Челопеч - общината на най-богатите, кани и китайски завод

https://www.24chasa.bg/novini/article/7495439 www.24chasa.bg
Централният площад в Челопеч е изцяло ремонтиран и са направени алеи и беседки за отдих. СНИМКА: Румяна Тонeва

Камери пазят селото

Вдигат плувен комплекс,а до 5 г. ще има и нова писта

Златното село Челопеч, където средните заплати стигат 2178 лв. и са най-високи у нас, кани китайци да направят завод за производство на акумулаторни батерии за електромобили.

“Осъзнавам, че рано или късно залежите на злато в Челопеч ще се изчерпат и ние ще отидем в другата крайност- от много богати ще станем много бедни. Затова полагам много усилия за привличане на инвеститори. В момента водим преговори с китайски инвеститор за изграждането на завод за електромобилни литиеви батерии”, казва кметът на една от най-малките общини инж. Алекси Кесяков. 

Високите заплати са главно заради находището на злато и рудникът на канадската “Дънди Прешъс Металс Челопеч”, обяснява той. Почти 40% от жителите работят в мината.

В Челопеч живеят 2000 души. А безработицата е сведена до минимум - под 1,2%. “Много трудно е да намерим квалифицирани кадри, защото в региона има много големи предприятия, а всички инвеститори търсят кадри”, обяснява кметът.

В селото се опитват да се справят и с демографския проблем и залагат на добрата инфраструктура. Изградена е канализация и водопровод, сега остава да газифицираме селото и сме готови, казва с усмивка кметът. По пътищата

в Челопеч има

точно три дупки

“Пазих ги до последно, за да може да не забравяме къде се намираме, но мисля да ги приключим и тях”, продължава управникът. Той посрещна екипа на “24 часа” с работен гащеризон, а причината е, че помага и надзирава дребните ремонти. “Ако не съм там, нещата не вървят. Това си е български манталитет - ако няма началник да те гледа, само се правиш, че работиш”, разказва Кесяков.

В поддръжката на пътищата, парка и зелените пространства

кметът наема

социално слаби и

нискообразованите

хора. “Преди години казваха “Ние крадем , защото няма какво да работим”, и ги взех на работа в общината. През първите 5-6 г. трябваше да правя много компромиси и да търпя критики, защото подкрепям социално слабите, а те по цял ден се подпират на лопатите и метлите. Но с времето добиха трудови навици и започнаха да работят качествено”, описва как е успял да се справи с интеграцията на ромите и нискообразованите си съселяни.

В “златния” Челопеч битова престъпност почти няма. Основната причина са монтираните над 400 камери из селото. През тази година е имало три случая на кражби, като при два от тях извършителят веднага е заловен благодарение на камерите. Третият е куриозен - баба сигнализирала, че са ѝ откраднали менчето за вода. Оказало се, че го е забравила на външната чешма. Тази година кметството ще отдели още 800 хил. лв. за нови 400 камери. “Целта е те да станат 1800 до 2 г. Тогава веднага ще можем да кажем на бабата къде си е забравила менчето”, разказа кметът. 

“Много е спокойно, чисто, камери има навсякъде. Такова хубаво село няма в цяла България”, разказа пенсиониралият се миньор Георги.

126 дечица пък посещават изяло ремонтирана детска градина. Там е направен и басейн за тях, а от общината обмислят да изградят и солна стая. Така децата ще бъдат по-здрави, защото солта има антибактериални, противовъзпалителни, абсорбиращи и муколитични свойства. Много е приятно да работиш в тези условия, разказа една от учителките. 

Такава стая ще има и в плувният комплекс, чието строителство може да започне още в края на годината. Проектът предвижда вътрешен и външен басейн, спа зона и кислородна стая.

Запустяла

сграда на

училище е

превърната

в модерен

споретен център

Там деца и възрастни могат да играят футбол, баскетбол, тенис, волейбол. Освен това има и две фитнес зали и сауна.

Селото вече си има и колодрум.

Един от проблемите пред кмета са уличните кучета. “Нямаме култура да поддържаме популацията им, а най-лесният вариант е да изхвърлим поколението им на улицата или да развиваме кучешки туризъм. Туризмът може да е добре за хората, но не и за кучетата. Затова правим кучкарник по новите стандарти”, разказа плановете си той. А сред тях са и ремонт на хижа “Мургана”, разширяването на парка, в който ще има изкуствено езеро. Точно в него се правят и различни фолклорни фестивали, които вече привличат туристи. Кметът иска да развива и соцтуризма, защото голяма част от членовете от партизанска бригада “Чавдар” са живели в селото. Друга идея е да се направят веломаршрути.

“Животът в селото кипи. В читалището има различни клубове и в тях се включват 120 души от 4 до 55 г”, разказа Мария Луканова.

Един от големите проекти на общината е изграждането на автомобилна писта за рали състезания. “В съвсем начален етап сме и все още изкупуваме имоти от частниците, но има готов инвеститор. Предполагам, че до 5-6 г. ще имаме най-голямата автомобилна писта на Балканите, която ще може да се използва от любителите на високите скорости”, казва Кесяков.

Децата от частното училище в селото пък поискаха кино. “ Важно е да имаме и къде да се забавляваме”, усмихва се десетокласничка. Нейн съученик пък разказа, че посещава безплатно спортния център.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Пребитият служител на "Левски" Цветан Вълчев е получавал заплахи отдавна, научи "България Днес". Те са били отправени от определена фенска групировка заради работата му в клуба. Първите подобни атаки към него са отпреди повече от година и половина, когато собственик беше Спас Русев. В основата са продажбата на рекламни продукти на "Левски".

С присъда заради неизпълнен договор се е уредила фирма на героя от ъндърграунда Димитър Вучев-Демби, показа проверка на "България Днес". С решение на Пловдивския районен съд Демби се задължава да изплати принудително 5398,09 лева главница заедно с натрупаните лихви и съдебни разноски за още над хиляда лева на местно транспортно дружество.

Ексхумация на тялото на легендарния банков обирждия Джон Дилинджър ще бъде направена през септември. Трупът му ще бъде изровен, за да се установи неговата самоличност. Гангстерът е направен на решето през 1934 г., след като влюбената в него българка Анна Акълиева го предава. До ден днешен се носят легенди за истината около смъртта му.