Добрият учебник по история - кратки уроци и автентични документи, за да накарат децата да мислят

https://www.24chasa.bg/novini/article/7558767 www.24chasa.bg
Доц. Виолета Стойчева СНИМКА: Дима Максимова

Как четирима преподаватели от Великотърновския университет виждат обучението по история

Доц. Иван Лазаров: Учебникът трябва да представи нормално историческия процес, не трябва да възпитава в дивашки национализъм или в национален нихилизъм

Проф. Милко Палангурски: България не е направила цивилизационния си избор нито на 9 септември, нито на 10 ноември. Направила го е през Възраждането с възстановяването на българската държавност

Проф. Красимира Мутафова: За първи път от няколко години темата с определението османско робство, османско владичество, османско присъствие е игнорирана от дискусии какво учат децата. За мен е признак за нормализация на социалното мислене

Доц. Виолета Стойчева: Учебниците се тестват чрез студентите - бъдещи учители. Те преподават по тях и си виждаме слабостите

Как се прави добър учебник по история, който да се разбира и от тройкаджии, и от отличници? Какво трябва да включва той и какви са клопките при написването? С тези въпроси се обърнахме към утвърдени автори на уроците за българското минало от Великотърновския университет. Тази година някои от най-обичаните търновски професори и доценти участваха в написването на 3 от учебниците по “История и цивилизации” за 10-и клас. На кориците на различни издателства стоят имената на проф. Милко Палангурски, проф. Петко Петков, проф. Пламен Павлов, проф. Красимира Мутафова, доц. Иван Лазаров, методистите доц. Виолета Стойчева и Юлия Симеонова. Търновската историческа школа е с утвърдени традиции в разработката на училищните книги, защото ВТУ е съвременна “Даскалоливница”, както би казал Дядо Славейков.

“Учебниците се тестват чрез студентите - бъдещи учители. Те преподават по тях и си виждаме слабостите”, казва методистът доц. Виолета Стойчева.

“Ние трябва да напишем учебник, който да отговаря на държавните образователни изисквания - какво трябва да знаят нашите деца, какво да научат по история на България за отделните нива на образователна степен и с което те впоследствие да станат граждани”, допълва проф. Милко Палангурски. Привежда и пример - само 7% от българите след завършване на средно образование се занимават или търсят каквато и да е информация за историята. “Т.е. онова, което ученикът научи за тези години, това му е до живот. Между другото, това важи за по-голяма част от специалностите, ако човек не се профилира в определено направление”, допълва той.

Казва, че с доц. Иван Лазаров са от първите автори, които в прехода трябвало да запълнят липсата на неидеологически учебници. “Яли сме попарата на учебникарството, което е много трудно”, допълва. В последните години все пак от конкуренцията на различни екипи започнало да се създава по-пъстроцветно образователно меню.

“Първото, което правим, е концепция за учебника. Тя се разработва на базата на учебната програма. След това я обсъждаме всички заедно и всеки автор има възможност през призмата на зададените акценти в учебната програма да формулира заглавия на уроците. Към писането на учебник се пристъпва, след като сме уточнили дори броя на знаците на основния текст. Това беше един от съществените проблеми - да успеем да се разположим на три страници в учебник за 10-и клас", разкрива технологията на добрия учебник доц. Стойчева. Ако се разпънат с дори още по една страница на урок, учебникът ще е по-дебел от Библията, шегуват се от авторския екип. Така е, защото е решено, че тринайсет и половина века родна история и още най-малко 1000 години преди това цивилизация по нашите земи трябва да се изучават в една година. Техния “свили” на 280 страници.Той има и електронно четим вариант.

“Текстът, който подготвяме като специалисти, може да бъде много добре допълнен и изцяло представен с документи, нови извори, включително непубликувани досега изображения, схеми, карти”, вмята проф. Красимира Мутафова, която е автор на темите за османския период.

Историците са категорични, че по-трудно се пише за деца, защото и тези, които се борят за великата тройка, трябва да разберат урока. “Честно казано, всеки от нас е сънувал поне по два пъти всеки урок, защото знае, че за всяка дума може да бъде атакуван. Зад всяко изречение стои поне една статия в научните издания и онова, което трябва да излезе като синтез, не е плод на хрумка, а е дълбоко преосмислено”, твърдят те.

Основният дебат сега е около съдържанието за тоталитарния режим. “България не е направила цивилизационния си избор нито на 9 септември, нито на 10 ноември. Тя го е направила през Възраждането с възстановяването на българската държавност. Ние сме приели модела на съвременните либерални държави с най-важните права и свободи още от Великата френска революция - правото на собственост, правото на сдружение, личното право, правото на религиозност, равенство пред закона, избирателно право, контрол върху властите и т.н. Т.е. това, което се е случило след 9 септември 1944 г., в крайна сметка се оказва връщане дори в предосвобожденския период като политическа система. То няма как да получи добра оценка за пред нашите деца. Други приказки и опити за дискусии на научно ниво са излишни", категоричен е проф. Палангурски, специалист по нова история.

По спорните моменти с македонците за историята той казва, че междудържавната комисия няма да роди нищо, защото не историците могат да решат тези спорове, а политиците.

“Трябва да сме наясно, че разказът на една нация е нейният крепеж. Нашия разказ си го знаем, не сме си кривили кой знае колко съвестта.

“Техният разказ е на чурук дъска, както казва българинът, и тази дъска, ако бъде премахната, това значи да се взриви въобще идеята за история и идентичност на македонския народ”, разсъждава проф. Палангурски.

“В нашия учебник аз няма какво да внимавам с македонските теми, гледам да не спестявам нищо. Ако стигнем до костите на Гоце Делчев, когато ги извадиха от гроба и ги внесоха в Народния театър, преди да ги пренесат в югославското посолство, тогавашният регент Тодор Павлов изнесе реч, че Гоце Делчев най-после си отива в своята родина. Когато българската държавност в лицето на най-висшите представители е обявявала един народ за друг, логично е след години някой да ти задава въпрос: Кога говорихте истината?”, продължава професорът. Според него положителното е, че вече има диалог на ниво наука. Определя решението да честваме заедно Св. св. Кирил и Методий, св. Климент и Самуил като крачка в правилната посока.

“Хубавото е, че се търсят общите точки, а не нещата, които ни разделят. Това го прокарваме и през Средновековието, и през османския период, когато сме били част от една империя и сме нямали никакви препятствия за общуване. Субективността започва от гледните точки. Те се разминават, но фактът си остава. По-важното е, че дирим пътищата за сближението чрез общата ни история. Да, вече сме различни, но факт е, че вече имаме мегдан за общуване - чрез образование, култура, икономика и споделено минало”, допълва доц. Иван Лазаров философията им в учебника за десетокласниците.

Проф. Красимира Мутафова дава пример: Ние не поставяме въпроса дали Карпош е български, или македонски герой, а приемаме, че това е първото въстание на хайдути с политически цели, и нямаме проблеми с това.

Тя отбелязва, че за първи път от няколко години темата с определението “османско робство”, “османско владичество”, “османско присъствие” е игнорирана от дискусии какво учат децата.

“За мен е признак за нормализация на социалното мислене. Трябва да се осъзнае, че това е една неделима част от нашето минало и че тези векове трябва да се познават и да се представят на учениците по достъпен, но обективен начин. “Османско присъствие” няма в писаните учебници”, казва проф. Мутафова.

Според авторския колектив те са избегнали няколко от клопките, които крие историята като представяне пред учениците.

“Първо - не допуснахме учебникът да бъде изграден само като история на политическите движения, случки, войни, управления. Второ - да поставим всичко под сянката на православието и да отречем всичко друго. И третият капан бе възможността да представим историята идеологизирано. Част от текстовете ни дават една информация, тя се допълва от документите, а нека изводите и наблюденията да ги правят учениците заедно със своите учители. Ето това наричам едно нормално представяне на историческия процес, а не превръщането на учебника в средство за подготовка на пушечно месо или на нещо друго, т.е. възпитание в дивашки национализъм или в национален нихилизъм”, обобщава доц. Лазаров.

А дали децата днес въобще четат учебниците, зависи от учителя. “В нашето образование има опасна клопка. Ние проверяваме нашите деца само по два предмета - български език и математика. Естествено, в ключовите моменти - 7-и и 12-и клас, децата се концентрират само за матури и всичко друго отива на заден план. След като системата ти е предложила, че тя ти оценява познанията само по два предмета, естествено, че децата се концентрират само върху тях", завършват с укор търновските автори.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Починали фенове изгледаха дебюта на скромния "Унион" (Берлин) в германската Бундеслига. По време на мача от първия кръг срещу РБ "Лайпциг" запалянковци издигнаха огромни снимки на свои починали близки, които не са доживели влизането на любимия си тим в елита. Нещо повече - преди това феновете са платили билети на споминалите се.

Сделка №1 в германския футбол това лято вече е факт. "Байерн" представи Фелипе Коутиньо от "Барселона" и му даде емлематичния щ10. Бразилецът идва под наем за една година с опция за закупуване срещу 120 млн. евро следващото лято. "Този ход означава ново предизвикателство за мен - каза Коутиньо. - В нова държава и в един от най-добрите клубове в

Мениджърът на "Арсенал" Унай Емери ядоса феновете на "артилеристите" със странно изказване преди гостуването на "Ливърпул". Испанецът призна, че неговият отбор не иска да играе срещу европейския шампион. "Ако зависи от нас, ние никога не бихме искали да играем срещу "Ливърпул" - каза Емери. - Бихме предпочели да не излизаме срещу тях.