Кадрите решават всичко! Даже и привилегиите си

https://www.24chasa.bg/novini/article/7543250 www.24chasa.bg

Соцбуквар: Н - като номенклатура, П - като правоимащи

Кадри се нарича основният състав от работници в завод и фабрика или служители в учреждение и предприятие.

Номенклатура пък може да се преведе буквално като “списък от имена”. Когато към думата кадри прибавим прилагателното номенклатурен, работата вече става суперкомунистическа.

В историко-политически план най-напред важността на кадрите формулира “бащата на народите” Йосиф Сталин.

В доклад, произнесен през 1935 г. в Москва, той произнася фразата “Кадры решают все!” (Кадрите решават всичко! - б.а.)

Фразата става крилата и облита целия Съветски съюз, а след 1945 г. и всички държави от социалистическия лагер.

Започва неуморно да гнезди и в България. Постепенно в страната заживяват два свята: по-малък - на правоимащи, и по-голям - на правонямащи.

Един от най-големите проблеми в България след 1944 г. е липсата на подготвени кадри във всички области. Дотогавашните специалисти в тях или са хвърлени в затворите, или са разстреляни като врагове на народа и буржоазни копелета.

От Балкана слизат “бодри партизани”, но в “подавляващото си мнозинство” те не могат друго освен да скандират “Смърт на фашизма, свобода за народа!”. В пиесата си “Суматоха” Йордан Радичков намери чудесна метафора на това поведение - по името на героя си Араламби, който предимно скандираше, я нарече араламбене.

Араламбене

му е майката!

След края на войната в София през април 1945 г. е организиран т.нар. курсус магнус - многобройна група от фронтоваци, партизани, ятаци, ремсисти, политзатворници и всякакви самозванци.

За да ги образоват, лекции им четат едни от най-известните учени. Веднъж в една импровизирана аула лекция изнася легендарният хистолог проф. Асен Хаджиолов. Говори и пише на черната дъска латинските названия.

Някъде от задните редици проехтява дрезгавият глас на един сънливец: “Аве, Хаджиоле! Спящите те поздравяват! (По гладиаторския поздрав към трибуната на цезаря: Ave, Caesar, morituri te salutant.) Професорът не реагира. Мълчаливо се обръща към черната дъска и написва: Trans penis mini est! (“През к.ра ми е!”)

С годините думата номенклатура се стеснява само до най-висшия партиен елит и кадрите под тях в различните етажи на властовата пирамида.

В знаменитата си книга “Новата класа” сръ9бският комунист и след това върл враг на Йосип Броз Тито, Милован Джилас, нарича нова класа именно номенклатурата.

Обикновените хора определят нейните представители като бюрократичен елит, който се радва на специални екстри и придобивки.

Затова всички амбициозни хора се стремят да влязат в спиралата на властта. Те знаят, че колкото по-нагоре се качват, толкова по-големи стават облагите. До тях другите хора нямат достъп.

Висшата номенклатура е като тесте за белот. Властолюбците знаят, че е важно веднъж да влязат в това тесте. Колкото и да се разбъркваше и разместваше то от Тодор Живков и членовете на Политбюро, изпадането от него беше малко вероятно.

Ако някой се отклонеше от вечно правата Априлска линия биваше пращан посланик или на друга дипломатическа служба. В по-лошия случай сташе шеф на голям завод, комбинат или някъде в туризма. Или пък оставаше на разположение - получаваше си заплатата и чакаше да се сетят за него и да му дадат подходящ пост.

Всичко това е идеално показано в “Човекоядката” на Иван Радоев. Когато в старческия дом питат новодошлия Топузов какво е работил, той отговаря: “Аз бях кадър... кадър на разположение”.

Или как обяснява на старците в дома: “Не трябва да се пита ти обичаш ли другаря Топузов! Правилният въпрос е:

“Защо ти обичаш

другаря Топузов?”

Тайната система за привилегиите датира от пълното овладяване на властта от комунистите. През 1951 г. на членовете и кандидат-членовете на Политбюро е разрешено всяко тримесечие да получават стоки и храни за 120 хил. лева.

През 1958 г. със секретно решение се поставя началото на безотчетните фондове от бюджета на ЦК на БКП. Според това решение първият секретар на партията можел да ползва 20 хиляди лева на месец.

“Зад грифа “Строго секретно” в ДС започва да кипи трескава дейност за “развитие и обогатяване на управляващите и всесилните”, пише в книгата си “В коридорите на властта” ген. Георги Милушев, последният шеф на УБО при управлението на Тодор Живков. (УБО означава Управление “Безопасност и охрана” - б.а.)

На 11 юли 1978 г. Политбюро утвърждава “строго поверителна” номенклатура на ЦК на БКП.

Слага се строг ред

кой какви

облаги ползва

според мястото си в йерархията. Така например в номенклатурата на Политбюро на ЦК на БКП влизат ръководителите на отдели в ЦК на БКП, секретарите на окръжните партийни комитети, членовете на Държавния съвет, министрите и заместник-министрите, ръководствата на Народното събрание и Върховния съд, на Постоянното присъствие на БЗНС, на главния прокурор, посланиците, генералите, ръководителите на вузове.

Но членовете на Политбюро и Секретариатът на ЦК на БКП не са ничия номенклатура, те стоят над нея. А над тях, както казваше Големанов, е само небето...

През следващите години с нови и нови решения на ЦК на БКП се утвърждават нови и нови привилегии - за предоставяне на жилища и вили, командировки зад граница, покупки на западни коли и персонално изхранване на висшата номенклатура.

В УБО са създадени служби и отдели за управление на жилищата, вилите и резиденциите на правоимащите, за перални, стопанско-производствени обекти, дърводелска работилница, гараж, за охрана и поддържане на ловните стопанства, звено за строителство, ремонт и поддръжка...

УБО се превръща

в държава

в държавата

Специална служба се грижи за доставките с храни, напитки и различни продукти на височайшите семейства. Продуктите са разкарвани със специални коли. Веднъж колегата от някогашния в. “Поглед” Енчо Господинов се пошегува, че не се знае дали заедно с храната семействата на най-елитните другари не получават и по някой лев - ей така, за харчлък.

Всъщност това се оказа самата истина. И въпреки уж установения строг протоколен ред стават и гафове.

В началото на 1989 г. шефът на УБО ген. Георги Милушев тръгва на обичайните си “коледарски посещения” до най-висшите властници в държавата. Носи им парите за храна.

С добре издута чанта решава да посети най-новия член на Политбюро на ЦК на БКП дошлия от Пловдив Иван Панев. За изненада на генерала обаче Панев не се радва като другите си колеги, а се стъписва:

- Но вчера Продан Стоянов ми даде парите.

- Какви пари? - стъписан на свой ред е генералът.

- Даде ми 12 000 лв., но така и не разбрах за какво ми ги даде... - вдига рамене Иван Панев и отказва да вземе и парите от Милушев.

По време на специалната му среща със завеждащия отдел “Деловодство” на ЦК на БКП Продан Стоянов двамата си изясняват истината.

Оказва се, че Стоянов не знае за раздаването на “пари за храна”, а шефът на УБО не знае за раздаването на “протоколните пари”. Всеки член на Политбюро получавал към заплатата си по 26 000 лева годишно.

“А всичко това е заради хаоса и секретността в нормативните документи, уреждащи привилегиите на властта”, обясни ми преди време ген. Милушев, когато разказа тази история.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Пребитият служител на "Левски" Цветан Вълчев е получавал заплахи отдавна, научи "България Днес". Те са били отправени от определена фенска групировка заради работата му в клуба. Първите подобни атаки към него са отпреди повече от година и половина, когато собственик беше Спас Русев. В основата са продажбата на рекламни продукти на "Левски".

С присъда заради неизпълнен договор се е уредила фирма на героя от ъндърграунда Димитър Вучев-Демби, показа проверка на "България Днес". С решение на Пловдивския районен съд Демби се задължава да изплати принудително 5398,09 лева главница заедно с натрупаните лихви и съдебни разноски за още над хиляда лева на местно транспортно дружество.

Ексхумация на тялото на легендарния банков обирждия Джон Дилинджър ще бъде направена през септември. Трупът му ще бъде изровен, за да се установи неговата самоличност. Гангстерът е направен на решето през 1934 г., след като влюбената в него българка Анна Акълиева го предава. До ден днешен се носят легенди за истината около смъртта му.