16-годишният Ивайло Илиев всеки ден се качва на влак, за 2 г. изминал 30 хил. км
Веднага щом приключва училище в 13,30 ч, 16-годишният Ивайло Илиев отива на жп гарата и си купува билет за първия влак. Посоката не е от значение. За него е важно да е на релси. Ивайло е най-верният пътник на българската железница. Още от съвсем малък се запалва по влаковете и във всяко коледно писмо моли добрия старец за играчка влакче. “Ако свържем всички линии на играчките влакчета, които имам вкъщи, сигурно от София до Пловдив може да се направи нова железница”, казва той.
Ивайло е в X клас и учи в Националната природо-математическа гимназия в София с профил география. За първи път на железницата го качва типичното детско любопитство, когато е на 5 години. Всеки път, щом тръгне с родителите си към великотърновското село Раданово, където имат къща, хващат влака от Полски Тръмбеш. Градът се намира само на 5 мин от селото, но те са напълно достатъчни за малкия тогава влаков ентусиаст.
“Влакът е място, където ще срещнеш хора от всички краища на България.
Няма как
да не се заговориш
поне с един човек”,
разказва 16-годишното момче. За него БДЖ е толкова голяма страст, че си води записки за всяко пътуване - начална и крайна точка, изминати километри за деня, дата и цена на билета. Пази си всички билети и има и ръчно нарисувана карта с всички жп линии, по които е минал поне веднъж. Обиколил е всички дестинации, до които се стига за един ден с влак от София. Останали са му най-отдалечените населени места като Варна и Силистра например. През последната ученическа ваканция през април изминава 2862 км на релси. Ивайло смята, че не е оправдано масовото мнение, че железницата е най-лошият транспорт у нас.
“Реално пътуваш от София до Перник за по-малко от една кутия цигари. След като цените са такива, няма как да очакваме влаковете да са като френските или китайските”, отбелязва Ивайло Илиев. Напоследък той среща все повече млади хора във влака, които казват, че им харесва да пътуват с БДЖ. “Влаковете наистина са пълни. Това е социално място и социален транспорт”, отбелязва Ивайло. Превозът е евтин, предлага намаления за ученици, студенти и пенсионери, а случайните разговори с непознати са задължителни.
Според официалните данни на БДЖ от 2014 г. до 2017 г. железницата отчита спад на пътниците. Преди 5 години българските влакове са превозили 24 627 300 души за година. Числото намалява през последните години с 3 милиона пътници. За 2018-а железницата е превозила 21 337 730 души. Положителното в данните е, че
за 2018 г. пътуващите
с БДЖ са нараснали
с 134 550,
или малко над половин процент спрямо 2017 г.
Тенденция се наблюдава в международните превози, които са нараснали с 26,7% за последните 3 години. Това нарежда България сред европейски страни като Испания, Швеция и Финландия, които увеличават силно интернационалния си железопътен транспорт.
Ивайло Илиев започва да пътува самостоятелно от 2017 г. и до момента е пропътувал близо 30 хил. километра. Карал е влак, карал е и трамвай. За първи път, когато пътува сам с влак, не казва на родителите си. Решава, че след училище няма да се прибере вкъщи, а ще отиде до Перник. “Доста се притеснявах. Хванах влака, стигнах до Перник и веднага се качих на другия обратно към София”, казва Ивайло. Той често избира дестинацията за деня на случаен принцип. Последното му пътуване е до Костенец. Като причината е, че “гледах по новините, че издирват убиец в Костенец, и си помислих, че там отдавна не съм бил”, разказва той. Пътувал е с влак в чужбина само до Румъния.
Не смята страстта си към влаковете за зависимост, но признава, че не може, без да пътува поне веднъж седмично. С БДЖ не липсват недоразумения, закъснели влакове и инциденти. Най-големият, на който попада, е на път в неделен ден от София към Плевен. На междинната станция в Червен бряг препълненият влак спира и не продължава повече. “Оказа се, че машината се е запалила и няма да тръгнем, а е пълно с хора. Не можем да се качим на следващия, който идва, защото авариралият му пречи да мине”, разказва Ивайло. В крайна сметка след 90 минути закъснение подменят локомотива на закъсалия влак. Най-голямото закъснение, на което е ставал жертва, е 180 минути.
За българските железници не липсват тежки инциденти. Почти всяка година старите локомотиви и вагони излизат извън релси. Една от най-големите влакови катастрофи е тази в Хитрино през 2016 г. Товарен влак, превозващ пропан-бутан, се обръща в шуменското село и дерайлира. От последвалата експлозия загиват седем души, а десетки са ранени.
По данни на БДЖ
всяка година
се случват над
40 произшествия
с влакове
2017 г. е годината с най-много жертви - 36 убити и 28 ранени. Сред най-фаталните години за държавната железница е и 2014 г., когато се случват 58 произшествия.
С влак за ден до културната столица Пловдив или древна Цепина
Като влаков ентусиаст и човек, обиколил всички близки до столицата маршрути, Ивайло Илиев препоръчва две близки дестинации - културната столица Пловдив и древната позабравена крепост Цепина.
Една от най-предпочитаните дестинации с влак тази година е Пловдив, тъй като е европейска столица на културата. Дотам се стига за 3 часа от столицата. “Много често срещам хора, които отиват за ден до Пловдив. Тръгват сутринта и се връщат вечерта”, казва Ивайло Илиев, но препоръчва не толкова популярни дестинации.
Една от тях е крепостта Цепина. Мястото е на 2 часа път с влак от София. “Дотам се стига с теснолинейката. Искаха да я спрат, но едно дейно момче от Велинград с подписка я спаси. Възстановиха с дарения и спирката там, в която се помещава Музеят на теснолинейката”, добавя Ивайло. Музеят работи само с предварителна заявка от туристите, а входът е безплатен за всички посетители.
Влакът спира в красивото дефиле и оттам има изкачване през гора до древната крепост. Тя се намира на възвишение на 1136 м надморска височина в красивите Родопи. Според историческите източници това е било седалището на владетеля на Родопите през XIII век Алексий Слав, който е племенник на цар Калоян.
Според древната легенда Алексий Слав се оженил за дъщерята на латинския император Хенрих - Изабела. След сватбата, когато отишла в крепостта и видяла мрачните гори наоколо, възкликнала на френски: “О, боже мой, сигурно тук ще е гробът ми!”. Нейната свекърва я чула, но не разбрала думите. Помислила си, че снаха ѝ Изабела благославя, и отвърнала: “Амин! Дано!”. Няколко месеца по-късно латинската принцеса се разболяла тежко и починала, а по нейно желание била погребана на близкия връх.
В крепостта е открит мраморен релеф на апосолите Петър и Павел, който днес се съхранява в Ермитажа в Санкт Петербург.