Херо Мустафа говори 9 езика, омъжена е за индийски бизнесмен
За мен Ирак е мястото, където съм родена, но Америка е мястото, където ме направиха свободна. Това казва Херо Мустафа, номинирана от президента на САЩ Доналд Тръмп за посланик в България. Тя ще замени на поста Ерик Рубин.
Работеща майка, дипломат от кариерата, служила от Централна Азия до Близкия изток и Европа, Херо Мустафа е пример за успешна мюсюлманка. Историята за възхода на кюрдската бежанка, стигнала до висшите етажи на американската политика, е разказана в документалния филм American Herro от 2009 г. (игра на думи с личното ѝ име и hero - “герой” на английски).
Родена през 1973 г. в Ербил, Иракски Кюрдистан, Херо е на 3 години, когато пристига в Америка със семейството си. В бели, зелени и червени костюми дългогодишната дипломатка обича да разказва за живота си.
“Това е американска история”, обяснява тя пред португалското издание “Диарио де Нотишиаш”.
Баща ѝ е политически
активист, избягал
от Саддам
Хюсеин от Ирак заедно със съпругата си и двете им деца. Една вечер майка ѝ ги взема заедно с новородения ѝ брат и тръгват през планините, за да се спасят. През това време баща им ги чака в Иран.
Херо прекарва две години със семейството си в бежански лагер в Иран, преди да се преместят в САЩ и да се установят в град Майнот, щата Северна Дакота.
“Не си спомням, че съм живяла в бежанския лагер, но си спомням пътуването със самолета от Иран до САЩ, защото разлях мляко и този момент остана в паметта ми. Спомням си кацането в Майнот. Майка ми и баща ми бяха в кюрдски дрехи, а аз и брат ми носехме близалка в ръка. Когато пристигнахме, нямахме нищо с нас”, казва посланичката.
В Щатите техен покровител става лутеранска църква, която им помага да пристигнат в страната.
“Ние наричаме Северна Дакота земя на крайностите. Изключително гореща, изключително студена”, обяснява Херо. И въпреки че от дълги години пътува по света, тя не забравя къде е израснала. “Те са истински хора. Израствайки в толкова малка, приятелска общност, това помогна на мен и моето семейство да се приспособим и да прегърнем нашата нова среда”, казва Мустафа за градчето, където всички се познавали. Поглеждайки назад, за нея важното е, че в Майнот е нямало ксенофобия и тя, и семейството никога не са били третирани като непознати и различни.
“В този малък град в Северна Дакота многообразието беше възприето, а не под въпрос”, казва Херо Мустафа.
Най-голямата трудност за дипломатката в началото на престоя ѝ в САЩ е да научи английски добре, но за родителите ѝ нещата били още по-тежки. “Те трябваше да започнат от нулата. Всеки от тях имаше три работни места”, казва кюрдката. Баща ѝ работел в магазин за понички и се занимавал с чистене, докато
майката работела
в пералня и детска
градина, за да
се издържат
Понякога родителите ѝ карали нощни смени в магазина за понички и вземали децата с тях, които спели в него до сутринта и тръгвали направо за училище.
Мустафа си спомня колко трудно, а понякога направо невъзможно било да поддържат връзка с родния Ирак. В онези години семейството получавало информация за роднините си само когато някой пристигал в САЩ от Ирак.
На родния ѝ език името Херо е название на цвете, но в началото американците винаги ѝ казвали герой. За нея обаче не било проблем нито това, нито че на първо четене всички са убедени, че зад това име стои мъж. Дипломатката дори се шегува: “Не знам колко имейла съм получила, адресирани до г-н Мустафа”.
Брат ѝ обаче срещал повече трудности с името си. Той се казва Hllo, което е много близо до английското Hello (“здравей”). И естествено, шегите по негов адрес били повече.
Херо Мустафа все още има семейство в Иракски Кюрдистан. Според нея положението на кюрдите в Ирак днес е много по-добро, отколкото когато семейството ѝ избягало оттам. И макар че ситуацията все още е сложна, благодарение на новите технологии тя може поне да общува с близките си.
Дипломатката завършва гимназия през 1991 г. През 1995-а се дипломира като бакалавър в университета “Джорджтаун”, където учи национална сигурност. Има магистърска степен по международни отношения от “Принстън”. Говори 9 езика - английски, арабски, кюрдски, турски, руски, гръцки, португалски, хинди и фарси.
Започва международния си път с работа в неправителствения сектор. На Балканите е изборен наблюдател в Босна, а след това - редактор в центъра за стратегически учения и проучвания в Абу Даби. През 1999 г. се присъединява към външната служба на САЩ и отива като политически съветник в американското посолство в Атина, след което е консулски служител в Бейрут. Връща се във Вашингтон, където работи за Съвета по национална сигурност.
По време на кариерата си Херо си сътрудничи с различни администрации.
Работи с
държавния секретар
Кондолиза Райс
при републиканския президент Джордж Буш-младши и за вицепрезидента Джо Байдън при демократа Барак Обама.
Във Вашингтон е била съветник в периода 2006 - 2011 г. за Близкия изток и политиката към Южна и Централна Азия. Била е и зам.-шеф на дирекцията за Афганистан в Държавния департамент и началник на кабинета на зам.-министъра на външните работи на САЩ по политическите въпроси Уилям Бърнс. Мустафа е била и директор в Съвета по национална сигурност.
Най-емоционалният момент от нейната кариера може би е завръщането ѝ в Ирак. Пратена е като координатор в Мосул за иракската провинция Ниневия в екипа на Пол Бремър, временния администратор на Ирак след нахлуването от 2003 г.
В родината си посланичката работела по 15 часа на ден срещу скромна заплата и живеела в мизерен хотел.
“Будех се нощем от
шума на мишки,
които гризат
пакетираната
ми храна
Когато валеше, в стаите се образуваха локви, които миришеха цяла седмица. Любимият ми момент беше, когато трябваше да качвам 7 етажа всеки път, за да ида до банята”, спомня си Мустафа. През първата седмица хотелът ѝ два пъти бил удрян от ракети и минохвъргачки. В началото излизала с лека кола с охрана, но след това придвижването ставало само с бронирани жилетки, два бронирани джипа с 6-8 американски охранители и понякога кортеж до 3 танка с ескорт от 9 войници.
По-късно екипът ѝ е преместен в ремонтирана вила на личната охрана на Саддам. Въпреки че и там имало мишки и тоалетните се задръствали, не се оплаквали, защото поне имало течаща гореща вода.
“Ирак е мястото, където съм родена, и страната, от която избягах. Възможността да се върна да насърчавам демокрацията и да възстановим тази нация е сбъдната мечта”, казва Херо Мустафа. Докато е там, има възможност да посети семейството си в Ербил. “Беше невероятно”, спомня си дипломатката.
Три дена плакала,
когато се срещнала
с чичо си и леля си,
в които разпознала лицата на майка си и баща си. Докато била в Ирак обаче, починала баба ѝ и се наложило Херо да съобщи на майка си по телефона.
Не по-малко вълнуващо е второто ѝ посещение в Ирак. Години по-късно дипломатката се връща с баща си за снимките на документалния филм за нея. В продукцията тя проследява стъпките на татко си до бягството им.
“Надявам се да заведа дъщеря си там”, казва Херо Мустафа. Ариана е само на 2 години, а вече знае 4 езика. Херо Мустафа израства в дом, в който се поддържат и уважават кюрдските традиции. Старае се да ги предаде и на детето си.
Новата посланичка на САЩ в България е омъжена за индийски бизнесмен, с когото се запознава, докато работи в Индия като съветник по политическите въпроси.
“Имахме много труден живот, но родителите ми винаги ни насърчаваха да се борим и да работим усилено и ние го направихме”, казва г-жа Мустафа. Тя продължава да говори на кюрдски с родителите си.
“Всеки, който ме познава в Държавния департамент, знае, че съм кюрдка. Много съм горда да бъда кюрд. Но аз съм американски дипломат и лоялността ми е към САЩ”, казва Херо Мустафа. А баща ѝ обича да пее кюрдски песни на внучката си.
Като бежанка Мустафа гарантира, че личният ѝ опит е от съществено значение през цялата ѝ кариера. “Чувствам, че моят опит може да помогне на други хора”, казва дипломатката. Тя смята, че е изживяла тежки ситуации, преминавайки през война и бедност.
В момента Херо Мустафа е заместник-ръководител на посолството на САЩ в Португалия.
След като бе предложена от президента Доналд Тръмп за посланик у нас, предстои да бъде изслушана в комисията за външна политика на американския Сенат.