Патриархалното общество приема, че ако родителите нямат син, са “непълноценни”
На пръв поглед 13-годишният Мангал Карими е като всяко друго момче от Афганистан, живеещо в малко село в западната част на азиатската държава. Със своите джинси и бяла тениска той бърза да носи дърва за огрев или да нахрани животните във фермата на баща си.
До двегодишна възраст Мангал носел името Мадина - една от седемте дъщери в семейството си. Мадина обаче била избрана от родителите си да бъде отгледана и да живее като момче. Това е част от афганистанската традиция “бача пош”, която буквално се превежда като “облечен като момче”, разказва Си Ен Ен.
И така, откакто се помни,
Мангал трябва
да крие дългите
си коси под
вълнена шапка,
да облича широкото си яке и панталони и да помага на баща си с работата в домашната ферма в малкото село.
В дълбоко патриархалните афганистански общества синовете се ценят много повече от женските рожби в семейството, и то до такава степен, че ако в едно семейство няма син, то се смята за “непълноценно”.
Момичетата са отглеждани с мисълта, че са товар за семейството си. Жените не могат да работят и изкарват пари, за да изхранват семейството си, не могат да живеят и сами. Затова и много от тях избират доброволно да станат част от вековната традиция и да приемат живота на момче.
Мангал обича да играе футбол с другите момчета от квартала, където е единственото “бача пош” дете. Но когато не работи във фермата на родителите си, посещава женско училище. Разбира се, облечена в мъжки дрехи и със своето мъжко име.
Трансформацията все пак е временна, като децата трябва да се върнат към своето “аз” след влизането в пубертета и да започнат
да живеят отново
като момичета
- нещо, което се оказва доста трудно за много афганистански девойки, живели дълги години с друго име.
В семейството на Мангал първо се родили две момичета. Тогава родителите започнали да бленуват за момче. “Направихме я момче, за да помага на баща си”, казва Амена, майката на Мадина. Тя обяснява, че след втората дъщеря семейството нямало търпение да им се роди момче.
“Превърнах моята дъщеря в син, за да ми носи вода и храна, докато съм в пустинята и работя”, заявява баща ѝ Кхода.
За семейството си тя е просто чифт работни ръце. Кхода обаче твърди, че
я обича малко
повече от другите
си дъщери
само защото му помага, “иначе няма разлика между тях”.
И въпреки че на езика дари няма “тя” или “той”, Мангал е категоричен, че иска да се обръщат към него с неговата мъжка идентичност, но също така би се радвал, да се върне обратно в женските дрехи, когато порасне. Родителите му също вярват, че неговият пол по рождение - женският, остава непроменен.
За различните семейства “бача пош” не е еднозначен термин. Едни предпочитат да крият факта, че имат дъщери, защото “това е срам”, други, го приемат като възможност да “изпитат малко гордост” в свят, изграден само за мъже.