Животът на Момчил Карамитев, който се бори за живота на жена си Габриела

https://www.24chasa.bg/novini/article/7470077 www.24chasa.bg
Габриела ди Саверио и Момчил Карамитев в Бургас през 2009 г.

Двамата са в Гуанджоу, надяват се на китайската медицина

Момчил Карамитев, син на актьорите Маргарита Дупаринова и Апостол Карамитев, винаги се е чувствал гражданин на света.

През 1969 г., когато е на само на 9, пътува с майка си и сестра си за чужбина - с “Ориент експрес” от Централна гара в София през Югославия, Швейцария и Франция до Париж.

“Още тогава разбрах, че навсякъде по света, независимо от националността или цвета на кожата, хората са “обичащи” или “мразещи” - разказваше след години Момчил. - Хора, които обичат да живеят добре, да се чувстват добре и да се отнасят със себе си и околните добре. Другите - мразещите, са хората, които не харесват нищо на този свят, включително и себе си. Те още с влизането си във влака, в който пътувах, придобиваха един и същи израз на лицето си - израза на недоволството.”

В купето пътуват и семейство германци с много симпатично момиче на около 14-15 години, което непрекъснато се радва на всичко във влака, а бащата не харесва нищо. Непрекъснато сумти и се възмущава, че нищо не е “както трябва”.

“Възможно ли е тези германци да са от една кръв, от една култура, от една раса и да са толкова различни?” - пита се 9-годишният Момчил и сам си отговаря: “Да, възможно е!”. След като се е огледал наоколо и е разбрал, че е различен дори от родните си майка и сестра. Тогава си дава дума, че един ден, като порасне, ще пътува сам, ще намери това момиче и ще му предложи да стане негова жена.

Но съдбата е решила друго. Докато е в Италия, се запознава и жени за красивата италианка Габриела ди Саверио, моден дизайнер. Двамата са заедно повече от 30 години.

Тия дни стана ясно, че тя е диагностицирана с рак и двамата са в Китай за лечение. Избират нестандартното лечение на китайската медицина пред класиката на италианската, където с болестта се борят едни от най-добрите специалисти в света.

“Лекарите бяха единодушни, че

Габи не би могла да

издържи на операция

Ние заминахме за Гуанджоу, Китай, за да потърсим китайско лечение в болница “Фуда”, която ни беше препоръчана от приятел, бил на лечение там”, обяснява ситуацията Момчил в сайта за дарения gofundme.com. Сега той усилено търси пари за лечението на жена си.

Момчил Карамитев е роден на 25 октомври 1960 г., две години след сестра си Маргарита. Не е кръстен на дядо си Мильо, бащата Апостол му дава името на Момчил войвода, защото е впечатлен от живота на този защитник на Родопите.

Младежът влиза във ВИТИЗ от раз в класа на проф. Надежда Сейкова. В началото на изпита някой от комисията го пита не е ли племенник на Апостол Карамитев.

Снежина Танковска, която не е в журито, го прислушва и му дава напътствия, без да го режисира или подготвя как да изпълнява “материалите” си.

Христо Руков след втория кръг го съветва да покаже другата страна от себе си. Проф. Николай Люцканов му поставя задача да върви по ръба на авансцената, все едно е на ръба на скала, пред която има огромна пропаст. Дори застава до него и го побутва от страната на сцената, която трябва да бъде скалата. Иска да види реакциите на бъдещия актьор.

По време на третия изпитен кръг обаче внезапно го притискат страх и вълнение. Тогава проф. Сейкова го кара да разкаже нещо за Черно море. Тя не знае, че той е воден знак по зодия, че много обича морето и че се влюбва във всяко място от него, което е посещавал.

Пуска в действие фантазията си и започва да разказва истории, които никога не са му се случвали.

Но показва

артистичността

си на 100 процента

След като завършва ВИТИЗ през 1986 г., Момчил е разпределен в Кърджали. Когато се връща в София, печели конкурс и е назначен в Младежкия театър. Там в първата му роля го режисира пак проф. Люцканов. Пиесата е “Звезди на утринното небе” от Александър Галин, много актуална за времето си. На Момчил е поверена главната отрицателна роля - играе милиционер, който се възползва от служебното си положение и насилва едно от момичетата. Но после се влюбва в него.

Проф. Люцканов вече не го кара да пълзи по ръба на скала, а се отнася към него като към колега - с уважение. В Младежкия актьорът работи и с режисьорите Николай Поляков, Здравко Митков и др.

В киното Карамитев-младши дебютира с малки роли в “Опасен чар” и “В името на народа”. Първата му главна роля и във филма “Смъртта може да почака”. Следват “Човек на паважа”, “Само ти, сърце”, “Време разделно”, “Тест 88” и др.

През 1989 г. вече е на специализация в Италия със стипендия от МВнР. Препоръчан е от проф. Христо Руков - режисьор, актьор и буфосинхронист.

Промените на 10 ноември го заварват в Австралия. Там има намерение да се включи към театрална група, с която се е запознал в Братислава на фестивала на театралните училища от цял свят. Смята австралийците за най-добрите и решава, че ще е добре да тръгне със спестените от стипендията пари към континента държава Австралия.

Седмица преди да тръгне, позната го запознава с италианката Габриела, която също пътува за Австралия. Тръгват от Рим до Сидни с индийски самолет, защото компанията предлага най-изгодни цени. От тогава все за тези цени се сеща Момчил, когато тръгва на дълъг път със самолет. Той не помни колко пъти кацат в Индия, но полетът трае повече от 24 часа.

Когато пристигат в Австралия, той се съмнява дали някога пак ще се качи на самолет през живота си. От кърито, въздушните течения и турболенциите се чувства разглобен. В такова състояние отива да гледа представлението “В очакване на Годо” от Брехт, което вече е гледал в Театъра на армията в София.

След спектакъла отива да поздрави колегите актьори - руснак, поляк и няколко австралийци. Те го канят на почерпка и от разговора разбира, че групата, за която е дошъл, се е разпаднала.

Така се разочарова,

че изпива

много водка,

замезва с българско сирене и дори се обажда на италианката Габриела, с която пътували заедно от Рим до Сидни. Успява да я намери и отиват заедно на кино. След една седмица се прибират в Рим и от тогава не са се разделяли.

В Рим Момчил отива при шефа на академията и му казва, че се родил на сцената, родителите му са артисти, сам той е завършил актьорско майсторство и затова иска да учи режисура. Казват му - добре, но на ваша отговорност.

Учи и работи в едно кино, ходи и в театър, където е реквизитор. След специализацията Момчил се записва в петгодишен курс кинорежисура. Дипломната му работа е филм по разказа на Уди Алън “Мистър Бик”. В Италия Момчил се явява на кастинги за кино, театър и тв проекти.

Избира си

артистичния

псевдоним

Едуардо Матей

- от Едуардо де Филипо, един много уважаван от него актьор, и Матей, който е написал Евангелието. С това име поне не изпада от списъците още на предварителните класации за работа. Самите италианци се чувстват по-спокойни, когато могат да произнасят името. Но по паспорт си остава Момчил Апостолов Карамитев - така, както тръгва от София.

Докато е в Рим, Момчил преживява две много тежки автомобилни катастрофи. “То това не е причината да замина за САЩ. Причината беше, че никога не бях ходил и исках да видя какво е там”, казва актьорът. Изкарва курс по кинодраматургия в “Ню Йорк юнивърсити”, се прибира в Европа и с група актьори създават алтернативен театър. В същото време работи и за една американска филмова компания.

Един ден той прочита във в. “Кориере дела сера”, че има лотария за разрешение за работа в САЩ. Споделя прочетеното с Габриела. Тя казва, че това би било хубаво, но тя не вярва в тези неща. Той подава от свое име заявленията без да й казва.

Това се случва в една зимна вечер, когато двамата с Габриела гостуват на майка му в София. Отива до 4-и пощенски клон на ул. “Оборище” и пуска двете писма. Вали сняг и няколко снежинки падат върху пликовете. “Може пък да е на късмет”, казва си Момчил. След година заминават за Лос Анджел ис със зелените карти. Там прекарват над 20 години. Момчил се занимава с режисура, но изкарва и курс по кинодраматургия. Влиза в кинобизнеса именно със сценарий.

Снима се в малки

роли в “Момиче за 1

милион долара”

и в един епизод на сериала “Кости” и др.

С Габриела, която се специализира и като художник на филмови и театрални костюми, започват да си идват все по-често в България. Момчил режисира две документални ленти - едната е за баща му Апостол, другата се казва “По пътя на предците ни в Токсикания”. Изследва връзките между богомилите и катарите във Франция.

Габриела и Момчил имат син - Марко, който е на 29 години и се занимава със счетоводство. Женен е за италианка, която е юрист. Имат две деца - Едуардо - на 11 години и Франческа на 8.

Апостол Карамитев, бащата на Момчил, умира от рак на 9 ноември 1973 г. по време на снимките на “Сватбите на Йоан Асен”. (Виж текста Как Апостол и Григор Вачков умират по време на снимки.) Маргарита Дупаринова го надживява с 32 г. - почина в София през 2005 г.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Бизнесмен и приятелката му оковани с железа и изхвърлени живи в река Камчия заради дълг към Краля на скрапа Невърнат дълг от едва 30 хиляди лева става причина за отвличане и последвало жестоко убийство в стила на италианската мафия на бизнесмена Венцислав Евтимов и неговата секретарка и интимна приятелка Димитринка Пекова.

Убитите нямат роднинска връзка Откритите дрехи в бидоните са евтини, произведени са преди 4-5 години Шивашки цехове и пазари са на мушката на криминалисти, разследващи двата разчленени трупа край Негован, научи "България Днес". Вече седмица от полицията не могат да разкрият самоличността на телата, намерени натъпкани в бидони край водоема на

Тирове със стоки минавали границата само на хартия заради схеми с ДДС Дело за митнически далавери през ГКПП "Кардам" от 2009 г. изискано от спецобвинението Далавери с фиктивен износ на зърно и брашно през ГКПП "Кардам" отпреди 10 години се нищят по делото срещу Миню Стайков! Към разследването срещу алкохолния бос за данъчни престъпления е изискан