Българинът пазарува повече, но посяга и на спестяванията

https://www.24chasa.bg/novini/article/7457376 www.24chasa.bg

Разходите на българското семейство растат с по-голям темп, отколкото доходите му, но като абсолютна сума получените пари са все още повече от изразходваните. Като трайна тенденция в потреблението се налага намаляването на дела на разходите за храна, които вече са паднали до 30,2%, за сметка на разходите за поддръжка на жилището и за плащане на данъци, такси и социални осигуровки. Това показват резултатите от тримесечното изследване на домакинските бюджети, което НСИ прави на анкетен принцип сред 3000 български семейства.

През първото тримесечие на 2019 г. средният доход на лице от домакинство у нас е бил

Българинът пазарува повече, но посяга и на спестяванията

1519 лв., което

е ръст от 8%

спрямо същия период на 2018 г. Разходът на лице от домакинство е 1403 лв., което е увеличение с 11% спрямо година по-рано.

Тенденцията разходите да растат по-бързо от доходите се наблюдава от повече от 2 години насам (виж таблицата). Тези темпове обаче са били далеч по-ниски през 2016-а и донякъде през 2017 г. - нарастването и на разходите, и на доходите тогава е било от порядъка на 1 до 5 процента на годишна база, докато през 2018 и 2019 г. вече достига и надминава 10%.

Обяснението според икономисти трябва да се търси отчасти в инфлацията - през 2016 г. и през по-голямата част от 2017 г. все пак имаше дефлация, докато от средата на 2018 г. инфлацията достигна до 3,7% на годишна база.

Другата част от обяснението е, че

хората си

позволяват

повече харчове,

тъй като индексациите на доходите им през последните 2 години е в рамките на по 10% годишно.

Българинът все още разчита основно на заплатата си, личи от данните на НСИ. Тя е основното приходно перо в домакинските бюджети, която формира 57,6% от общия доход. Делът на дохода от пенсии е втори по значимост - 27,9%.

От данните обаче следва, че размерът на доходите от самостоятелна заетост нараства съвсем символично, само с 2,3% спрямо година по-рано. Доходът от собственост дори намалява с 40%, като и преди това той е съставлявал съвсем малка част от средния доход в българското семейство.

През първите три месеца на 2019 г. изтеглените спестявания леко се увеличават - от 33,16 лв. на човек през първото тримесечие на 2018 г. до 38,81 лв. на човек през първото тримесечие на тази година. Увеличават се също редовните помощи от близки и роднини - от средно 15,57 лв. на човек миналата година на 25 лв. през тази.

Делът на социалните плащания като част от дохода спадат, но това не се отнася за всички плащания. Любопитно е например, че при безработица, паднала почти до историческия си минимум, обезщетенията за безработни на лице от домакинството се покачват от 5 лв. м.г. на 5,41 лв.

Нараснал е и доходът от семейни помощи за деца - от 10,57 лв. на човек през първото тримесечие м.г. на 19,46 лв. през същия период т.г. Но всички останали социални плащания намаляват.

Заемите и

кредитите,

теглени от

домакинствата,

намаляват,

показват данните на НСИ. Това е процес, започнал в средата на миналата година, като през първото тримесечие на 2019 г. средно на член на домакинство се падат 5,60 лв. доход от изтеглен кредит, докато през същия период на миналата година този доход е бил 6,36 лв. Година по-рано тази сума е била 10,59 лв.

Разходите за всички основни нужди в семейството растат, но с различни темпове, като някои тенденции са нови, но други продължават от над 10 години насам.

Например разходите за храна, които в средата на 90-те години

стигаха до 45%

от всички

разходи,

през първото тримесечие на 2019 г. вече са 30,2% като дял от общите разходи. Година по-рано са били 30,4%.

Като абсолютна сума те нарастват от 383 лв. месечно на член на домакинството през първото тримесечие на м.г. на 422 лв. сега, което прави увеличение с 10,2%.

Второто по значимост разходно перо на домакинствата са плащанията за ток, вода, отопление, обзавеждане и поддържане на жилището - това са 18,2% от всички разходи. Те нарастват от 233 на 255 лв. в рамките на една година, но също намаляват леко като дял от общите разходи - от 18,4 м.г. на 18,2% сега.

Разходите за данъци и социални осигуровки за една година са се повишили

от 177 на 196 лв.

и представляват

третото по

значимост перо

от разходите

Четвъртото са разходите за транспорт и съобщения - те са скочили от 150 на 170 лв. месечно за последната година.

Разходите за здравеопазване, въпреки че са скочили от първото тримесечие на м.г. от тогавашните 75 на 84 лв. сега, продължават да са все още 6% като дял от общите разходи. За облекла и обувки всеки член на домакинството е давал месечно по 35 лв. м.г., докато през тази сумата е станала 42 лв. месечно. Тези разходи също са нараснали като дял от общите - от 2,8 м.г. на 3% сега. 

За 10 години консумацията на хляб се сви с 24% 

За последните 10 години консумацията на хляб у нас е намаляла с 24% - от средно по 9,2 кг на човек месечно през 2008 г. до средно 7 кг през първото тримесечие на 2019 г., показват данните на НСИ. През същия период консумацията на плодове се е увеличила с 15,6% - от 3,2 килограма средно на човек на месец преди 10 години на 3,7 килограма сега.

Има хранителни продукти, чиято консумация нараства с над 100% за този период. Например захарта. През първото тримесечие на 2019 г. българинът консумира средномесечно със 183% повече захар, отколкото 10 години по-рано - 1,7 кг месечно срещу 0,6 кг преди десетилетие.

Консумираните яйца са почти три пъти повече - от 10 броя месечно преди 10 години техният брой е 37 през първото тримесечие на тази година.

Консумацията на цигари и алкохол за последните 10 години обаче не показва едни и същи тенденции. Броят на изпушените цигари преди 10 години например е бил 56 средномесечно, докато сега е 71. В същото време обаче преди десет години българинът е изпивал средно по 2,5 литра месечно алкохол (включително бира), докато сега тази консумация е паднала на 2 литра средномесечно.

Просрочените лизингови кредити намаляха с над 20%

Необслужваните вземания по финансов лизинг намаляха с 20,3% за 1 година въпреки нарастването на новите договори, показва статистиката на БНБ към края на март 2019 г.

Общият им размер е 204,6 млн. лв., като спрямо миналия декември те се понижават с 23,2% или с 61,9 млн. лв.

Към края на март вземанията на лизинговите дружества по финансов и оперативен лизинг достига 4,1 млрд. лв. или 3.6% от БВП. Година по-рано те са били 3,6 млрд. лв., като на годишна база нарастват с 13,2%.

До март новите договори за финансов лизинг достигат 538,1 млн. лв. и се увеличават с 21,8 на сто за година, но се отчита лек спад, сравнено с предходното тримесечие - 1,8%.

Статистиката показва, че най-популярни са лизингите за закупуване на лек автомобил. Те възлизат на 1,4 млрд. лв. и нарастват за 1 година с 209,9 млн. лв. или 16,7%.

Вторият най-предпочитан лизинг е за товарни и лекотоварни автомобили. Лизингите за машини, съоръжения и индустриално оборудване заемат трето място и имат дял от 20,2 на сто. Общият им размер достига 785,1 млн. лв. и отчита ръст с 14,9% за година.

85,6% от всички вземания по финансов лизинг са от нефинансови преприятия. Те достигат до 3,2 млрд. лв., което е увеличение с 11 на сто за година.

В края на март вземанията от домакинствата нарастват с 25,9% спрямо март 2018 г. и достигат 543,6 млн. лв.

Най-предпочитаният период на погасяване на лизинги е над 1 до 5 години. Общият им дял е 77,4 на сто. Вземанията за срок над 5 години формират 15,5 на сто от всички. Те отчитат ръст с 18,5 на сто на годишна база и достигат 602,8 млн. лв. Лизингите до 1 година са 1,8 на сто от всички.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Григор Димитров официално има нов треньор. Той се казва Кристиан Гро, а върхът в кариерата му е работата с Томи Хаас. Наставникът е роден в Германия, но живее и работи в САЩ. Най-голям успех в кариерата си постига като наставник на Томи Хаас. Под негово ръководство германският тенисист в рамките на 11 месеца се изкачва от извън топ 200 до №11 в

Кубрат Пулев е все по-близо до мач срещу Антъни Джошуа за световната титла. Мениджърът на шампиона Еди Хърн призна, че започва преговори с щаба на българина, който е официален претендент за пояса на IBF. Другият вариант пред Джошуа е среща с украинеца Александър Усик. "Сега Пулев е претендентът на IBF, а Усик е този на WBO - каза Еди Хърн

Жозе Моуриньо ще се опита да привлече в "Тотнъм" ветераните Един Джеко и Маруан Фелайни. 33-годишният нападател е водещия голмайстор на италианския "Рома", докато Фелайни (32) играе за китайския "Шандонг". Специалния гласи Джеко за алтернатива на звездата Хари Кейн в атака. Босненецът има опит по английските терени - от 2011 г. до 2016 г