Как да влезем в "Оксфорд" и "Кеймбридж"

https://www.24chasa.bg/novini/article/7523017 www.24chasa.bg
Университетът в Оксфорд

Българите се плашат от най-прочутите британски университети, а не би трябвало, казват академичните съветници Иън Макклинтън и Джейми Пиндур

За миналата година само 83 български зрелостници са кандидатствали в “Кеймбридж”. От общо 12 оферти, пратени до българи, десетима са влезли. Останалите двама или не са изпълнили изискванията за матурите и оценките си, или са отишли някъде другаде. За съжаление, “Оксфорд” не обявява статистика само за България, но според университетските съветници Иън Макклинтън и Джейми Пиндур кандидатите са били общо около 150. За тях това число е твърде ниско за капацитета на България.

Поради тази причина чрез общото им начинание “Макклинтън Консултанти във висшето образование” (McClinton Application & Admissions Counseling Services) те организираха в събота безплатен семинар за “Оксфорд” и “Кеймбридж”, където обясниха какъв е процесът за кандидатстване и защо приемането в тези университети е нещо напълно постижимо за много български ученици. Макклинтън и Пиндур са дългогодишни академични съветници в Американския колеж в София и реално житейски са помогнали на стотици деца да продължат ученето си в реномирани университети по света.

По време на двучасовата си презентация Макклинтън и Пиндур също така

разбулиха митичния

статус на така наречения

“Оксбридж”

(ироничен термин, който слива в една дума имената на двата университета). Едно от нещата, които спират ученици и родители да се пробват, е предполагаемата цена на образованието. Но в действителност ученето в тези университети е даже по-евтино. Учебната такса за всички университети във Великобритания е една и съща - 9250 паунда на година, което е цена, зададена от правителството. Тя ще е такава и за българи, докато се изясни всичко около Брекзит.

Таксата може да се покрие и с британския студентски заем. Към това обаче има и жилищна такса, която в “Оксбридж” е около 8000 паунда. На пръв поглед изглежда по-скъпо от някои университети в Лондон, където таксата е към 6000. Но и “Оксфорд”, и “Кеймбридж” субсидират студентите и реалната цена слиза на 3500. Освен това в тази жилищна такса, за разлика от останалите във Великобритания, влиза и храна, както и професор/ментор, чиято роля е да помага с учебния процес. И така студентството там фактически излиза значително по-евтино, отколкото в други университети в Обединеното кралство.

Друг мит, който съществува, е, че заради елитния статус на двата университета в тях може да се влезе само с идеални резултати (6,00 на дипломата и на матурите). Стандартното изискване, което “Оксбридж” търсят, е

диплома 5,85 и отлични,

но не задължително

перфектни български

матури

В крайна сметка оценките играят голяма роля в приемането, но оттам нататък има още няколко стъпки до получаването на дебелия плик с добрите новини.

Първата основна разлика между “Оксбридж” и останалите британски университети е крайният срок за подаване на документи. За всички останали е 15 ноември, но тук е 15 октомври. Началната стъпка обаче е една и съща. През общата онлайн платформа за кандидатстване UCAS ученикът изпраща оценките си досега (това се случва в началото на 12 клас), препоръка от учител и лично изявление.

Въпреки че се нарича “лично изявление”, то не е просто текст за това кой съм аз. Това, което търсят “Оксфорд” и “Кеймбридж” (всъщност и останалите университети), не е какъв си като човек, а какво може да правиш от академична гледна точка. Защо кандидатстваш за дадена специалност и как последните две години от живота си се занимавал с това. Ако има хоби, което искаш да споделиш, важното е то да бъде свързано с дисциплината, която преследваш. Това ще е от значение, за да се достигнат следващите етапи от кандидатстването, но и когато се стигне до тях, също ще играе роля.

След предаването на началните материали през UCAS “Оксфорд” и “Кеймбридж” вече имат различни подходи за своите кандидати.

"Оксфорд" пращат

предварителни тестове

по дисциплини на кандидат-студентите си, които са харесали досега. Основно изискват по-специализирани познания, математика и грамотност. Това са тежки изпити и трябва подготовка. Това е голямото сито на “Оксфорд”. Така премахват към 80 процента от кандидатите си, а останалите канят на интервю.

“Кеймбридж” нямат предварителни тестове. След UCAS те пращат допълнителен въпросник, където кандидат-студентът има възможност по-подробно да обясни какъв материал е вземал в училище и какво е научил, както и собствения си интерес към специалността, която иска. Голямата грешка, която ученици правят на този етап, е да приемат, че трябва да повторят информацията, която са представили на предишния етап. Професорите, които се занимават с приемния процес, не знаят точно квалификациите, които българското образование предоставя, и това е моментът, в който ученикът може да обясни какво всъщност означава неговата диплома. И въпреки че след това

“Кеймбридж” кани

голяма част от

кандидатите

на интервю,

това не означава, че тази стъпка е маловажна. През последните няколко години “Кеймбридж” също е започнал да праща предварителни изпити с цел да отсее по-голяма част преди интервютата.

Последният етап преди приемната оферта и за двата университета е интервюто, което е сравнително погрешно наименование. Ролята на интервюто е професорите и менторите, които ще преподават на бъдещия студент, да видят как мисли и дали го/я искат в своя клас. Не е точно изпит обаче, а е по-скоро академичен разговор, диалог. И затова не е проблем, ако ученикът не знае отговора на казусите или задачите, които поставят. Примерно

за кандидат по право

биха могли да дадат

материали

за съдебно дело:

какво прокуратурата и защитата са представили и какво съдията е решил. Задачата на кандидат-студента в случая е да обясни какво се е случило и защо. Важното остава мисловният процес. Същото е и с други дисциплини. Тук може да играе роля и личното изявление от UCAS. Ако ученикът кандидатства инженерство или физика и в личното изявление е говорил за това как обича платноходството, защото, докато е насред морето, мисли и за всички сили, които взаимодействат върху платното и лодката, интервюиращите ще разпитат за това. Един казус, който са задавали преди на точно такъв ученик, е бил “как може да се движиш със скорост, по-голяма от тази на вятъра”. Дори и кандидатът да не знае отговора, стига той да покаже мисловния си процес, като примерно извади лист и хартия и нарисува диаграма, за да се опита да стигне до правилния отговор, това ще го издигне много в очите на професорите пред него.

Има малка разлика какво точно означава интервюто за “Оксфорд” и какво за “Кеймбрдиж”. Поради голямото сито на предварителните изпити, ако се стигне до интервю в “Оксфорд”, значи те искат да приемат въпросния кандидат. Докато интервюто на “Кеймбридж” решава дали ще предложат, или ще откажат.

Като цяло това, което съветниците Иън Макклинтън и Джейми Пиндур искаха да кажат на българските кандидат-студенти, е, че “Оксбридж” не е митично място, запазено за най-лъскавия елит на света. Да, трудно се влиза, но с правилна подготовка и информация за цялостния процес това е напълно постижимо и достъпно за много талантливи млади българи.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Звездата на "Ювентус" Кристиано Роналдо няма да бъде подложен на съдебно преследване в САЩ по обвинения в изнасилване. Това обявиха от окръжната прокуратура в Кларк Каунти. Според властите няма убедителни доказателства за сексуално насилие над Катрин Майорга и случаят се прекратява. Срещу Роналдо започна разследване във връзка с обвиненията на

Изключително тежки работни дни има певицата Лилана. Изпълнителката, която от дълго време е извън светлините на прожекторите, бе заловена от топпапараците на "България Днес" да пазарува. За минути Лилана влезе в супермаркет, откъдето си взе здравословно мляко и кола, след което изхвърча с бърза крачка.

На пазар за гримове се впусна устатият коафьор Валентин Кулагин, видя "България Днес". Участникът във „ВИП брадър“ изпробва качествата на различни четки и мазила за украса на женските лица и видимо остана доволен от продукцията. Гримьорът, който казва, че Бог и майка му са го дарили с невероятен ген и няма нужда от почти нищо,