Добрият учебник по история - кратки уроци и автентични документи, за да накарат децата да мислят

https://www.24chasa.bg/novini/article/7558767 www.24chasa.bg
Доц. Виолета Стойчева СНИМКА: Дима Максимова

Как четирима преподаватели от Великотърновския университет виждат обучението по история

Доц. Иван Лазаров: Учебникът трябва да представи нормално историческия процес, не трябва да възпитава в дивашки национализъм или в национален нихилизъм

Проф. Милко Палангурски: България не е направила цивилизационния си избор нито на 9 септември, нито на 10 ноември. Направила го е през Възраждането с възстановяването на българската държавност

Проф. Красимира Мутафова: За първи път от няколко години темата с определението османско робство, османско владичество, османско присъствие е игнорирана от дискусии какво учат децата. За мен е признак за нормализация на социалното мислене

Доц. Виолета Стойчева: Учебниците се тестват чрез студентите - бъдещи учители. Те преподават по тях и си виждаме слабостите

Как се прави добър учебник по история, който да се разбира и от тройкаджии, и от отличници? Какво трябва да включва той и какви са клопките при написването? С тези въпроси се обърнахме към утвърдени автори на уроците за българското минало от Великотърновския университет. Тази година някои от най-обичаните търновски професори и доценти участваха в написването на 3 от учебниците по “История и цивилизации” за 10-и клас. На кориците на различни издателства стоят имената на проф. Милко Палангурски, проф. Петко Петков, проф. Пламен Павлов, проф. Красимира Мутафова, доц. Иван Лазаров, методистите доц. Виолета Стойчева и Юлия Симеонова. Търновската историческа школа е с утвърдени традиции в разработката на училищните книги, защото ВТУ е съвременна “Даскалоливница”, както би казал Дядо Славейков.

“Учебниците се тестват чрез студентите - бъдещи учители. Те преподават по тях и си виждаме слабостите”, казва методистът доц. Виолета Стойчева.

“Ние трябва да напишем учебник, който да отговаря на държавните образователни изисквания - какво трябва да знаят нашите деца, какво да научат по история на България за отделните нива на образователна степен и с което те впоследствие да станат граждани”, допълва проф. Милко Палангурски. Привежда и пример - само 7% от българите след завършване на средно образование се занимават или търсят каквато и да е информация за историята. “Т.е. онова, което ученикът научи за тези години, това му е до живот. Между другото, това важи за по-голяма част от специалностите, ако човек не се профилира в определено направление”, допълва той.

Казва, че с доц. Иван Лазаров са от първите автори, които в прехода трябвало да запълнят липсата на неидеологически учебници. “Яли сме попарата на учебникарството, което е много трудно”, допълва. В последните години все пак от конкуренцията на различни екипи започнало да се създава по-пъстроцветно образователно меню.

“Първото, което правим, е концепция за учебника. Тя се разработва на базата на учебната програма. След това я обсъждаме всички заедно и всеки автор има възможност през призмата на зададените акценти в учебната програма да формулира заглавия на уроците. Към писането на учебник се пристъпва, след като сме уточнили дори броя на знаците на основния текст. Това беше един от съществените проблеми - да успеем да се разположим на три страници в учебник за 10-и клас", разкрива технологията на добрия учебник доц. Стойчева. Ако се разпънат с дори още по една страница на урок, учебникът ще е по-дебел от Библията, шегуват се от авторския екип. Така е, защото е решено, че тринайсет и половина века родна история и още най-малко 1000 години преди това цивилизация по нашите земи трябва да се изучават в една година. Техния “свили” на 280 страници.Той има и електронно четим вариант.

“Текстът, който подготвяме като специалисти, може да бъде много добре допълнен и изцяло представен с документи, нови извори, включително непубликувани досега изображения, схеми, карти”, вмята проф. Красимира Мутафова, която е автор на темите за османския период.

Историците са категорични, че по-трудно се пише за деца, защото и тези, които се борят за великата тройка, трябва да разберат урока. “Честно казано, всеки от нас е сънувал поне по два пъти всеки урок, защото знае, че за всяка дума може да бъде атакуван. Зад всяко изречение стои поне една статия в научните издания и онова, което трябва да излезе като синтез, не е плод на хрумка, а е дълбоко преосмислено”, твърдят те.

Основният дебат сега е около съдържанието за тоталитарния режим. “България не е направила цивилизационния си избор нито на 9 септември, нито на 10 ноември. Тя го е направила през Възраждането с възстановяването на българската държавност. Ние сме приели модела на съвременните либерални държави с най-важните права и свободи още от Великата френска революция - правото на собственост, правото на сдружение, личното право, правото на религиозност, равенство пред закона, избирателно право, контрол върху властите и т.н. Т.е. това, което се е случило след 9 септември 1944 г., в крайна сметка се оказва връщане дори в предосвобожденския период като политическа система. То няма как да получи добра оценка за пред нашите деца. Други приказки и опити за дискусии на научно ниво са излишни", категоричен е проф. Палангурски, специалист по нова история.

По спорните моменти с македонците за историята той казва, че междудържавната комисия няма да роди нищо, защото не историците могат да решат тези спорове, а политиците.

“Трябва да сме наясно, че разказът на една нация е нейният крепеж. Нашия разказ си го знаем, не сме си кривили кой знае колко съвестта.

“Техният разказ е на чурук дъска, както казва българинът, и тази дъска, ако бъде премахната, това значи да се взриви въобще идеята за история и идентичност на македонския народ”, разсъждава проф. Палангурски.

“В нашия учебник аз няма какво да внимавам с македонските теми, гледам да не спестявам нищо. Ако стигнем до костите на Гоце Делчев, когато ги извадиха от гроба и ги внесоха в Народния театър, преди да ги пренесат в югославското посолство, тогавашният регент Тодор Павлов изнесе реч, че Гоце Делчев най-после си отива в своята родина. Когато българската държавност в лицето на най-висшите представители е обявявала един народ за друг, логично е след години някой да ти задава въпрос: Кога говорихте истината?”, продължава професорът. Според него положителното е, че вече има диалог на ниво наука. Определя решението да честваме заедно Св. св. Кирил и Методий, св. Климент и Самуил като крачка в правилната посока.

“Хубавото е, че се търсят общите точки, а не нещата, които ни разделят. Това го прокарваме и през Средновековието, и през османския период, когато сме били част от една империя и сме нямали никакви препятствия за общуване. Субективността започва от гледните точки. Те се разминават, но фактът си остава. По-важното е, че дирим пътищата за сближението чрез общата ни история. Да, вече сме различни, но факт е, че вече имаме мегдан за общуване - чрез образование, култура, икономика и споделено минало”, допълва доц. Иван Лазаров философията им в учебника за десетокласниците.

Проф. Красимира Мутафова дава пример: Ние не поставяме въпроса дали Карпош е български, или македонски герой, а приемаме, че това е първото въстание на хайдути с политически цели, и нямаме проблеми с това.

Тя отбелязва, че за първи път от няколко години темата с определението “османско робство”, “османско владичество”, “османско присъствие” е игнорирана от дискусии какво учат децата.

“За мен е признак за нормализация на социалното мислене. Трябва да се осъзнае, че това е една неделима част от нашето минало и че тези векове трябва да се познават и да се представят на учениците по достъпен, но обективен начин. “Османско присъствие” няма в писаните учебници”, казва проф. Мутафова.

Според авторския колектив те са избегнали няколко от клопките, които крие историята като представяне пред учениците.

“Първо - не допуснахме учебникът да бъде изграден само като история на политическите движения, случки, войни, управления. Второ - да поставим всичко под сянката на православието и да отречем всичко друго. И третият капан бе възможността да представим историята идеологизирано. Част от текстовете ни дават една информация, тя се допълва от документите, а нека изводите и наблюденията да ги правят учениците заедно със своите учители. Ето това наричам едно нормално представяне на историческия процес, а не превръщането на учебника в средство за подготовка на пушечно месо или на нещо друго, т.е. възпитание в дивашки национализъм или в национален нихилизъм”, обобщава доц. Лазаров.

А дали децата днес въобще четат учебниците, зависи от учителя. “В нашето образование има опасна клопка. Ние проверяваме нашите деца само по два предмета - български език и математика. Естествено, в ключовите моменти - 7-и и 12-и клас, децата се концентрират само за матури и всичко друго отива на заден план. След като системата ти е предложила, че тя ти оценява познанията само по два предмета, естествено, че децата се концентрират само върху тях", завършват с укор търновските автори.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Безценно монетно съкровище, открито у нас, ще бъде показано за първи път. Находката е без стойност във финансово изражение, понеже подобни аналози не са известни до момента. Съкровището е намерено под ръководството на археолога Ивайло Кънев от Националния исторически музей в крепостта Балък дере, близо до Ивайловград

Женският национален отбор по борба отново отсрами най-българския спорт. Момичетата бяха на ниво, а Тайбе Юсеин имаше силна година. Специално за читателите на "България Днес" треньорът на представителния тим направи обзор на сезона. - Г-н Касабов, ако теглите една черта, повече доволен или повече недоволен сте от годината

"Ювентус" започва нова офанзива за връщането в тима на Пол Погба. Французинът показваше най-добра форма с екипа на италианския колос, където прекара 4 години. Според "Тутоспорт" ръководството на торинци подготвят зверска оферта. Погба продължава да има проблеми с екипа на "Манчестър Юнайтед". Лошите мачове и критиките от фенове се допълниха с