Гоце Делчев и Че Гевара се женят за своите революции

https://www.24chasa.bg/novini/article/7543227 www.24chasa.bg
Георги (Гоце) Делчев, сниман в софийското ателие на Александър Владиков

Прилики и разлики между двама исторически мъже

Неотдавна премиерът Бойко Борисов сравни Гоце Делчев с Че Гевара и това предизвика голям обществен шум.

Думата, която свързва двамата исторически мъже, е Революцията, макар че всеки я разбира по своему. И двамата живеят и загиват заради нея...

1. Георги Делчев

е български революционер, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Учителства в Щип и Банско. Национален герой в България и Северна Македония. В ония години Гоце масово се използва като умалително за хора с името Георги.

Ернесто Че Гевара

е аржентински и кубински революционер, политик, лекар, дипломат, лидер на партизански движения в Латинска Америка и Африка и един от ръководителите на Кубинската революция. “Че” го наричат приятелите и съратниците, за да подчертаят аржентинския му произход.

2. Гоце Делчев е роден в град Кукуш, тогава в Османската империя, през 1872 г. в семейството на Никола и Султана Делчеви. Завършва българско униатско начално училище и българската екзархийска прогимназия в родния си град. Продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия “Св. св. Кирил и Методий”, където заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов създава таен революционен комитет. Неговите трима братя Милан, Димитър и Христо също са революционери.

Ернесто Гевара е роден в Росарио, Аржентина, на 14 юни 1928 г. в заможно аристократично ирландско-испанско семейство. Той е първото дете на Ернесто Гевара Линч и Селия де ла Серна. След него се раждат още две дъщери и двама сина, общо 5 деца.

3. През 1891 г. Гоце Делчев постъпва във Военното училище в София. Участва в социалистически кръжок и е изключен месец преди да се дипломира. Решава да се бори за свободата на Македония, като за създаване на революционна организация използва вече изградената образователна мрежа на Българската екзархия. През есента на 1894 г. е назначен за учител в Щип, където е до 1896 г.

През 1948 г. Че Гевара учи медицина в университета в Буенос Айрес. Известно време играе ръгби в първа дивизия. Прекъсва на два пъти следването си и прави дълги пътешествия из Централна и Южна Америка. През 1951 г. работи като парамедик на петролен танкер. През 1953 г. получава медицинска диплома за дерматолог, но почти не практикува, защото се отдава на революцията.

4. В Щип Гоце Делчев се среща с Дамян (Даме) Груев, един от основателите на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), и е привлечен в организацията, на която по-късно става фактически ръководител. Организира нейни погранични пунктове в Кочериново, Рила, Кюстендил, Дупница и др. и нелегални канали към вътрешността на Македония. През лятото на 1896 г. участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на БМОРК.

По време на двете си дълги пътешествия Че Гевара е силно впечатлен от ужасяващата бедност и социалната несправедливост в страните от Латинска Америка. Тези наблюдения, преживявания и впечатления го формират като революционер и го убеждават, че единственият начин да помогне на тези хора е въоръжената борба.

През юни 1955 г. в Мексико

Че Гевара се

запознава с

Фидел Кастро

и брат му Раул. Две седмици по-късно след дълъг разговор Фидел предлага на Че да се включи в тяхната борба като медик и аржентинецът става член на движението “26 юли”.

5. През есента на 1896 г., докато два месеца е учител в Банско, Гоце Делчев създава широка мрежа от комитети в пограничните райони на Разложко и Горноджумайско, както и в Неврокопско. След това става задграничен представител на организацията в София. Участва в заседанията на Върховния македоно-одрински комитет.

Като главен четнически инспектор и с помощта на български офицери създава четническия институт на ВМОРО в България. Изпраща подготвени четници и войводи във вътрешността на Македония, което изиграва основна роля в масовизирането на движението. Полага големи усилия за снабдяването на организацията с оръжие и пари.

Между 20 и 24 юни 1956 г. Фидел Кастро, Раул Кастро и Ернесто Гевара са задържани от мексиканската полиция. При разпита последният заявява, че е комунист, подготвя революция в Куба и че се предвижда въоръжена революционна борба в цяла Латинска Америка.

Фидел е освободен на 24 юли, но освобождаването на Гевара се оказва по-трудно поради изтекла виза и самообявяването му за комунист. Фидел влиза в тайни преговори с мексиканските власти и в крайна сметка Че е освободен. На 25 ноември 1956 г. 82 души напускат Мексико и заминават за Куба на яхтата “Гранма”.

6. Като главен ревизор на четите

Гоце Делчев прави

няколко обиколки

из Македония, Одринска Тракия и Родопите и създава революционни окръзи. В 1897 г. обикаля Мелнишко и посвещава местни учители в заверата. През зимата на 1900 г. Гоце живее известно време в Бургас.

В двора на Минковия хан създава фабрика за бомби. През март Делчев, придружен от Лазар Маджаров, обикаля Одринска Тракия.

Революционният план на Фидел Кастро започва с атака на яхтата “Гранма”, купена на старо от Мексико. Пътуването до Куба трае 7 вместо планираните 5 дни. Когато дебаркират на 2 декември 1957 г., са посрещнати от военните части на Батиста.

По-голямата част от 82-мата партизани са убити в престрелката или заловени и екзекутирани. Само около 20 души успяват да се спасят и да се съберат седмици и дори месеци по-късно.

Ернесто Че трябва да направи бърз избор между медицинските си принадлежности и мунициите, изоставени от негов другар, понеже не може да носи и двете. Той избира мунициите, като по този начин символично

преминава от лекар

към позицията на

революционен боец

След три дни през блата и мангрови гори, ранен в унищожителното първо сражение при Алегрия де Пио, той успява да излезе жив от обръча, създава ядрото на въстаническа армия и започва партизанска война в планината Сиера Маестра.

7. През 1902 г. Гоце Делчев участва в изработването на нова програма и устав на организацията. Целта е “привличане и сплотяване на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност, за извоюване на пълна политическа автономия”.

Гоце Делчев все още не е убеден, че организацията е готова да започне въоръжено въстание. Противопоставя се на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес от 1903 г. , за вдигане на въстание през пролетта на същата година.

Заедно с Даме Груев и други революционери успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 г., договарят и промяна на предвидената тактика. Планът за масово въстание се променя в партизанска война - да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат участие предимно въоръжени чети.

Фидел Кастро дава интервю за “Ню Йорк”. Че Гевара не присъства, но осъзнава важната роля на пресата в тяхната борба. Междувременно получава алергия от ухапвания от комари и по цялото му тяло се образуват големи и болезнени подутини. Провизиите привършват и духът на бойците спада. По-късно Ернесто нарича това време “най-болезнените дни на войната”.

Гевара става основен кадър на въстаническата армия и спечелва доверието на Кастро с компетентността си, търпението си и дипломатическите си качества. Прави фабрики за гранати, строи пещи за хляб, организира училища, обучава новите бойци във военни тактики. Осигурява здравни клиники, дори издава вестник, за да информира общността. През юли 1958 г. е издигнат в чин команданте (майор). Единственият друг с този чин е Фидел Кастро.

8. През март 1903 г. четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун - Одрин. В началото на май същата година на път за среща с ръководителите на Серски революционен окръг, четата попада в засада в с. Баница.

Потерята на майор Хюсеин Тефиков, съвипускник на Гоце Делчев от Военното училище, през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото. При престрелката са убити Делчев и Димитър Гущанов, другите четници се спасяват.

Гоце Делчев загива

на 31 години,

Че Гевара - на 39

Той участва в превземането на Куба и свалянето от власт на Фулхенсио Батиста. Битката за Санта Клара ражда легендата Че Гевара. Тази победа му създава репутация на военен гений, поставя го на престижни позиции и засилва влиянието му в политическия живот на Куба през следващите години.

На 9 февруари 1959 г. Ернесто Гевара получава кубинско гражданство. След завземане на властта е назначен е за прокурор на революционен трибунал, който екзекутира стотици служители на предишния режим, обвинени във военни престъпления. Създава трудово-възпитателни лагери.

Става президент на Националната банка и министър на промишлеността и финансите. През 1959-1964 г. прави дипломатическа обиколка в Азия и Африка, посещава Съветския съюз, Китай и Северна Корея. Представя Куба на конференция по икономическо планиране в Алжир, на 19-ата сесия на Общото събрание на ООН и на конференция на ООН по въпросите на търговията и развитието в Женева.

На 3 ноември 1966 г. Че Гевара пристига в Боливия, за да се бори за нейното освобождение. В групата му са 47 партизани, които приемат името Армия за национално освобождение. В нея 26 души са боливийци, 16 кубинци от най-близкия кръг на Гевара, трима перуанци и двама аржентинци.

На 8 октомври 1967 г.

Че Гевара е пленен

При залавянето раненият команданте се провиква: “Не стреляйте! Аз съм Че Гевара и струвам много повече жив, отколкото мъртъв.” На 9 октомври боливийският президент Бариентос издава заповед Гевара да бъде убит.

Малко преди екзекуцията войник го пита дали мисли за собственото си безсмъртие. “Не, мисля за безсмъртието на революцията”, отговаря аржентинецът. Гевара е прострелян 9 пъти - 5 в краката, в дясното рамо и ръката, веднъж в гърдите и накрая в гърлото.

5 деца от 2 брака

Гоце Делчев не остави потомство и преки наследници. Ернесто Гевара продължи рода си с 5 деца от два брака - три дъщери и двама сина.

Първата съпруга на Че Гевара е Илда Гадеа. Тя е родена в столицата на Перу - Лима, на 21 март 1925 г. Завършва икономика в столичен университет през 1948 г., след което е екстрадирана от страната заради лява политическа дейност.

Че Гевара с четирите си деца от брака с кубинската революционерка Алейда Марч
Че Гевара с четирите си деца от брака с кубинската революционерка Алейда Марч

Среща Че за първи път в Гватемала през декември 1953 г. През 1955 г. те се местят в Мексико. През септември се женят, на следващата година се ражда дъщеря им, кръстена на майка си. Бракът завършва с развод през май 1959 г., защото в края на 1958 г. Че Гевара в Санта Клара среща и се влюбва в младата кубинска революционерка Алейда Марч. Илда остава в Куба и до смъртта си работи като висш функционер в кубинското правителство.

Дъщерята им Илда Беатрис е родена на 15 февруари 1956 г., умира през 1995 г.

Втората съпруга на

Че - Алейда Марч,

е родена в беден селски район на Санта Клара. Учи педагогика в местния университет. Започва да се увлича от политика след нападението на организацията M-26 начело с Фидел Кастро над казармите “Монкада” през 1953 г. Става член на движението през 1956 г.

С Че Гевара се запознават през октомври 1958 г. и заживяват заедно, макар Ернесто все още да е женен за Илда Гадеа. След развода им през май 1959 г. Ернесто и Алейда сключват граждански брак в Хавана на 9 юни 1959 г. Че Гевара иска малка тиха сватба, без много шум и хора, но Раул Кастро, братът на Фидел, научава за това и прави от нея голямо празненство. След смъртта на Гевара Алейда Марч води затворен живот. Не допуска никого до себе си - особено журналисти и камери. Едва през 2008 г., след многократни настоявания от най-близките си, тя написва и публикува книга за живота си с Че от 1959 до 1965 г. Книгата се казва “Повикване на духа”.

Алейда и Че имат 4 деца - две момчета и две момичета.

Първородна

е Алейда Гевара,

появява се на бял свят в Хавана на 24 ноември 1960 г. По професия е лекар педиатър, работи в детската болница “Уилям Солер”. Заедно с майка си, на която е кръстена, е съпредседател на Центъра за изучаване на живота и делото на Че Гевара. Членува в Комунистическата партия на Куба. Споделя идеите на баща си и е работила на хуманитарни мисии в Ангола, Никарагуа и Еквадор.

През ноември 2017 г. Алейда посещава България за трети път. Тя е в София по повод третата международна среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа с участието на представители от 20 държави. Тогава пред журналисти в кулоарите на парламента тя заяви, че се гордее с баща си.

Алейда Гевара има две дъщери - Естефания и Силия.

Камило Гевара е роден на 20 май 1962 г. Кръстен е на загиналия революционер Камило Сиенфуегос, обявен след смъртта си за народен герой на Куба.

Учи за офицер във военно училище, наречено на името на Сиенфуегос. 19-годишен, през 1981-а заминава за Москва, където продължава образованието си. След това работи в Центъра за изучаване на живота и делото на Че.

През 2008 г. по случай 80 години от рождението на баща му Камило открива изложба с негови снимки в Европа.

Селия Гевара е ветеринарен лекар, която през 2007 г. получава аржентинско поданство. През 1985 г. тя идва в България със сестра си Алейда. Двете се срещат с младежка бригада от завод в Перник, която носи името “Ернесто Че Гевара”. Бригадата изработва колективно и всекидневно и трудовата норма на патрона си. А заплатата му се внася във фонд “Антиимпериалистическа солидарност”.

Най-малкото дете

на семейство

Гевара е кръстен на баща си Ернесто Гевара. Роден е през 1965 г. в Хавана. Има юридическо образование. През 2014 г. се появи информация, че е отворил туристическа агенция в Куба, която предлага на клиентите мотоциклетни маршрути на Острова на свободата.

Адвокат по професия, Ернесто-младши оглавява туристическия филиал на обществената компания “Ла Подероса”, носеща името на британския мотоциклет “Нортън 500”.

С такава машина

Че обикаля

Южна Америка

между декември 1951 и юли 1952 г. Това пътуване се оказва решаващо за осъзнаването му като революционер и е обезсмъртено във филма на бразилския режисьор Валтер Салес “Мотоциклетни дневници” през 2004 г.)

В състава на агенцията “Подероса Турс” е и Камило Санчес, син на кубинския революционер Антонио Санчес Диас, известен като Маркос. Точно той е спътник от последните дни на Ернесто Гевара Че в Боливия, където двамата загиват през 1967 г..

Предлаганите маршрути включват по-специално колониалната крепост “Ла Кабаня” в Хавана, превзета от Че Гевара през първите часове на революцията през 1959 г.

Както и Санта Клара, град във вътрешността на острова, завзет от революционера през декември 1958 г. Днес там се намира мавзолеят, където почиват останките му.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

По всички модни правила е облечена моделката Глория Петкова, видя "България Днес". Красавицата заложи на бели ботуши с дебел ток въпреки горещото време последните дни и ултракъс минижуп за представянето на книга. Въпреки че белите ботуши отдавна са отживелица, в последно време родният хайлайф прибягва към тях, като се придържа към максимата,

Това Део ли е? Не... абе, май е той. Така се обръщаха с камерите на телефоните си столичани зад актьора Иван Бърнев, уловиха го топпапараците на "България Днес". Звездата се разходи като брат близнак на водещия Део из столичните улици и събра очите на феновете, които едва го разпознаха. Досущ копие на певеца водещ Деян Славчев с кислородно руси

Нов бизнес стартира Юлияна Дончева. Съпругата на ММА боеца Станислав Недков-Стъки отвори магазин за екологично месо, видя "България Днес". Дончева, която е бивша депутатка, отблизо следи как се развива новият й бизнес. Тв водещата изкъсо следи случващото се в магазина. Дончева от години е запалена по здравословното хранене.