на болничните? Нов прочит на този дългогодишен дебат провокира поредната разработка на “24 часа” от 13 май - че Националният осигурителен институт засича съмнително увеличаване на болните работници и служители около празниците. Тъй като между Великден и Гергьовден се получиха общо 8 почивни дни с разпръснати между тях 3 работни, много хора се изхитриха да ги слеят в цяла ваканция с помощта на болнични. Така някои си отпочиваха/оздравяваха 11 дни накуп.
Как е в Европа?
В 13 от 28-те членки на ЕС първите 1 до 3 дни от болничните не се плащат от никого.
Този период на
изчакване важи в
Австрия, Гърция,
Италия, Естония,
Испания, Кипър,
Франция, Чехия, Латвия, Малта, Португалия, Холандия и Швеция.
Мярката цели да се избегнат злоупотребите. Именно в тази посока се опитва да прокара промени и българският бизнес (виж долу). Най-строга пък е Ирландия, където работниците не получават нито цент през първите 6 дни.
В някои държави има ограничения за самостоятелно наетите лица, където първите дни не се плащат. Така в Дания това ограничение е 2 седмици, в Хърватия - 6.
В повечето страни работодателят изплаща част от обезщетението за временна неработоспособност, като сроковете са различни. Нищо не плащат шефовете за болнични в Гърция, Ирландия и Португалия. В Словакия държавата започва да плаща 55% от заплатата от 11-ия ден. Обезщетението за болест се намалява наполовина, когато тя е следствие от алкохолна интоксикация или употреба на други вещества, довели до пристрастяване.
Обезщетението е между 50 и 70% в Австрия, Белгия, Гърция, Кипър, Испания, Италия, Словакия, Португалия, Унгария, Чехия, Франция, Германия, Естония, Холандия и Хърватия.
В Румъния е 75% от средната месечна заплата от последните шест месеца. В Люксембург се дават 100%.
У нас първите 3
дни от болничния
се покриват
от работодателя в размер 70% от дневното брутно възнаграждени. Условието е да са плащани социалноосигурителни вноски за предходните 18 месеца. След 3-ят ден стават 80% и се поема от държавата.
Така при 5 дни домашно лечение и брутна заплата 1000 лв. на месец, за първите три дни болнични ще получите от работодателя 33,3 лв. на ден, или общо 99,9 лв. За следващите два дни обезщетението се поема от НОИ, който трябва да ви изплати 76,2 лв.
Българите са
ползвали общо
болнични за
17 594 959 дни
миналата година, за тях държавата е изплатила 549,24 млн. лв. Средно болните са взели 198,86 лв. - 31,22 лв. на ден.
Устойчив е ръстът на болничните. Като цяло през 2018 г. са били с близо 500 хил. дни повече спрямо предходната година. А изплатените пари - с над 50 млн. лв. повече. Жените боледуват по-често, но получават по-ниско обезщетение заради по-ниските си доходи. 499 хил. души са ползвали първичен болничен лист, после близо половината от тях са го продължили. 473 обезщетения са били платени заради болни зъби.
Според експертите броят на болничните у нас расте заради застаряващото население и лошия здравен статус на нацията. Вдигат се и тези за гледане на болно дете - с 60 хил. дни за м.г.
Сметките на експерти показват, че
бизнесът губи
около 170 млн.
лв. всяка година от болнични листове. И алармира за все повече фалшиви болнични, като
около празниците те
се вдигат с близо 30%
У нас има средно над 8 дни отсъствие от работа по болест, а в ЕС червената лампа за злоупотреби светва, ако се премине границата от 6 дни, обясняват специалистите.
За реформа се обяви и управителят на НОИ Ивайло Иванов в интервю за “24 часа”, но настоя тя да не е за сметка на държавата. А бизнесът се бори за промяна от 10 г. - тогава, заради кризата от 2009 г., бе решено първите три дни да се поемат от работодателя, но тази временна мярка стана постоянна.
Владимир Каролев: Първите два дни да се оформят като неплатен отпуск
Христо Николов
Хитринката да си вземеш болнични с цел да си направиш т.нар. дълъг уикенд не е типично българска - тя се прави навсякъде по света. Но особено в държавите, в които законодателството позволява такова нещо.
Също така най-много болнични в такива държави се вземат в петък и понеделник, което също позволява планирането на по-дълга почивка.
Имаше едно работещо според мен предложение на работодателите, което обаче не се възприе от правителството заради отпора, който направиха синдикатите - първите 2 дни от болничния отпуск не само да не се плащат от работодателя, а и изобщо да не се плащат, т.е. да се оформят като неплатен отпуск.
В друг вариант същото това предложение гласеше преоформянето като неплатен отпуск да се отнася поне за първия ден от болничния отпуск.
Разбира се, ако болният влезе за операция в болница или изобщо за нещо, което изисква по-дълъг престой и лечение, това правило няма да се прилага.
Но поне щеше да пресече опитите на хора да си организират отпуски, съчетавайки почивните дни с “болежки” като обикновена настинка или бъбречна криза, или внезапно появили се болки не знам къде си. Така проблемът с решаването на дългите отпуски, постигнати с помощта на болнични, е в ръцете на правителството.
Васил Велев, АИКБ: Мнимите болни крадат от фирмата и колегите си
Румяна Денчева
Това са злоупотреби, в случая със средства на предприятието. А това означава и с труда на изрядните работници. Тези, които вземат такъв болничен, за да си удължат почивни дни, реално взимат от хората, които са на работа и изработват средствата за мнимите болни.
Затова ние, работодателите, предлагаме първите 3 дни болничен да не се плащат от никого. Ще попитате - а истински болните? За тях работодателят, ако иска, да им помага. Има огромен дефицит на хора и всеки би се погрижил за добрите си работници.Такова решение има в редица европейски държави, няма да е прецедент. Очевидно е, че и там не успяват да се справят с този феномен.
Впрочем това е проблем не само около празниците. Болничните растат непрекъснато и за 2018 г. са с 13% повече от 2017 г. Колеги посочват лекарски кабинети, в които на вратата си пише колко струва болничен лист.
Изрядните работници трябва да знаят, че мнимите им болни колеги крадат и от предприятието. Което означава, че колкото повече има за тях, толкова по-малко остава за тези, които работят.
Всички опити за по-добър контрол нямат резултат. Ние като работодатели няма как да търсим сметка на лекарите, че издават фалшиви болнични. НОИ обжалва немалко съмнителни болнични, но въпреки това явлението се разраства.
Валери Апостолов, “КТ-Подкрепа”: Как работниците сами да си плащат за болест, като сме най-бедните
Чух от работодателите, че първите два дни не се изплащат в Швеция и Норвегия. Да, но там средната заплата е много по-висока. България е на последно място по средна работна заплата и остава работниците да си плащат болничните.
Това е нонсенс, защото ако работник излезе няколко пъти в болничен за по 4-5 дни, ще получи един месец загуба, а през това време трябва да си плаща и лекарствата. Този месец загуба ще се отрази и на осигурителния доход. Не е нормално това да се прави в най-бедната държава.
За работниците и служителите няма значение кой ще плаща болничните. Но не е сериозно осигуреното лице да си ги плаща.
Работодателите казват, че бизнесът губи по 400 млн. лв. от сливането по празниците. Хората си взимат болнични, ясно е, че контролът не е на достатъчно ниво. Но според синдикатите той може да бъде ревизиран с редица мерки. Всички знаем, че болничните не са фалшиви, защото трябва да се явиш при личния лекар и да бъдеш регистриран в системата, при това с реално заболяване. Тук говорим най-вероятно за нарушаване на режима на болничните листове. Контролът обаче се упражнява от държавата. Защо работниците и служителите трябва да бъдат потърпевши от нещо, което не зависи от тях?