Алекс Алексиев половин век живя в САЩ, но остана българин

https://www.24chasa.bg/novini/article/7580435 www.24chasa.bg

Почина вечният борец, чийто единствен страх бе завръщането на комунизма

“От 40 години живея в Америка, но съм българин, винаги съм бил българин и винаги ще бъда българин.” Това казва в интервю за “24 часа” политическият анализатор Алекс Алексиев през 2011 г. За жалост, в нощта срещу неделя сърцето му спря в столична болница.

Алекс Алексиев е роден през 1941 г. в София. Син е на известния художник, карикатурист, публицист и издател Райко Алексиев, който умира след зверски побой в милицията на 18 ноември 1944 г. и става една от първите жертви на червения терор след 9 септември 1944 г.

Животът на Алекс - буржоазно момче и дете на враг на народа, не е лесен в България. Затова през 1965 г. емигрира в САЩ. Ненавиждаше комунизма, тероризма изобщо. Но винаги, когато говореше за комунистическата зараза, акцентираше на идеологията, никога не нападаше лично дори когато виждаше деца на известни комунисти във властта.

“Аз не вярвам в наследствената вина, намирам го за нещо много грозно”, отсичаше Алекс, когато го питах за зловещия край на баща му.

В САЩ Алексиев дълги години работи като анализатор за изследователския център за политически науки “Ран Корпорейшън”. В края на студената война бе изпълнителен директор на европейската секция на радио “Свободна Европа” в Мюнхен. А непосредствено преди падането на Берлинската стена бе специален пратеник на американското правителство в прибалтийските държави, натоварен със специална мисия.

След падането на комунизма се завърна в родината и през 1991 г. стана съветник на първия демократично избран премиер Филип Димитров. След като през 1992 г. правителството на СДС падна от власт, анализаторът отново се върна в САЩ. И отново преподава в Станфордския университет. Работи и като консултант на водещи американски неправителствени институции, близък е до високите нива на военните и дипломатическите среди в САЩ. Негови анализи по националната сигурност са се ползвали от Пентагона и ЦРУ. До последно бе научен сътрудник в института “Хъдсън”, защото в САЩ Алексиев бе от най-добрите познавачи на политиката на Съветския съюз и радикалния ислям.

След 2010 г. започна да се връща по-често и за по-дълго в родината. Казваше, че има много приятели и роднини и се чувства добре тук. Но и държавата много ме интересува, обясняваше той и се надяваше, че може да е полезен с анализите си. Вярваше, че старата десница ще се възроди, и всеки път се разочароваше от провалите й. Затова на предишните евроизбори през 2014 г. Алексиев се опита да се кандидатира като независим евродепутат, но регистрацията му бе отхвърлена от ЦИК с тезата, че не е живял последните 6 месеца в ЕС.

Приятелите му определят Алекс Алексиев като вечния борец, когото го е страх само от пълзящата реставрация на комунизма, от влиянието на Русия на Путин и Турция на Ердоган.

През юни 2019 г. Алексиев успя да осъществи една от големите си идеи - изложба в Софийската градска галерия за творчеството на своя баща Райко Алексиев. През септември трябваше да излезе от печат и албум монография за Райко Алексиев, който подготвяше заедно с поета Борис Христов.

След новината за кончината на Алексиев във фейсбук заваля от спомени за живота и професионализма му. Те сякаш са обобщени в поста на Нери Терзиева: “Какъв шанс ми подари животът - да се уча от Алекс Алексиев отблизо повече от десетилетие. Той никога не отмъсти заради убийството на баща си, не замахна с думи, не отгледа омраза. Да, чувството му за хумор превъзхождаше родовото му наследство, но да работи здраво за Родината си - още повече. Световните лидери отваряха врати пред Алекс, а той пускаше през тях да се промуши първо България. Не познавам друг човек, толкова загърбил материалното. Не съм и чувала за хора, тъй целеустремени към мечти, чието сбъдване ще направи щастливи стотици хиляди хора.

Нищо няма да е същото без Алекс. Дано и огънят му не загасне.

Прости, Приятелю”.