Иван Налбантов е играл и Станко Тодоров, но без думи

https://www.24chasa.bg/novini/article/7483689 www.24chasa.bg

Актьорът стана лауреат на “Аскеер” за цялостно творчество

74 дни преди да навлезе в своята 80-годишнина, актьорът Иван Налбантов получи наградата “Аскеер” за цялостно творчество. От 1967-а - цели 52 години!, той е само в състава на Военния театър. Точно толкова има и доайенът на трупата Васил Михайлов, който на 24 май връчи статуетката на своя колега и приятел.

“През целия си живот съм произнасял чужди думи и сега не мога да намеря свои, за да ви благодаря!” С тези думи в началото на своето слово Налбантов разсмя колегите си. Когато смехът утихна, той уточни, че това всъщност е казано от големия Кръстьо Сарафов.

“Но започнаха моите вълнения и не можах да кажа всичко, което си бях намислил в словото по темата - каза за “24 часа” актьорът. - Не можах да цитирам мисълта на нобелиста Андре Жид, че истинският индивидуализъм е в пълното отричане на себе си и сливането с другите...”

Мисля, че това е творческото верую на актьора Иван Налбантов през цялата му дългогодишна кариера.

Тя започва от родното му село Каравелово, Пловдивско, където наричали момчето Иван Лилов Налбантов Иванчо. Днес всички в артистичната гилдия по най-почтителен начин се обръщат към него с “бай Иванe”.

Кариерата му стартира с комка вино, дадена от дядо му, който се изявява на самодейните театрални сцени - едно време наричаха тези представления вечеринки. В първата в живота си роля в такава вечеринка Иванчо трябва да стъпи на двата хълбока на една голяма стомна, да се наведе и да отпие глътка вино от нея.

Във стомната има вода, но една вечер дядото сипва в съда истинска “Христова кръв”. Иванчо отпива, усеща, че не е вода, и намръщен се кани да изплюе глътката.

“Не плюй, дядовото, вино е! Това ти е платата за участието...” - провиква се възрастният мъж към внука си.

Е, как при такова причастие момчето да не се влюби в сцената и театъра за цял живот?!

Когато е в 9-и клас на гимназията в Сопот, Иван е силно впечатлен от филма “Призраци напускат върховете” - съветски, естествено, който разказва как трима геолози откриват цяло езеро с течен живак. Романтичният младеж решава, че

трябва да намери

такъв живак

в България,

напуска гимназията и записва минен техникум в Хасково.

Там учи още три години - така стават общо пет, и днес Иван Налбантов с право се гордее, че първоначалното му образование е над средното.

Когато е втори курс в техникума в Хасково, откриват младежка театрална школа към театъра. Приемат кандидатите за нея като за ВИТИЗ - басня, стихотворение, монолог...

Така си създават кадрова банка за актьори, които да играят роли, за които няма подходящи хора в театъра. Преподават им известни театрали и актьори. Тази първа едногодишнта школа дава на българския театър и кино Иван Налбантов и Илия Добрев.

Нашият герой работи малко по специалността в минното селище Маджарово. Следва дълга казарма, защото е във Военновъздушните сили.

Пръст в тая работа има и Фидел Кастро - заради Карибската криза, вместо да бъде уволнен през септември 1962 г. и да започне актьорското си обучение, Иван заедно с целия набор напуска казармата на 6 февруари 1963 г. “Така че имам един пропуснат семестър във ВИТИЗ и това ми личи. Ако някъде не успявам, вината не е моя, а на Фидел Кастро”, описва с хумор ситуацията Налбантов.

Когато отива в лелеяната каменна сграда на “Раковски” 108-А, колегите му вече играят етюди с думи, а той, Николай Николаев и другите довчерашни “стари пушки” се чувстват като новобранци.

Не знаят как да предложат комедийни етюди и играят трагични истории, от които колежките им падат от смях. Но никога те не се държат надменно към момчетата. Преподавателят им проф. Кръстьо Мирски налага особена атмосфера. Той е благ човек, търпелив, възпитан, ерудит, учил във Франция и Западна Германия.

Първата, която впечатлява кандидат-актьора Налбантов, е Ванча Дойчева - синеока, красива като картинка и непристъпна като ледена кралица. “Мисля, че тя още тогава чакаше своя професор Шойлев”, спомня си Иван.

Следват няколко любовни трепети и връзки с колежки, които той деликатно премълчава. Вече е в четвърти курс, когато започва голямата му любов с второкурсничката Виолета Гиндева. Тя може би е щяла да завърши със сватба, ако дипломираният актьор Налбантов не е разпределен в Сливенския театър. Гиндева продължава със студентството си в София. По онова време песента на Васил Найденов “Телефонна любов” още не е написана, но връзката между двамата постепенно се разпада. “Според мен така е трябвало да стане”, философски заключава актьорът.

След два сезона в Сливен, където играе във всички пиеси от репертоара, Налбантов е поканен от ръководствата на Военния и Бургаския театър, най-силните в ония години. Той избира столицата.

Дебютира с малка роля на ординарец във военната пиеса “Под чуждо име”. “Ординарците в България винаги са описани добре, за разлика от офицерите - обяснява Иван. - Ординарците са от народа, смешновати са, лирични, добри по душа...” Има драматургия в тях, има какво да се играе.

Втората си роля определя като много хубава - Карл в “Света Йоанна” на Бърнард Шоу. Партнира на самата Емилия Радева, която е Йоанна. Двамата сега репетират заедно в “Каквото - такова” в Народния театър.

Играе и в “Майстори”, но все още не е особено познат в гилдията, когато “се случва случката” с Леон Даниел. Големият и недолюбван от властта режисьор е поканен да постави “Напразни усилия на любовта”. Той съобщава разпределението на ролите, казва името Иван и явно не може да си спомни фамилията му, а Ивановците в театъра са няколко.

И Леон Даниел продължава: “Иван бе ...

онова интелигентното

момче с

дърварския глас...”

И досега Налбантов не може да обясни как е успял да заблуди такъв сетивен и щедър на усещания човек за своята интелигентност в ония години. А обяснението му за “дърварския глас” е, че режисьорът не е искал да го обиди, просто е търсел актьор с такъв глас, предвидил е, че ще бъде лесно различим.

Тук актьорът пуска в действие тънкия си хумор. “По лице често не ме познават, но като проговоря, ми казват: ти ли си оня артист, или приличаш на него. Променям си гласа да звучи по- тънко и казвам: моля ви не ме сравнявайте с този бездарник. И те започват да го защитават. Какво да искаш повече...”

В киното Налбантов дебютира с малка роля в “Танго”. Той е осъденият на смърт Иван Проев. При снимането на филма Налбантов разбира колко важен е детайлът за магията на киното.

Всичко за сцената с обесването е репетирано - извеждането на тримата осъдени, молитвата на попа... Но режисьорът Васил Мирчев нарочно пропуска да вкара в епизода каруцата, която ще откара мъртвите тела на обесените.

Тръгва епизодът, актьорите знаят, че са добре подсигурени, и изведнъж... се чува зловещият

тропот на каруцата, в

която седи гробарят -

един брадясал циганин. Ужасът тръгва от пръстите на краката на актьора и избива през очите му.

Спонтанен поглед на ужасен смъртник, който “вижда” как след минути ще бъде захвърлен в тази каруца, откаран и заровен в гробищата. Такъв поглед не може да бъде постигнат актьорски след никаква репетиция.

През това време внезапно излита гълъб, подплашен от тропота на каруцата. Налбантов вдига спонтанно поглед нагоре, проследявайки полета на птицата. “Получих поздравления от режисьора, а той трябваше да поздрави гълъба...”, казва съвсем сериозно Иван.

През 1979 г. той е избран за ролята на Авакум Захов в 6-серийния филм на Студио за телевизионни филми “Екран”. Мнозина са изненадани от избора му, защото според писателя Андрей Гуляшки, “бащата” на контраразузнавача капитан Авакум Захов,той е с ръст над 180 см, широки и могъщи рамене, леко приличащ на боксьор в тежка категория. Възрус, с леко къдрава коса, големи гълъбовосиви очи и скулесто, с високо чело лице на актьор, комуто прилягат романтични роли.

Но Гуляшки допълва характеристиката на капитан Захов - мълчалив и кой знае защо правещ впечатление на потиснат и тъжен човек. Самотник, но с впечатляващи успехи сред жените, които постоянно го напускат с тъга заради вечните му служебни задължения и отсъствия... Тук вече Иван Налбантов почти напълно “покрива” образа на героя и в сериала се справя много професионално със задачата си.

Най-смешната

киноистория

на Иван Налбантов

се случва в мащабната суперпродукция на Съветския съюз “Войници на свободата”, който показва победата над Германия във Втората световна война и участието на тогавашните комунистически лидери в съпротивата.

Иван е избран за ролята на младия Станко Тодоров, който след години ще стане министър-председател на България. Накрая във филма остава само един кадър, в който Станко гледа предано Янко (Тодор Живков). Когато четирисерийният “боевик” на режисьора Юрий Озеров е завършен снимачно, Налбантов заминава с колеги за озвучаването на филма в Москва. И там става ясно, че героят му въобще няма реплики в него!

След дългогодишна пауза киното преоткри в своя телевизионен вариант Иван Налбантов. Актьорът играе в “Дървото на живота” и “Денят на бащата”, а изпълнението му в “Дяволското гърло” е като за учебник по актьорско майсторство.

В момента Налбантов играе в пет постановки. Освен това репетира “Каквото - такова” в Народния театър и “Жена без значение” във Военния. В киното се снима в новия филм на Павел Г. Веснаков - ”Спасителят в прахта”.

Няма умора за Белия лъв (роден е на 6 август 1940 г.) Иван Налбантов.

Бай Иван...

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Бизнесмен и приятелката му оковани с железа и изхвърлени живи в река Камчия заради дълг към Краля на скрапа Невърнат дълг от едва 30 хиляди лева става причина за отвличане и последвало жестоко убийство в стила на италианската мафия на бизнесмена Венцислав Евтимов и неговата секретарка и интимна приятелка Димитринка Пекова.

Убитите нямат роднинска връзка Откритите дрехи в бидоните са евтини, произведени са преди 4-5 години Шивашки цехове и пазари са на мушката на криминалисти, разследващи двата разчленени трупа край Негован, научи "България Днес". Вече седмица от полицията не могат да разкрият самоличността на телата, намерени натъпкани в бидони край водоема на

Тирове със стоки минавали границата само на хартия заради схеми с ДДС Дело за митнически далавери през ГКПП "Кардам" от 2009 г. изискано от спецобвинението Далавери с фиктивен износ на зърно и брашно през ГКПП "Кардам" отпреди 10 години се нищят по делото срещу Миню Стайков! Към разследването срещу алкохолния бос за данъчни престъпления е изискан