Застрахователи изплащат обезщетения за жертви и ламарини по 3 млн. лева на ден

https://www.24chasa.bg/novini/article/7519849 www.24chasa.bg
От догодина обезщетенията за неимуществени вреди при катастрофи трябва да се изплащат по методика.

Методика за неимуществените вреди още няма 

Гаранционният фонд готов само с доклад

Компенсациите - високи, полиците - евтини, търсят варианти да не поскъпват

По 3,1 млн. на ден изплащат застрахователните компании като обезщетения. За 2018 г. в касите им са влезли 2,5 млрд. лв., а изплатените компенсации са 1,13 млрд. лв. Това са данни, предоставени от асоциацията на застрахователите.

Методика за определяне размера на обезщетенията обаче още няма. Отговорен за това е Гаранционният фонд, на който парламентът я възложи преди 8 месеца. Миналия ноември по спешност в Застрахователния кодекс бе заложен таван от 5 хил. лв. на по-далечни близки на загинал на пътя. И бе даден 6-месечен срок за изготвянето на методика. (Спазва ли се и какви са последствията - виж мнението на Илиана Христова - зам.-председател на КФН.)

В отсъствието на методика съдилища основно в провинцията продължават да отсъждат и по-големи компенсации от записаните в закона - 20 - 30 и дори 50 хил. лв., казват застрахователи. Първите обжалвания са вече във Върховния касационен съд и се очакват решения по тях.

Близо 2 месеца

след поръчката

на парламента

на сайта на Гаранционния фонд се появи обява за процедура за избор на консултант по проекта – на 29.01.2019 г.

Избраникът - “HLB България, до момента е представил единствено доклад без конкретни варианти, научи “24 часа”. Консултантът е направил пълен преглед на практиката в другите държави. Така регламент за обезщетения няма, кръгът на близките, които имат право на тях, може да се промени, а цената на полицата - също. При дискусията, на която

КФН не е

поканена и не е

присъствала,

мненията на застрахователи натежали към испанския модел, обясняват участници в нея. Това означава, че новата методика може да е комбинация от лимити за неимуществени вреди при смърт на пострадало лице и въвеждане на измерими критерии за имуществените вреди, като например издръжка за близки, в съответствие с дохода на загиналото лице.

Според доклада на консултанта във Великобритания, Германия, Франция основната цел на обезщетенията е пряко компенсиране на причинената вреда.

Размерът на обезщетението зависи от имуществените вреди. Например при смърт на съпруг или съпруга имуществената вреда се изчислява чрез обективен показател, какъвто е загубата на доход. Обезщетенията за неимуществени вреди,

т.е. за болка и

страдание, са

символични

Точно обратният модел е възприет в Испания и Италия. Там имуществените вреди се компенсират в ограничена степен, но за неимуществените се определят високи обезщетения и така се компенсират и подценените имуществени вреди.

Например при смърт на съпруг и баща съотношението на обезщетението за нанесените вреди - имуществени към неимуществени вреди в Англия би било 99:1, а в Италия и Испания -34:66.

Първият въпрос, който трябва да се реши с методиката за България, е какво да бъде това съотношение, до какво ще доведе то както за близките на пострадалите, така и за финансовата стабилност на застрахователната система.

Вторият казус, който трябва да получи отговор, е какъв да бъде кръгът на близките за обезщетяване. Докладът подсказва, че в Испания законът определя обезщетение да получат

само близки,

които са в общо

домакинство

с жертвата. Във Франция обезщетение има за близките, които едновременно са емоционално свързани и са в едно домакинство. Как това ще се доказва в България, ако се копира системата, не е ясно.

В Малта, Словакия и други държави “Гражданската отговорност” не покрива болки и страдания. Плаща се само за загуба на доход и издръжка на деца. В България в момента се изплаща обезщетение на по-широк кръг лица, ако са емоционално свързани, дори и да не са роднини.

Какви да са размерите на обезщетенията, е следващият важен въпрос, който чака отговор с методиката. В повечето държави обезщетенията за

неимуществени

вреди варират

от 5000 до

25 000 евро

По-високи обезщетения за неимуществени вреди са предвидени в Италия - 330 хил. евро, и Испания - 90 хил. евро.

Цените на “Гражданска отговорност” обаче там са по-високи. В Италия например средната цена на застраховката също е най-висока в Европа - 348 евро, при средно европейско ниво от 229 евро. Тоест, ако в България искаме да има по-високи обезщетения, както е в другите европейски страни, то цената на застраховката “Гражданска отговорност” трябва да е по-висока, но тя на практика се формира и спрямо нивото на заплатите в дадената държава.

Основна тежест при формиране на цената има рисковата премия, която зависи от щетимостта и размера на претенциите и изплатените обезщетения. И цената на полицата, и размерът на двата вида обезщетения са обвързани със стандарта на живот. Не само за да има т.нар. коефициент на покритие - т.е. повечето коли на пътя да имат полици, а и защото фактори като медицински разходи, загуба на доход отразяват ценови равнища. Казусът с неимуществените вреди е труден, защото няма обективни критерии за тях.

В България, от една страна, присъжданите обезщетения за неимуществени вреди са сред най-високите в Европа в сравнение със средния размер от 5 - 25 хил. евро, а от друга – цената на застраховката е сред най-ниските. Как това обаче гарантира финансова стабилност в сектора на застраховането и каква е възможността застрахователна компания да не може да изплати обезщетенията, е въпросът.

Нещо повече, по данни на Асоциацията на застрахователите размерът на обезщетенията расте. През 2013 г. той е бил 82 745 лв., през 2014 г. 90 383 лв., през 2015 г. - 102 751 лв.

Лек спад има през 2016 г. - 88 781 лв., за да се вдигне до 117 841 лв. през 2017 г. До юли 2018 г. актюерските изчисления на застрахователите са се основавали на очаквания за 2,5 - 3 наследници при един смъртен случай. Това означава среден размер за всички, имащи право на компенсиране, 350 000 лв.

Откъде идва

проблемът

и защо

Гаранционният

фонд

трябва да предприеме мерки?

С тълкувателното решение на ВКС от юли 2018 г. чувствително се разшири кръгът на лицата, които могат да претендират за обезщетение за смърт на близък при смърт в катастрофа. Увеличеният брой лица обаче води до по-висок общ размер на обезщетенията.

Това веднага се отрази на цената на полицата. По данни на Комисията за финансов надзор през май 2018 г. тя е струвала средно

232,61 лв., а

4 месеца след

решението вече

е 332,59 лв.

Едновременно с това анализът на показателя “щетимост”, който при неимуществените вреди се измерва с брой смъртни случаи в резултат на пътно произшествие, показва, че средно за Европа жертвите от катастрофи са 49 на 1 милион, а у нас са 96 на 1 милион. Още един важен фактор.

Така, въпреки че законодателят даде 6-месечен срок, който вече изтече, Гаранционният фонд не е готов с проекта на методиката. А тепърва трябва да има и обществени обсъждания, преди да се премине към изготвяне на наредба.

Илиана Христова, зам.-председател на Комисията за финансов надзор

Ще настоявам Гаранционният фонд да изпълни задължението

си и да подготви методиката възможно най-бързо

- Поехте поста в КФН с ресор застраховане преди 2 месеца, а методика няма. Защо, г-жо Христова?

- Единствената информация, с която разполагаше КФН, когато поех поста, бе, че отворената процедура от Гаранционния фонд за избор на консултант току-що е финализирана. Фондът трябваше да подготви методика и да я предостави на комисията, на Министъра на здравеопазването и на Министъра на труда и социалната политика. Ние, заедно с колегите трябва да подготвим Наредба, с която да утвърдим методиката. Сега, заради забавянето от фонда, срокът за нас се скъсява драстично. По закон КФН има административен ангажимент със срок 7 декември 2019 г.

- Предприехте ли нещо и какво?

- След изтичане на срока, лично изпратих писмо до Гаранционния фонд, с което изисках информация. Получихме отговор от г-н Стоилков и г-н Михайлов, което гласи: „Съгласно договора на ГФ с консултанта изпълнението на втора фаза е предвидено да се извърши в 40 дневен срок, т.е. до 24.07.2019 г. След тази дата предвиждаме 20 - дневен срок за разглеждане и обсъждане в работната група за изготвянето на проект на методика.” От моя страна в момента, в който получим проекта на Методиката от ГФ, незабавно ще започне обществената дискусия, ще направя всичко възможно да се работи максимално интензивно и приоритетно, и категорично ще изработим наредбата в законния срок. Сигурна съм и че колегите от Министерство на здравеопазването  И Министерството на труда и социалните грижи ще са на линия.

- Ако тези срокове не се спазят?

- Срокът 7 декември 2019 г. не може да се прескача. 6 месеца имаха Гаранционния фонд, 6 месеца имат КФН и другите две институции, но вследствие забавянето на фонда се съкращава срокът на КФН и другите институции. А в него ние трябва да проведем и обществено обсъждане, което не може да е по-малко от 1 месец. Затова очаквам бързи действия от ГФ. Има вероятност ние дори да имаме 1 месец да я изработим. А нали и обществото трябва да има възможност за дискусия!

- Защо е важна тази методика?

- От изключителна важност е българските граждани да имат реалистична позиция, когато става въпрос за загуба на човешки живот при инцидент на пътя. Емоционалните, психическите последици след катастрофа и загубата на близък човек са огромни и не могат да се приравнят на каквато и да било сума. Нашите усилия обаче са да създадем работещ инструмент, с който да се постигне справедливост и изпълнение на ангажиментите на държавата. Ние правим всичко възможно в най-трудния момент близките на пострадалите да разчитат на справедлива подкрепа от закона и регулаторните органи. В комисията работим по нов начин - а именно да усетят гражданите и обществото отговорно отношение към тях и към държавата, в която всички искаме да живеем по-добре, никой да не бъде забравен и изоставен. Пример за това разбиране бе и категоричната ни позиция по изплащането на обезщетенията на близките на загиналите хора край Своге.

- Какви са приоритетите ви в сектор “Застраховане”?

- Съм и ще бъда абсолютно безкомпромисна по важни, изискващи бързо решение теми: обезщетенията , системата “Бонус-малус”, последиците по случая ЗК “Олимпик”. Сложни и тежки, но решими казуси, справянето с които ще повиши стабилността в застрахователния сектор, защитата на потребителите на застрахователни услуги и грижата за гражданите. Мисията ми е да постигнем справедливо обезщетение, което се прилага еднакво за всички пострадали, и да подкрепим усилията да спре войната по пътищата, което касае и въвеждането на "Бонус-малус."

- Защо не говорите публично за това?

- Комуникация по тези теми ще има, когато сме готови с аргументи и факти. Акцентът в работата ни е конкретност и обоснованост на предложенията. Нашата задача е, макар и не във всички случаи да имаме ангажимента по закон да го направим, да провокираме останалите органи и институции, застрахователите и т.н. да са активни и да изпълняват отговорностите си. Защото работим за хората на България.

- Но сте отворена за идеи и дискусии, предполагам?

- При всеки възникнал казус ще съм на линия да дискутираме. Искам да знам позицията, коментарите, критиките на всички заинтересовани страни. В този процес, комисията, и аз като зам.-председател, трябва да отговорим на трудните въпроси и уверявам ви, няма да се скрием зад някоя удобна “безсмислица”. Само така можем да предложим максимално ефективни решения на проблемите ни. Но няма да сме в медиите всеки ден, защото работата ни е в комисията. Медиите дават възможност да комуникираме свършена работа и да информираме за казуси и кризи.

- Очаквате ли много спорове, а и критики около “цената на човешкия живот”, която ще влезе в методиката?

- Вярвам, че човешкият живот няма цена. Емоционалната загуба няма цена. Никога! Застрахователното обезщетение няма да намали болката. Това, за което се борим е справедливост. Методиката трябва да осигури както даването на финансова подкрепа на близките на загиналите, така и финансова стабилност на сектора. Защото, ако изплатим повече от това, което имаме, на едни граждани, застрахователите могат да фалират и да не могат да изплатят на други. Имаше коментари, че слагането на “таван” нарушава правата на гражданите и свободата на съда да определи обезщетението. Как съдилищата в България ще отсъдят справедливо и еднакво за всички граждани, ако нямат референтна рамка за обезщетения, и как ще осигурят, че няма да минат онзи “таван” , след който ще има фалити на застрахователите?

Разберете, ситуацията е сложна – имаме близките на пострадалите, имаме гражданите, на които да не се налага да плащат твърде висока цена на “Гражданска отговорност” на автомобилистите, имаме и застрахователите, които искаме да са финансово стабилни. Застрахователите изчислиха миналата година, че искове без “таван” могат да доведат до дефицит в системата от близо 1 млрд. лв. Какво се случва при такъв дефицит, можем да предположим. Как се изчислява къде е балансът и какво ни очаква, без да имаме правила, които да спазваме всички?

Гаранционният фонд има за задача да предложи проект на методика с критерии, ясни индикатори и възможност за изчисляване на обезщетенията при имуществени и при неимуществени вреди, настъпили в резултат на смърт и телесни увреждания. Тази методика ни е нужна, за да има справедливост при обезщетяването и за двете страни – онези, които имат право на обезщетение, и онези, които са задължени да изплатят обезщетението. Лично аз настоявам за широко обществено обсъждане на методиката, гласът на гражданите и бранша ще е от изключителна важност.

- За финал, има ли връзка между системата “Бонус- малус” и методиката за обезщетенията. Ще помогне ли въвеждането на „Бонус- малус"?

- Категорично връзка има. За да не поскъпне за всички “Гражданската отговорност”, а само за рисковите и недобросъвестни водачи ще спомогне въвеждането на системата „Бонус- малус". От избирането ми за зам.- председател на КФН преди 2 месеца “Бонус-малус” е една от 3-те приоритетни теми. КФН има ангажимента и отговорността, заедно с МВР и Министерството на транспорта да изготви варианти за системата. Ние ще сме готови скоро за обществено обсъждане и повярвайте, комуникацията за целта на системата и дискусията по вариантите ѝ ще са приоритетни за нас. Ангажиментът е изцяло наш и по закон и задачата ни е поставена от Народното събрание. И още нещо, сигурна съм, че в подкрепа и на вас медиите, сте отбелязали високото ниво на прозрачност и на ежедневна комуникация от страна на КФН, както в медиите, така и като изчерпателност на интернет страницата ни. Искаме гражданите, медиите, всички заинтересовани страни да са информирани за етапите на задачите, по които работим, и за статуса на казусите при поднадзорните ни лица. Но най-вече за начините за превенция на подобни кризисни ситуации.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

На дюнери и цигари кара през последно време режисьорът Нидал Алгафари, видяха топпапараците на "България Днес". Видимо наедрял от нездравословните закуски, Нидал бе изловен на улицата с поредната покупка на арабски сандвич. В другата ръка нагизденият в бяла риза бивш пиар стискаше димящ фас. Нездравословно!

Шеф-готвачът Дани Спартак не е изкусен майстор само в кухнята. Бива го и в механиката! Победителят от първия сезон на "Хелс Китчън" бе уловен от папараците на "България Днес" да поправя кола пред столичен ресторант. Спартак излезе директно от кухнята, като даже нямаше време да махне престилката си, с която забърква гурме ястията.

Част от ул.Иван Вазов, която в момента е в ремонт бе превърната в импровизиран тенис корт от група ентусиасти. Игрището се намира в непосредствена близост до къщата-музей на великият писател центъра на София. снимка: Мариа