364 от 758-те жители са в трудоспособна възраст, но работа се намира трудно
Красива природа само на 2 часа път за уморените софиянци
Животът встрани от центъра
Много интересни са малките населени места в България. Сред тях има удивително многообразие - малка община не значи задължително неразвита, има места, в които обезлюдяването и разрухата настъпват, има други, животът в които в крайна сметка има предимства пред големия град.
Новата поредица #Периферия на “24 часа” ще добави нов акцент към проекта ни “Образцова община”, като разказва за малките населени места, които са извън големите “пулсиращи” центрове.
През януари “24 часа” обяви началото на националния проект “Образцова община”, за да направи оценка на 265-те български общини - на сегашното им състояние, трендовете за развитие, да покаже добрите примери.
Досега в три издания на инициативата отличихме образцовите общини в Югоизточния регион, в Североизтока и в Северния централен район. Оценяваме общините по 5 критерия - качество на живот, инфраструктура, благосъстояние, умен град, градски дух.
Как изглежда животът и развитието по тези критерии в малките населени места? Какви са надеждите и тревогите за родните им места, можете да четете в рубриката #Периферия.
Ивайло Илиев, който разказва за Трекляно, е на 16 г. и е най-младият влаков ентусиаст у нас. Почти всеки ден можете да го срещнете на столичната жп гара да си купува билет до различни градове. От 2017 г. той е пропътувал с железницата над 30 хил. километра.
Посещава “периферията” на България, а във вагоните и по гарите се среща с жители на малките градове и села у нас. “Влакът е място, където ще срещнеш хора от всички краища на България. Няма как да не се заговориш поне с един човек”, казва Ивайло.
Любознателният ученик от столичната Национална природо-математическа гимназия ги пита за проблемите и положителните страни на техния регион.
Най-малката по население община в България (та дори и в ЕС според местен жител) – Трекляно в област Кюстендил е дом за 758 души по данни на НСИ към 31.12.2018 г., които живеят в 19 населени места. Има площ от 252 кв.км., което представлява 8% от територията на областта.
Общинският център се намира на 100 км от София, на 45 от Кюстендил и на 39 от Трън. Общината заема природо-географската област Краище. Кмет на общината е Радко Петрунов от БСП, а общинският съвет се състои от 11 души.
Мой гид става Златка Балабанова. Тя е от село Уши, но от 54 години живее в Трекляно, където е омъжена за дългогодишен секретар на общината. Тя с трепет и вълнение разказва за родния край. “Навремето беше голяма община и имаше всичко, но сега възрастните умират, а младите напуснаха, търсейки препитание.”
Качество на живот
Продължава да си спомня за местното основно училище “Св. Климент Охридски”, в което преди е имало по 1 200 деца, а в момента е пред закриване.
Друга болка на жителите е загубата на книжарницата, аптеката и почти пълната ликвидация на болничното заведение. В момента там има само лекар, който идва периодично от Кюстендил, и стоматолог, пътуващ от Земен.
“Аз съм дългогодишна медицинска сестра, вече съм пенсионер, но поради липсата на други специалисти постоянно ми се налага да приемам хора вкъщи които се нуждаят от дадени манипулации”, споделя 68-годишната Гълъбина Йосифова, родом от Бакъмска махала- една от 17-те съставни на Трекляно. Тя обяснява и за чистия въздух, който се диша там. И наистина е така - когато си там, усещаш как въздухът е по-лек. Дори не усещаш, че дишаш. На местните не прави впечатление, но човек, дишал предимно софийски въздух, това веднага го грабва. Гълъбина обаче е забелязала и една не чак толкова добра тенденция по разединение на общността. “Преди се събирахме повече и бяхме по своему по-сплотени. Сега пак – организираме си еднодневни екскурзии из Балканите и България, но вече не е същото”.
Културните огнища са НЧ “Зинови Дойчинов-1901” с. Трекляно, и останалите на територията на общината, които са в селата Злогош, Средорек, Габрешевци, Добри дол и Уши.
В Трекляно е и Художествената галерия на родения там виден български художник график и преподавател в НХА проф. Евтим Томов.
Oсвен него общината е дала и много други културни, обществени и научни дейци. Сред тях е първата народна певица, изпяла песни от Кюстендилския край, и първата жена учител по народно пеене в НМУ Котел – Валентина Деспотова, която е родом от съседното на Трекляно село Габрешевци.
Инфраструктура
Поставих въпроса за обществения транспорт, с който изпитах големи затруднения. Баба Златка веднага започна да ми обяснява как преди е имало автобуси до Земен и Кюстендил, но сега има два пъти в делничен ден и един в празничен само до областния център. Всички в Трекляно са на мнение, че пътят от Земен е в ужасно състояние, но само на територията на съседната земенска община. Треклянци апелират да бъде рехабилитиран, тъй като е жизненоважен за връзките на общината със света. Това е и един от аргументите за спирането на тази важна за тях автобусна линия.
Когато става въпрос за пътища, община Трекляно е отличник. Тя непрекъснато поддържа инфраструктурата на територията си. Миналата година например е обновен пътят до граничното село Метохия, което има население от 11 души, но според местни “са най-много 3”. “Това ще се прави и занапред и до други села, колкото и да са обезлюдени паланки” е споделял кметът Радко Петрунов.
Благосъстояние
Един от най-съществените проблеми е намирането на работа. В община Трекляно има 45 души под, 364 във и 349 над трудоспособната възраст. Хората не могат да си обяснят защо, след като за дадени позиции има местни кадри, те не се наемат в общинската администрация, а назначават хора от Кюстендил.
Умен град
Според кмета поради слабия безжичен интернет общината не функционира пълноценно. За това той е приел присърце каузата за прекарване на оптичен кабел, който да улесни гражданите и администрацията.
За повечето местни хора по-съществен проблем е, че кметът не е местен човек. “Да, майка му и баща му са от съседно село, но той никога не е живял тук. Живее в Кюстендил и пътува всеки ден. Няма как да очакваме да ни разбере, след като той не живее с нашите проблеми - казват за местния управник - Трябва ни човек, който милее за нашия край”.
Градски дух
“Хората от Краището винаги сме се славили най-вече с гостоприемство” гордеят се тук. И малкото хора тук се опитват да съхранят многото отколешни обичаи и обреди.
Най-голямото събитие е международният събор “Славчето” в едноименната местност, той се провежда ежегодно на Св. Дух и обединява хората от двете страни на българо-сръбската граница. Характерна за този край е и минералната вода. Има множество извори, като най-големият е Врело в треклянската махала Тодоровци. В същата махала има и вековно дърво, наричано тук Кръстато. В региона има и много пещери поради среднопланинския релеф. Най-големите, които си струват да бъдат посетени, са Училището, Цръквето и Ямката.
Общината е подходяща дестинация и за любителите на планината. На около 15 километра от общинския център е връх Милевец (1733 м) – най високия в Милевска планина. Други планини са Изворска, Земенска и Кървав камък. “За мен единственият начин да съживим туризма и икономиката на общината е да се открие ГКПП за Босилеград”, казва Гълъбина Йосифова. Друга идея, предлагана по треклянските улици, е направа на екопътека между българското село Побит камък и сръбското Божица.
Когато на раздяла попитах баба Златка дали с основание можем да кажем, че община Трекляно е забравена от държавата и света, тя отговори: “Да, много е правилно. Ние вече сме на доизживяване тук. Ако някой не се сети, че са ни нужни неща като аптека и спешен център,
ще изчезнем
още по-бързо.”
Докато бях там, опознах край, за който много малко се говори извън него. Защото е ей там на края –“Краището” на България, обграден изцяло от планини и откъснат от живота и държавността. Край с много чист въздух и много красива природа – българската. Край, подходящ за туризъм особено на уморените софиянци, които могат да стигнат дотам само за 2 часа. В Трекляно може напълно да се разчита на пословичното местно гостоприемство, в което се убедих и аз. Пожелавам на всеки да се качи там и дано изпита това, което изпитах аз.