УНИЦЕФ: Да си родител, е най-важната работа

https://www.24chasa.bg/novini/article/7518119 www.24chasa.bg
Елена Петрова с родители, участващи в кампанията.

Детският фонд на ООН организира първия месец, посветен на майките и бащите

“Да си родител, е най-важната работа на света. И тази, която най-много обичам.”

Това казва във видеообръщение голямата футболна звезда Дейвид Бекъм, призовавайки политиците, бизнесът и обществото да направят повече в подкрепа на онези майки и бащи, които трудно балансират между необходимостта да осигурят физическото оцеляване на децата си и желанието да отделят повече време за занимания с тях, за да им дадат по-големи шансове за развитие в живота.

Бекъм, баща на 4 деца, е посланик на УНИЦЕФ в глобален план на първия месец, посветен изцяло на подкрепата на родителите, който Детският фонд на ООН организира през юни 2019 г. У нас тази важна роля е поверена на актрисата Елена Петрова, познато на всички лице от екрана и сцената, но и майка на близнаци, която от години се включва активно в каузи в защита на децата.

“Днес, когато говорим твърде много, но обичаме твърде рядко и мразим твърде често, имаме по-големи къщи, но по-малки семейства – е по-важно от всякога да отделяме време за децата”, казва тя във видеопосланието си. (Виж интервюто с нея.)

Защо родителите? Защото всичко важно, което се случва с децата, минава през тях, убедена е световната организация. Нейната цел е да насочи вниманието към това от каква подкрепа родителите имат нужда - например политики, ориентирани към семейството, по-гъвкаво работно време, по-достъпни услуги за децата.

В Месеца на родителите особено внимание е насочено към ранното детско развитие - тогава, когато малкият човек е най-зависим от хората, които са го създали, и когато с бясна скорост попива информацията от околния свят. Това е моментът, когато пред родителите изплуват безброй страхове и въпроси, свързани с храненето, съня, игрите, болестите, сигурността, начина на общуване. За да отговори поне на част от тях, УНИЦЕФ - България е изградила сайт със съвети от експерти - www.roditel.unicef.bg. Същата е целта и на мастър класовете за родители, в които международни специалисти - педиатри, психолози, диетолози, дават насоки по определени теми като играта, развитието на мозъка на детето, здравословното хранене и т.н.

В България Детският фонд на ООН поставя и конкретен фокус върху усилията на родителите на деца с увреждания, които се борят да им предоставят справедлив шанс за разбитие. Разказите на някои от тях са вдъхновяващ пример на себеотрицание, безкрайно търпение, любов и кураж. Стремежът на Месеца на родителите е да повиши осведомеността в обществото и да покаже, че децата с увреждания имат права, възможности и таланти. Да изгради съпричастност и солидарност, за да нямат семействата им усещането, че са оставени да рушат стените съвсем сами.

Елена Петрова: Когато станах майка, суетата ми излезе в анонимност

Актрисата, известна от екрана и сцената, е лице на Месеца на родителите в България

- Г-жо Петрова, защо се съгласихте да сте посланик на месеца на родителите на УНИЦЕФ?

- Работя с УНИЦЕФ заедно с много други колеги артисти, певци, хора от шоубизнеса, през годините всички сме се включвали да помагаме, познаваме организацията и какви каузи защитава тя - така че най-вече заради това партньорство и заради фокуса на кампанията. Както УНИЦЕФ, така и аз от години работим за грижата за децата, за спирането на агресията, за адекватни социални работници, способни да дадат добър старт на децата. Но се оказа, че родителите, за да се чувстват пълноценни, трябва също да получат внимание. В днешно време е много трудно да бъдеш родител - хората са стресирани, притеснени за бъдещето, живеят в несигурност.

Аз също съм

преминала през това -

през страховете и

хилядите въпроси

дали правиш най-доброто за детето си. Независимо колко си амбициозен като родител, всеки има нужда от подкрепа, някой да го насърчи, да му каже, че всичко ще е наред. Просто мъничко трябва на много родители дори и само да останат заедно. Защото семейната среда, както може да е влакче на ужасите, което не спира, така може да е защитено място, където има усмивки, любов, уют. Има една много хубава реплика - че щастието първо се сбъдва в семейството. Важно е родителите да бъдат в синхрон заедно, за да са добър пример. Ако децата са свидетели на агресия, те също стават агресивни. Но ако виждат едно подкрепящо се, усмихващо се, гушкащо се, даващо сигурност семейство, те биха били спокойни деца, биха имали избор в живота.

- Какъв е смисълът на подобни кампании? Не са много хората, които искат някой да ги учи как да отглеждат и възпитават децата си?

- Смисълът е родителите да знаят, че в каквато и трудна ситуация да попаднат, има изход, има решение. Семействата да не се страхуват да поискат помощ. Много е важна също информираността в корпоративния сектор и в държавните институции - всички министерства, които отговарят за тези дейности.

Да има гъвкаво

работно време

за майките,

както и достъпни услуги за всички деца - детски градини, ясли, площадки, занимални, да се използват всички възможности децата да се развиват като спорт и като хобита. Да има модел, при който всички - и тези с по-скромни финансови възможности, да могат да си позволяват това, защото става въпрос за инвестиция в развитието на нацията. За съжаление обаче, държавата е фокусирана върху други неща и не може този егоизъм и егоцентризъм да продължават, тази централизирана власт да се занимава само с инфраструктура, с усвояване на евросредства.

Не съм чула с тези

евросредства да е

създаден някакъв

голям център за деца

с увреждания,

където родителите да могат да си оставят детето сутринта и да го вземат в 4 следобед, както е в другите европейски държави, то да е получило необходимите професионални грижи и рехабилитация, за да могат и родителите да дишат, да работят, да водят пълноценен начин на живот. Всички си задаваме тези въпроси, но нещата се случват много, много бавно.

- Вие сте майка на близнаци, имате син и дъщеря. Как ви промени майчинството?

- Станах друг човек. Има, разбира се, някаква дивотия, останала в мен, която я отключва актьорската ми професия. Но светът вече не се върти около мен. Суетата ми и егоизмът минаха на много заден план и даже понякога излизат в анонимност. За мен децата са най-отпред, както и за баща им, независимо от отношенията между нас. Тяхната гледна точка ми е важна. Те са вече големи, на 13 г., тази година ни е трудна, имаме матури. За една година много пораснаха и започнаха мен да ме учат как трябва да се държа с тях. Човек си мисли, че се е научил да се справя със страховете си, а те стават все повече, колкото повече растат. Като бяха малки, съм се страхувала от 40 градуса температура. Или когато бяха в кувьози, съм си мислила, че това е краят на света. Сега страховете ми са за бъдещето. С баща им това сме си казвали - че дори да имаме амбицията тези деца да са по-красиви, по-умни, по-успешни от нас, най-важното е да са добри хора и

да носят състрадание

в себе си, усещане за

другия човек

Да не са фокусирани само върху себе си и да са си самодостатъчни. И по определени постъпки разбирам, че в някаква степен сме си свършили работата.

- При толкова много ангажименти в киното, в театъра, как намирате баланса, който е най-труднен за работещите майки - между кариерата и децата?

- Честно казано, всичко е за сметка на времето лично за мен и това продължава вече години. Ето тук въпросът пак опира до подкрепата.

Когато снимах

“Стъклен дом”, бях

по 12-13 часа навън

и прекарвах повече време с екипа на снимките, отколкото вкъщи. Но всички си казахме у дома, че това е период, който ще свърши, че няма да продължава вечно. И всички ме подкрепиха, имаше тотално разпределение на ролите - кой какво върши, докато аз съм заета.

Занимавах се с децата за сметка на съня. Водех ги по снимки, беше им много интересно, тогава бяха 4-5-годишни, познаваха всичките ми колеги. Актьорската професия определено им харесва. Не мисля, че някой ще тръгне в тази посока, но все още е твърде рано да давам някакви крайни мнения. Инстинктивно като жена и като майка успявах да се справя. Но каквото и да се случи, винаги съм тичала първо при децата. Всичко останало може да почака.

- Има ли принципи на възпитание, на които държите, или следвате интуицията си?

- 90% е интуиция. Изчетох няколко книги, но реших, че това, което децата ми подсказват, е правилното.

Няма инструкции за

отглеждане на деца.

Няма рекламации,

не можеш да ги

върнеш на касата

Това, на което много държа, е да няма агресия. Не може с викове, крясъци и шамари да се възпитават деца. Трябва да им се обяснява. Разбира се, и при мен е имало случаи да се поскарам, да викна, защото 20 пъти като не те чуят, на 21-вия трябва да потърсиш друг механизъм да влияеш. Но откакто пораснаха, много добре се разбираме. Не казвам, че няма наказания, но те са в рамките на лишаване от нещо - дали ще бъде игра или телефон. Най-голямото наказание е да не им говоря. Това е едно от нещата, което много силно им въздейства.

Знам, че е трудно, знам, че родителите са изнервени, но най-важното си остава общуването с децата. И това е другият принцип, на който много държа. Колкото и да съм изморена, гледам да ги изслушам, защото

дори 15 мин разговор

прави чудеса

Изслушвам единия, изслушвам другия. Така участвам в техния свят, те не се затварят, нямат тайни, знам какво ги вълнува. Тези 15 мин общуване им дават сигурност, че има някой, на когото да кажат всичко. Много ме е страх от самотни и затворени деца, такива, които започват да живеят в собствен свят, да лъжат и да крият. От това повече се боя, отколкото да чуя признание и за най-голямата пакост.

Родителството е като

Марианската падина Тъкмо мислиш, че нещо си научил, че си наясно и се появява ситуация, която те изважда от обувките. И отново търсиш решение как да реагираш.

- А имало ли е моменти, когато самата вие сте имали нужда от професионална помощ или съвет?

- Не, не се е случвало, но не съм и човек, който би търсил помощ от интернет. Ще започна от разговор вкъщи и ще наблюдавам децата от какво имат нужда. Диалогът за мен е най-доброто решение. Но ако се случи много сложна ситуация, не изключвам детето да посети детски психолог, за да сподели неща, които може би не може или не желае да сподели у дома, както и аз бих потърсила помощ, ако усетя, че ми е необходима. Пак казвам, никой на никого не обещава, че пътят да си родител е лек, без препятствия и подводни камъни. Семейната среда не е като реклама, в която децата в кухнята обръщат всичко с краката нагоре, но всички са щастливи и цари прекрасна идилия - никой на никого не се кара. Това го има само по телевизията. Всекидневието е много стресиращо и е много трудно усвояването на тази взаимна търпимост.

Мозъкът на 3-годишно дете е 2 пъти по-активен от този на възрастния

Съвети от експертите на УНИЦЕФ, изготвени специално за читателите на “24 часа”

През последните десетилетия се появиха много научни доказателства за влиянието на ранните условия на живот и преживявания - още от момента на раждане, върху здравето на човека в зряла възраст, неговото себеусещане, поведение, способност за учене, социална и икономическа реализация.

Мозъкът на човека се развива най-интензивно именно през първите години от живота, като особено значими са първите 1000 дни, вкл. периодът на вътреутробно развитие. Въпреки че при раждането по-голямата част от мозъчните клетк,и (неврони) са вече формирани, след раждането започва интензивен процес на изграждането на връзки между тях. Тези връзки определят как човек мисли, чувства, учи, общува и взаимодейства с другите. През първите две до три години всяка секунда се изграждат по около 700 - 1000 такива връзки. Така към третата година от живота мозъкът достига около 87% от своето тегло и е около 2 пъти по-активен от този на възрастния.

Ето някои насоки за родителите, за да могат да стимулират този процес.

Ако имате новородено бебе

на възраст до една седмица:

Играйте с него, като внимателно го местите, прегръщате, поглаждате с ръка или го притискате нежно до себе си. Опитайте контакт “кожа до кожа” - поставете голото телце на бебето до кожата си. Топлината и сърдечният ритъм на майката (или бащата) успокояват бебето, дават му сигурност и топлина.

Говорете му или му пейте тихичко, особено докато го кърмите или сменяте памперсите.

Ако имате бебе на възраст от

една седмица до 6 месеца:

През тези първи месеци е много важно да се научите да разбирате сигналите на бебето и да им отвръщате по подходящ начин. Например, ако пъха ръце в устата си - веднага го нахранете, не чакайте да заплаче. Ако ви се усмихва - усмихвайте му се и му говорете. Ако заплаче - прегърнете го и се опитайте да разберете причината, тя невинаги е свързана с глад и неразположение, а може да е просто начин да покаже, че иска да бъде оставено на спокойствие.

Говорете с бебето - обяснявайте му какво правите, разказвайте му за предметите и хората около него с кратки изречения. Ежедневието предоставя хиляди възможности за разговор и общуване с бебето - когато сменяте памперса, къпете го, храните го, сменяте дрешките или сте на разходка. Назовавайте това, което правите: “Дай ми сега лявото краче… Точно така… Браво на детето! Сега другото краче! А сега ръчичките – хайде, вдигни ги нагоре… Чудесно! Готови сме!” Така бебето учи за света и се подготвя за овладяване на речта (основите на речта се полагат много преди появата на първите думи).

На тази възраст любимите играчки на бебета са хората около тях. Едно от най-предпочитаните им занимания е да гледат как лицата на любимите хора се доближават и после се отдалечават.

Започнете да четете книжки. Бебетата обожават да чуват вашия глас и да гледат лицето ви.

Ако имате бебе на възраст

от 6 до 12 месеца:

Когато храните детето - създайте спокойна обстановка и застанете така, че да го гледате в очите. Хранете го търпеливо и от време на време му давайте храни, които то да може държи в ръка, така че да се научи да се храни само.

Продължавайте активно да общувате и говорите с бебето. Задавайте му въпроси за различни предмети, животни, хора и му ги посочвайте, за да привличате вниманието му към тях - “Къде е тати?” “Къде е лампата?”. Поощрявайте го с усмивка, с интонация, с “браво”. Към края на първата година децата вече започват да произнасят различни срички, които се доближават до първите думи.

Играта е много важна за детето - осигурете време и пространство за игра, защото чрез нея то учи и овладява важни умения. Давайте му безопасни вещи от домакинството, които да държи, да удря и да пуска да падат – по този начин то се запознава с предметите около него. Играта “на криеница” е особено забавна за бебето - покажете му играчка и я скрийте, след това я покажете отново. Към края на първата година бебетата научават, че предметите съществуват дори и когато вече не се виждат.

Ако имате дете на възраст

от 12 месеца до 2 години:

Превърнете храненето във весел и приятен момент, като говорите на детето си. Не го карайте да яде насила и не го увещавайте много. Бъдете спокойни. Насърчавайте детето да се храни самостоятелно.

Скъпите играчки невинаги са най-добри за развитието на детето, а в дома ви се крият десетки подходящи алтернативи – лъжици, кутии, хартийки, малки парчета плат. Давайте на детето предмети, които да слага един върху друг, да ги пъха в кутии или да ги изважда от тях. Покажете му как да направи различни неща с предметите – например да сложи лъжицата в тенджерата и да затвори капака.

Давайте му хартия и поощрявайте опитите му да държи правилно молив и да драска, а понякога да пробва да рисува прости форми, като му показвате как се рисуват те (“Виж, това е кръгло и е топка, а това е триъгълник и е като покрив на къщичката”).

Задавайте прости въпроси и му отговаряйте, когато то се опитва да говори. Посочвайте му картинките в книжките и му разказвайте за тях.

Ако детето направи нещо, което не трябва, обяснете му спокойно какво се очаква от него. Критикувайте поведението (“Не е хубаво да разхвърляш играчките си навсякъде. Събери ги и ги прибери в кутията!”), а не личността на детето. (“Ти лошо дете! Веднага си събери играчките!”).

Показвайте, че сте разбрали емоциите на детето, и се опитайте да ги пренасочите от неприемливи действия към приемливи, например: “Разбирам, че си ядосан, но да си играеш със стъклена чаша не е безопасно, нека си направим кула от кубчета знам, че това ти харесва…”). Още съвети за родители на www.roditel.unicef.bg

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Голям интерес към автомобилен салон София 2019 отчитат вносителите на автомобили в България от всички марки. По време на изложението тази година могат да се видят голям брой премиерни за българския пазар модели, което продължава до неделя. Снимки: Пламен

Скромна на вид 51-годишна пловдивчанка се оказа сред най-издирваните жени в Европа. В рамките на няколко години Радина Жечева успява да прибере спестяванията на десетки хора от цялата страна. Докато прокуратурата се накани да реагира, измамничката си плюе на петите и няма как да излежи 5-годишната си присъда

Травестит заковава от София погнатата за сутеньорска мрежа в Лондон маман Елеонора Василева! Транссексуалният мъж с официално име Марин е разпитан заедно с още две българки по настояване на английските власти, научи "България Днес". За сводническата банда на Острова стана ясно преди броени дни, когато местни медии публикуваха детайли от