Или как да върнем интереса на децата към книгите
Аз съм от поколенията, за които плетенето на венци за 24 май беше интересно занимание. Спомням си, че с голямо вълнение ставах сутринта и отивах да бера цветя. След това се събирахме в двора на училището. Окичвахме портрети на Кирил и Методий и поемахме с тях на манифестация.
През онова време и през ум не ми е минавало, че това може да се възприема от някого като безсмислено или досадно. Но трябва да призная, че все пак става въпрос за преди повече от 35 г., когато децата обичаха да четат книги. Затова и когато в училище ни казваха, че е необходимо да отдадем почит на солунските братя възможно най-тържествено, тъй като са измислили азбуката, благодарение на която достигаме до чудния свят на приказните истории, искрено вярвахме, че това е правилно.
Днес обаче не е така. Писменото слово е изгубило своята притегателна сила или поне не във вида, в който се изучава в училище. На децата им е много по-приятно да гледат или да слушат истории. Да изучават необятния свят на интернет, който по никакъв начин не свързват с това да могат да пишат и четат на български, а по-скоро на английски. Така с годините Денят на славянската писменост и на българската просвета и култура се превърна в поредния почивен ден. И ако някъде все още учителите се опитват да му придават празничност, то е с цената на много нерви и заповеди вместо на спонтанна радост.
А може да е различно. Просто е необходимо традициите малко да се модернизират, да се адаптират към новите условия. И, повярвайте, никак не е трудно, стига да има разбиране от страна и на учители, и на родители, че четенето е продължение на детския свят, а не тормоз.
Живеейки от няколко години във Великобритания, имам възможност да видя как това се получава, и то от много ранна възраст. Англичаните нямат ден на азбуката, но много активно отбелязват Световния ден на книгата. Те не се съобразяват с решението на ЮНЕСКО, че той трябва да се провежда всяка година на 23 април. Решили са да го правят в първия четвъртък на март, за да е сигурно, че няма да съвпадне с великденската ваканция или пък с националния Ден на свети Георги.
И макар да не са в почивка, малчуганите се чувстват наистина специално, тъй като може да не носят униформите си, а да са облечени като приказни герои. Забележете, да присъстват маскирани по време на учебни занятия, не им е разрешено дори на Хелоуин, който по принцип е един от най-вълнуващите празници за децата във Великобритания. За Деня на книгата обаче това е възможно. Причината е, че така те имат по-голям стимул да участват активно в традиционните четения, които се правят.
Дори героят, като който се маскират, да им е станал любим от телевизията или интернет, те трябва да са открили и книжка за него, която да носят. Големите четат откъси от нея в клас, а малките разказват историята по картинките. Това всъщност е и начинът, по който английските деца започват да се учат да четат в първи клас. Тъй като те тръгват много рано на училище, едва на 5 г., през първата година всяка седмица получават малка книжка. Става въпрос за кратка приказка с по едно-две изречения на страничка, които те запомнят как визуално изглеждат и така трупат самочувствие, че четат сами историята. Едва след това започва изучаването на азбуката, и то като част от малки думи, за които те вече са разбрали как се пишат от книжките. Всяка седмица получават и по една по-голяма приказка от училищната библиотека, която родителите да им четат вкъщи. Така книгите неусетно започват да имат запазено място в живота на подрастващите, дори и родителите да не осъзнават тяхната важност.
Денят на книгата се отбелязва във Великобритания едва от 1995 г., но за краткото време оттогава е станал толкова популярен, че буквално се е превърнал в индустрия подобно на тази около Хелоун. Всички големи вериги продават евтини маскарадни костюми на приказни герои, а книжарниците пускат специални издания за деца, които могат да се купят с ваучери, получени в училищата и детските градини.
Талончетата са на стойност от един паунд, или около 2,30 лв. За първи път раздаването им започва през 1998 г., когато тогавашният британският премиер Тони Блеър обявява, че книгата ще бъде национално чествана във Великобритания. Тогава няколко милиона деца за първи път могат да си купят специално издадена книга без пари. През 2000 година те вече имат свободата да избират между четири заглавия срещу ваучера си, а шест години по-късно - между десет, които покриват всички възрастови групи. Днес вече въпросните ваучери се използват за намаление на всички детски книги, които са на пазара, като на много места сумата дори достига до 5 паунда, или малко над 11 лева.
Причината е, че кампанията става достатъчно популярна, за да могат издателите и търговците на книги да правят по-големи отстъпки. А те са основните ѝ организатори, тъй като британското правителство не харчи никакви бюджетни средства за целта. Неговата роля се свежда до това да разреши един ден от учебните занятия да бъде посветен на книгата. Нещо, което и българските власти правят през 1990 г., когато решават да обявят 24 май за официален празник. Тогава в страната се извършват много промени и на никого от политиците не му е до това да мисли как точно да се отбелязва Денят на славянската писменост. А и по това време четенето на книги не е чак толкова замряло, както сега.
Днес обаче е различно. Духовността е в криза и ще са необходими много големи обществени усилия, за да има промяна. Далеч съм от мисълта, че това може да стане само ако се разреши на децата да участват в тържествата за 24 май облечени като приказни герои, но със сигурност би им помогнало да се развълнуват повече какво точно празнуват в този ден. Ако по някакъв начин това бъде съчетано и с национална кампания за раздаване на книги, пък било то и с комерсиален елемент, както е във Великобритания, ще е още по-добре. Защото да се чака децата сами да проявят интерес към художествена литература, когато има толкова други информационни изкушения, е наивно. Още повече, когато става въпрос за малчугани, чиито родители без притеснение заявяват, че не са прочели и една книга през последните години.
Така че 24 май е много хубав и полезен празник и не бива да се свежда само до поредния почивен ден, в който семействата могат да отидат за кратко на евтина почивка в Гърция или Турция.
На едно от последните места в ЕС сме по четене
България заема 21-о място по четене на книги от общо 28 държави в Евросъюза, показват данни на Европейската статистическа служба. Около 20% от пълнолетните мъже у нас и 30% от жените четат поне по 5 книги годишно, докато средният процент за двата пола в ЕС съответно е 30 и 42 на сто.
Според изследването на Евростат четящите българи са предимно в трудова възраст, живеят в София или по-големите градове, добре образовани са, имат престижни професии и по-висок социален статус. Сънародниците ни поставят четенето едва на трета позиция за прекарване на свободното време. 95% разпускат с гледане на телевизия, а всеки втори - със сърфиране в интернет.
След нас се нареждат Унгария, Естония, Испания, Кипър, Гърция, Италия и Португалия. Най-четящи пък са жителите на Швеция, Холандия, Дания и Великобритания. Проучване на Международния институт за маркетингови проучвания GFK определя китайците за най-четящата нация в света, следвани от американци и британци.
Евростат отчита, че европейците харчат все по-малко за книги. Ако през 1995 г. за литература са отивали 1,8% от разходите на домакинствата, то сега вече сумата е около процент. В Словакия например парите за книги са двойно повече, докато в България и Гърция са 0,6 на сто.