По време на Втората световна война навсякъде в Европа нацистите разграбват и унищожават изкуството за милиони лири.
Преди 80 години обаче в планинския регион Сноудония в Северен Уелс, Великобритания, един хълм се оказва скривалище за едни от най-ценните картини в света, разказва Би Би Си.
След като британските войници се евакуират от Дюнкерк в спасителни лодки, Лондон е бомбардиран и германската инвазия изглежда неизбежна, вниманието на Великобритания се насочва към това как да защити колекцията на Националната галерия.
От началото на войната картините се съхраняват на различни временни места в Уелс, но те не са били подходящи за дългосрочно ползване.
„Скрийте ги в пещери и изби, но нито една картина няма да напусне този остров”, казва министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил през 1940 г.
Експерти търсят най-подходящото място за скривалище, докато не откриват такова в планината Мейнод край Блайнай Фестиньог, графство Гуинед.
Планината е била работеща кариера повече от век.
Това е създало пещерно пространство в сърцето на планината, покрито с шисти и гранит, което го прави на практика непристъпно за бомбардиране.
Самата отдалеченост на мястото също улеснява поддържането на мисията в тайна.
Преместването на почти 2 000 произведения на Леонардо да Винчи, Рембранд, Антонис ван Дайк, Джоузеф Търнър и Джон Констабъл се оказа доста сериозно начинание, разказва Сюзан Босман, старши изследовател на картините в Националната галерия.
"Студените, влажни кариери не са наистина добро място за безценни произведения на изкуството. Така че преди да бъдат преместени картините, в планината са построени шест въздухонепроницаеми тухлени колиби", обясни тя.
"Всъщност условията, в които са били съхранявани в планината, са били значително по-добри от тези, при които са били изложени в Националната галерия преди войната. А от евакуацията персоналът научава много за опазването на произведенията за изкуство, дори и след войната."
По-малките картини са били транспортирани в пощенски микробуси и камиони за доставка на компания за шоколади, за да се избегне привличането на внимание.
От там те били натоварвани в специална теснолинейна железница, която ги пренася през затворени вагони чак до вратите на колибите. Разтоварват ги в строго контролирано климатизирано пространство.
Имало е и трудности при транспортирането.
Конният портрет на Чарлз Първи от Антонис ван Дайк е 3,65 метра на 2,9 метра. Оказва се доста по-голям, за да влезе в камиона.
По пътя към кариерата има S-образен завой точно там, където пътят минава под арката на железопътен мост. Така картината можела да бъде ударена под прав ъгъл.
Така пътната настилка трябвало да бъде изкопана с няколко сантиметра. И днес може да се види как там бордюрът в този участък е забележимо по-висок, отколкото на останалата част от пътя.
Правителството запазва договора си в Мейнод до края на 50-те години на 20-и век и знае, че ще изпълнява същата роля, ако се стигне до трета световна война.
Великобритания реализира плана си за съхранение на скъпите картини само за шест месеца. Това е свидетелство за изобретателността и решимостта, която Островът показа по време на войната, казва изследователят Уил Милард.
В пещерното пространство все още могат да се видят белезите по стената, където са висяли картините, а по пода има хигрометри и термометри, които контролират условията.