Как да влезем в "Оксфорд" и "Кеймбридж"

https://www.24chasa.bg/novini/article/7523017 www.24chasa.bg
Университетът в Оксфорд

Българите се плашат от най-прочутите британски университети, а не би трябвало, казват академичните съветници Иън Макклинтън и Джейми Пиндур

За миналата година само 83 български зрелостници са кандидатствали в “Кеймбридж”. От общо 12 оферти, пратени до българи, десетима са влезли. Останалите двама или не са изпълнили изискванията за матурите и оценките си, или са отишли някъде другаде. За съжаление, “Оксфорд” не обявява статистика само за България, но според университетските съветници Иън Макклинтън и Джейми Пиндур кандидатите са били общо около 150. За тях това число е твърде ниско за капацитета на България.

Поради тази причина чрез общото им начинание “Макклинтън Консултанти във висшето образование” (McClinton Application & Admissions Counseling Services) те организираха в събота безплатен семинар за “Оксфорд” и “Кеймбридж”, където обясниха какъв е процесът за кандидатстване и защо приемането в тези университети е нещо напълно постижимо за много български ученици. Макклинтън и Пиндур са дългогодишни академични съветници в Американския колеж в София и реално житейски са помогнали на стотици деца да продължат ученето си в реномирани университети по света.

По време на двучасовата си презентация Макклинтън и Пиндур също така

разбулиха митичния

статус на така наречения

“Оксбридж”

(ироничен термин, който слива в една дума имената на двата университета). Едно от нещата, които спират ученици и родители да се пробват, е предполагаемата цена на образованието. Но в действителност ученето в тези университети е даже по-евтино. Учебната такса за всички университети във Великобритания е една и съща - 9250 паунда на година, което е цена, зададена от правителството. Тя ще е такава и за българи, докато се изясни всичко около Брекзит.

Таксата може да се покрие и с британския студентски заем. Към това обаче има и жилищна такса, която в “Оксбридж” е около 8000 паунда. На пръв поглед изглежда по-скъпо от някои университети в Лондон, където таксата е към 6000. Но и “Оксфорд”, и “Кеймбридж” субсидират студентите и реалната цена слиза на 3500. Освен това в тази жилищна такса, за разлика от останалите във Великобритания, влиза и храна, както и професор/ментор, чиято роля е да помага с учебния процес. И така студентството там фактически излиза значително по-евтино, отколкото в други университети в Обединеното кралство.

Друг мит, който съществува, е, че заради елитния статус на двата университета в тях може да се влезе само с идеални резултати (6,00 на дипломата и на матурите). Стандартното изискване, което “Оксбридж” търсят, е

диплома 5,85 и отлични,

но не задължително

перфектни български

матури

В крайна сметка оценките играят голяма роля в приемането, но оттам нататък има още няколко стъпки до получаването на дебелия плик с добрите новини.

Първата основна разлика между “Оксбридж” и останалите британски университети е крайният срок за подаване на документи. За всички останали е 15 ноември, но тук е 15 октомври. Началната стъпка обаче е една и съща. През общата онлайн платформа за кандидатстване UCAS ученикът изпраща оценките си досега (това се случва в началото на 12 клас), препоръка от учител и лично изявление.

Въпреки че се нарича “лично изявление”, то не е просто текст за това кой съм аз. Това, което търсят “Оксфорд” и “Кеймбридж” (всъщност и останалите университети), не е какъв си като човек, а какво може да правиш от академична гледна точка. Защо кандидатстваш за дадена специалност и как последните две години от живота си се занимавал с това. Ако има хоби, което искаш да споделиш, важното е то да бъде свързано с дисциплината, която преследваш. Това ще е от значение, за да се достигнат следващите етапи от кандидатстването, но и когато се стигне до тях, също ще играе роля.

След предаването на началните материали през UCAS “Оксфорд” и “Кеймбридж” вече имат различни подходи за своите кандидати.

"Оксфорд" пращат

предварителни тестове

по дисциплини на кандидат-студентите си, които са харесали досега. Основно изискват по-специализирани познания, математика и грамотност. Това са тежки изпити и трябва подготовка. Това е голямото сито на “Оксфорд”. Така премахват към 80 процента от кандидатите си, а останалите канят на интервю.

“Кеймбридж” нямат предварителни тестове. След UCAS те пращат допълнителен въпросник, където кандидат-студентът има възможност по-подробно да обясни какъв материал е вземал в училище и какво е научил, както и собствения си интерес към специалността, която иска. Голямата грешка, която ученици правят на този етап, е да приемат, че трябва да повторят информацията, която са представили на предишния етап. Професорите, които се занимават с приемния процес, не знаят точно квалификациите, които българското образование предоставя, и това е моментът, в който ученикът може да обясни какво всъщност означава неговата диплома. И въпреки че след това

“Кеймбридж” кани

голяма част от

кандидатите

на интервю,

това не означава, че тази стъпка е маловажна. През последните няколко години “Кеймбридж” също е започнал да праща предварителни изпити с цел да отсее по-голяма част преди интервютата.

Последният етап преди приемната оферта и за двата университета е интервюто, което е сравнително погрешно наименование. Ролята на интервюто е професорите и менторите, които ще преподават на бъдещия студент, да видят как мисли и дали го/я искат в своя клас. Не е точно изпит обаче, а е по-скоро академичен разговор, диалог. И затова не е проблем, ако ученикът не знае отговора на казусите или задачите, които поставят. Примерно

за кандидат по право

биха могли да дадат

материали

за съдебно дело:

какво прокуратурата и защитата са представили и какво съдията е решил. Задачата на кандидат-студента в случая е да обясни какво се е случило и защо. Важното остава мисловният процес. Същото е и с други дисциплини. Тук може да играе роля и личното изявление от UCAS. Ако ученикът кандидатства инженерство или физика и в личното изявление е говорил за това как обича платноходството, защото, докато е насред морето, мисли и за всички сили, които взаимодействат върху платното и лодката, интервюиращите ще разпитат за това. Един казус, който са задавали преди на точно такъв ученик, е бил “как може да се движиш със скорост, по-голяма от тази на вятъра”. Дори и кандидатът да не знае отговора, стига той да покаже мисловния си процес, като примерно извади лист и хартия и нарисува диаграма, за да се опита да стигне до правилния отговор, това ще го издигне много в очите на професорите пред него.

Има малка разлика какво точно означава интервюто за “Оксфорд” и какво за “Кеймбрдиж”. Поради голямото сито на предварителните изпити, ако се стигне до интервю в “Оксфорд”, значи те искат да приемат въпросния кандидат. Докато интервюто на “Кеймбридж” решава дали ще предложат, или ще откажат.

Като цяло това, което съветниците Иън Макклинтън и Джейми Пиндур искаха да кажат на българските кандидат-студенти, е, че “Оксбридж” не е митично място, запазено за най-лъскавия елит на света. Да, трудно се влиза, но с правилна подготовка и информация за цялостния процес това е напълно постижимо и достъпно за много талантливи млади българи.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

70% от плодовете, зеленчуците и семената, от които ядем, са благодарение на тях Иво АНГЕЛОВ "Когато изчезнат пчелите, на човечеството ще му остават само четири години живот. Щом няма пчели, няма да има растения, няма да има животни, няма да има хора". Предупреждението е на великия учен Алберт Айнщайн

В цяла Европа са безплатни, а у нас!? Борислав РАДОСЛАВОВ Платено вече е едно от най-жизненоважните и поддържащи живота на трансплантираните у нас. Това разкри пред "България Днес" Евгени Георгиев, председател на Алианса на трансплантираните и оперираните "Бъдеще за всички". "Става дума за медикамента "Майфортик"

Българският дизайнер Живомир Домусчиев е обличал Ел Фанинг и Дженифър Лопес Виктория СТОЯНОВА С уникално българско творение, поп величието Лейди Гага се появи в клипа към последната си песен, разбра "България днес". Парчето в колаборация с поп идолът Ариана Гранде излезе преди дни, а модни критици не пропуснаха да отбележат ексцентричното