Франко Дзефирели - последният италиански маестро - издъхна на 96 г. (Обзор)

https://www.24chasa.bg/novini/article/7508172 www.24chasa.bg
В последните години Дзефирели прекара два инфаркта. СНИМКА: РОЙТЕРС

Режисьорът почина в къщата си в Рим след дълго боледуване

На 96 г. почина маестрото на италианското кино Франко Дзефирели. Джанфранко Корси, както беше истинското му име, си отиде в къщата си на Виа Апия Антика в Рим, където живееше от дълги години.

Всичко, което трябва да знаете за:

Той ще остане завинаги в сърцата на милионите си почитатели по света като един от най-големите италиански режисьори, сценаристи, а също и актьори.

Дзефирели почина след дълго боледуване, той е пракарал и два инфаркта, движеше се единствено с инвалидна количка.

Неотдавна за заслугите си към италианската култура Дзефирели беше награден от председателката на Сената с отличие за прославянето на италианския гений и за високи италиански постижения по света.

“Страх ме е

да умра.

Вярващ съм

и се моля

много

Когато се огледам около себе си в градината, казвам на синовете си – помислете си, че рано или късно няма да мога вече да се наслаждавам на тази прелест, няма да виждам повече тази красота.”

В едно от последните си интервюта, дадени пред в. “Кориере дела сера”, Дзефирели каза, че сред личностите, които обожава заради таланта, но и трудния им характер, са актрисата Ана Маняни и оперната дива Мария Калас.

Дзефирели беше последният от големите режисьори, които направиха известно и почитано италианското кино по света. Няма голям театър или опера в Италия и чужбина, които да не са си сътрудничили с режисьора. Въпреки това Дзефирели казваше, че му е липсвала подкрепата на италианската критика и че са го прославяли повече по света, отколкото в Италия.

Мнозина ще запомнят завинаги неговите филми, в които елегантността и изяществото на формата доминираха винаги в представяните от него мелодрами или любовни истории. Достатъчно е да си спомним и най-хубавата филмова интерпретация за всички времена на “Ромео и Жулиета” (1968) с участието на Оливия Хъси и Ленард Уайтинг.

Роденият във Флоренция Дзефирели ще бъде погребан във фамилната гробница до базиликата в Сан Миниато, Тоскана.

Дзефирели

беше един от

наследниците

на Леонардо

да Винчи –

до тези изводи стигна преди време дълго изследване на генеалогичното дърво на гения от Винчи, продължило 20 г.

Последната творба на Дзефирели в качеството му на режисьор беше режисурата на новата “Травиата”, която ще открие сезона на оперния фестивал на Арена ди Верона на 21 юни.

Дзефирели подготвяше и нов проект - “Риголето”, чийто дебют е предвиден за 17 септември 2020 г.в Оман, в Кралския оперен театър на Мускат.

Дзефирели оставя двама осиновени сина – Пипо и Лучано.

Той започва кариерата си в режисурата като истински аутсайдер, но продължава главоломно - над 60 г.твори в киното, театъра, операта. Дебютът му в изкуството обаче е като актьор. След това става дизайнер на костюми и сценограф под режисурата на Лукино Висконти. Дзефирели е и единственият италиански режисьор, получил титлата “сър” от кралица Елизабет заради изключителната си работа при екранизирането на творбите на Шекспир.

Дзефирели е бил два пъти номинира за “Оскар” с режисурата си на “Ромео и Жулиета” и със сценографията си на “Травиата”. Печелил е пет пъти най-голямата италианска филмова награда “Давид на Донатело”.

Дзефирели ще се запомни с изключителния си талант при реализирането на филми, в които костюми, сценография и обстановка, вплетени едни в други, достигат невероятни висоти. В същото време той е прословут и с маниакалното си изпипване в исторически аспект на всеки детайл от творбите си.

За разлика от повечето известни италиански режисьори

Дзефирели

не беше

ориентиран

политически

наляво

Даже напротив, той беше избран за сенатор през 1994 г. от партията на Берлускони “Форца Италия”. Дори вилата на Виа Апия Антика в Рим, в която живееше, е собственост на Берлускони.

Въпреки че е антикомунист, Дзефирели работи още от началото на кариерата си с режисьорите Антониони, Де Сика, Роселини, Висконти.

Сътвори шедьоври като режисьор на опери по цял свят. Само нюйоркската “Метрополитън” е представяла поне 800 пъти негови спектакли.

Роденият във Флоренция режисьор винаги е изразявал в творбите си безкрайната обич към родното си място. Когато през 1966 г.мощно наводнение потопи Флоренция, Дзефирели успя да ангажира за свой документален филм Ричард Бъртън и събра 20 млн. долара помощи за града си.

Дзефирели прекарва трудно детство и юношество заради липсата на семейство. Той е незаконен син на женен мъж, който има друга дъщеря. По онова време баща му има магазин за платове, а майка му е една от любимите му клиентки. Баща му го признава едва когато е на 19 г. Майка му умира, когато той е шестгодишен, и затова малкият Франко израства с две братовчедки на баща си. Освен него майка му има и други 3 деца. “Раждането ми е било скандал в цяла Флоренция”.

Още от малък Дзефирели се влюбва в киното. Участва и в антифашистката борба с партизаните, както разказва във филма си “Чай с Мусолини”, който е нещо като спомен за Флоренция по време на войната.

Дзефирели завършва Академията за изящни изкуства във Флоренция. Негов пример и вдъхновение е Лукино Висконти. Отношенията между двамата прекъсват в средата на 50-те години, когато след кражба в дома на Висконти, Дзефирели е откаран в участъка заедно с прислугата.

Творецът винаги е участвал в бурните полемики в Италия на социални, морални и сексуални теми. Въпреки че всички знаеха за неговата хомосексуалност, той живееше частния си живот “забулено” и без да говори за него.

“Аз съм

хомосексуален,

а не гей

Това е обидна и срамна дума, която мразя. Може ли да наречете Микеланджело гей? А Леонардо да Винчи? Да бъдеш хомосексуален, значи и да носиш тежка отговорност, труден избор – социален, хуманен, културен”, казва той в едно интервю.

Мнозина ще го запомнят като труден човек, който следваше единствено собствения си инстинкт.

Завинаги ще остане в историята на световната кинематография и с минисериала “Исус от Назарет” (1976). “След като руснаците разказват “Война и мир”, а американците “Брулени хълмове”, ние защо да не направим същото с историята на евангелията?”

Дзефирели винаги разказваше колосални и важни събития, както и романтични любовни истории във филмите си. Страстен любител на класиката, той още от малък обича да гледа исторически изложби, опера и театър. Като млад става доверен приятел на двойки като Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън.

Сред най-запомнящите му се творби ще остане “Укротяването на опърничавата” (1967) с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън (първоначално режисьорът иска за ролите Марчело Мастрояни и София Лорен). Несъмнен бисер е и филмът “Ромео и Жулиета” (1968). Незабравим е и реализираният през 1972 г. филм “Брат слънце, сестра луна”, вдъхновяващ се от свети Франциск. Филм бижу е и “Исус от Назарет” (1977). Незабравим остава и филмът “Калас завинаги” с Фани Ардан (2002).

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Фотосесия на модел събра очите на минувачите до известен столичен мол. В ролята на импровизирана съблекалня се превърна колата на моделката, която сменяше тоалетите на самата улица и предизвика фурор сред преминаващите покрай автомобилът и

Навръх рождения си ден бе привикана пред Темида силиконовата миска Гергана Райчевска, видя "България Днес". Скандалната плеймейтка е призована като пострадала от трафик на хора, за да даде показания срещу сочените за нейни сводници. Напук на топлото и слънчево време едрогърдата мадама се появи вчера в спецсъда на столичната ул

След Преслава се кърши и на гръцко Нови танцови стъпки е усвоил Боби Михайлов, става ясно от видеоклип, изпратен до редакцията. В непоказвания досега запис се виждат нови култови движения на футболния бос. През 2012 г. Боби стана известен с уникален танц по ритмите на парчето на Преслава "Като за финал".